Следвайте ни

30 г. от румънската революция: Как ЦРУ и КГБ свалиха Чаушеску

viber icon

Геният на Карпатите. Така в комунистическа Румъния наричаха своя лидер Николае Чаушеску, който 27 години управляваше държавата с железен юмрук. Смятан е за най-големият злодей сред източноевропейските тоталитарни диктатори след епохата на Сталин. Генерален секретар на Румънската комунистическа партия от 1969 г.), председател на Държавния съвет на Социаристическа република Румъния от 1967 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили от 1968 г., президент на СРР от март 1974 г. до декември 1989 г.).

Тоталитарният лидер е свален от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на румънската Компартия. Събитията от декември 1989 г. са известни като „румънската революция“. Точно преди 30 години Чаушеску е разстрелян заедно със съпругата си Елена. Това е единствената смъртна присъда над комунистически лидер при разпадането на социалистическия лагер в Източна Европа. Навсякъде революциите преминават без жертви и затова стават известни като "нежни революции". 1142 души бяха убити по време на събитията, а ранените бяха 3138. Голяма част от жертвите загиват след свалянето на Чаушеску. Все още твърде много теории крият истината зад решението на военен трибунал Чаушеску и съпругата му да бъдат разстреляни.

Три десетилетия след разстрела на Чаушеску бившият румънски президент Йон Илиеску е изпратен на съд по обвинение в престъпления срещу човечеството в дело за революцията в Румъния през 1989 г., довела до рухването на комунистическия режим. Нещо повече Илиеску, който бе близък сподвижник на диктатора, бе обвинен, че е организирал кървавия бунт през 1989 г., за да натопи предшественика си и по този начин да има оправдание за смъртната присъда.

Документалният филм "Революция по поръчка: шах и мат срещу семейство Чаушеску", пoкaзaн през 2004 г. по гeрмaнcкo-фрeнcкия тeлeвизиoнeн кaнaл „Aртe“, твърди, чe ЦРУ имa ръкa в cвaлянeтo и физичecкoтo oтcтрaнявaнe нa Чaушecку. Oпeрaциятa e пoвeрeнa нa нaчaлникa нa Изтoчнoeврoпeйcкия oтдeл нa ЦРУ Милтън Бoрдън. Във филмa тoй признaвa, чe убийcтвoтo нa румънcкия лидeр e нaрeдeнo oт прaвитeлcтвoтo нa CAЩ. През последните години станаха известни и нови подробности около кървавата "революция" - че тя била планирана съвместно от разузнаванията на САЩ и СССР - ЦРУ и КГБ, тъй като диктаторът Чаушеску станал еднакво неудобен и за Запада, и за новия съветски лидер Михаил Горбачов, който дойде на власт с идеята да реформира социалистическата система под знака на перестройката, гластността и демокрацията.

Към съвместния план на двете могъщи разузнавания е привлечено и унгарското разузнаване, което по това време е в сферата на влияние на Москва, но както е известно открай време Унгария е трън в очите на Кремъл заради революцията от 1956 г. и желанието на голяма част от обществото да мине отвъд Желязната завеса. Включването на унгарското разузнаване в плана за сваляне на румънския комунистически злодей никак не е случайно - в Румъния има голяма унгарска общност, от която всъщност започва и бунтът срещу "гения на Карпатите".

По случай 30-та годишнина от революцията румънският президент Клаус Йоханис призова правосъдието да установи истината за кървавите събития от декември 1989 г. и да подведе под отговорност виновните.


Как започва всъщност румънската революция? На XIV Конгрес на РКП през ноември 1989 г. Чаушеску е избран отново за партиен и държавен ръководител за нов 5-годишен мандат.

Опитът на режима в Букурещ да прогони унгарския реформистки пастор Ласло Тьокеш от жилището му в Тимишоара с мотива, че проповядвал етническа омраза, среща съпротивата на енориашите му, които правят жива верига около дома му в знак на протест. Към тях се присъединяват и румънски студенти, а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим. Части от армията, милицията и Държавна сигурност (Секуритате) обграждат митинга на 17 декември 1989 г. и откриват огън по протестиращите.

На 18 декември 1989 г., Чаушеску заминава на официално посещение в Иран, оставяйки на съпругата си академик Елена Чаушеску и на сътрудниците си да се справят с протестите в Тимишоара. Бунтът обаче се разраства. След връщането си в страната на 20 декември Чаушеску държи реч от телевизионно студио, оборудвано в сградата на Централния комитет на РКП, в което обявява събитията в Тимишоара за опит на чужди държави да се намесят във вътрешните работи на Румъния и посегателство на суверенитета ѝ. До изявлението на Чаушеску официалните медии стриктно са избягвали каквото и да е споменаване на събитията в Тимишоара, като единствените източници на информация, достъпни за румънците са били чуждестранните Радио „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка.“

„Народен митинг“ в подкрепа на режима е организиран за следващия ден – 21 декември пред сградата на ЦК на РКП. Митингът обаче се обръща срещу режима. Семейство Чаушеску, изненадано от хода на събитията, не успява да овладее масовото недоволство и се оттегля в сградата на ЦК на компартията.

Населението на столицата се събира в центъра, където обаче се сблъсква с военни и милиционерски подразделения. Строят се импровизирани барикади. Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени и успяват да превземат барикадите и да арестуват стотици от протестиращите. Въпреки че телевизионната програма е прекъсната, безпомощната и неадекватна реакция на Чаушеску е видяна в цялата страна. До сутринта на 22 декември протестите се разпространяват из всички големи градове на Румъния. Години по-късно ще стане ясно как точно са подхлаждани протестите и как трупове са изкарвани от моргите, като вината за убийствата е хвърлена върху клана Чаушеску.

Смъртта на министъра на отбраната на Румъния, Василе Миля, настъпила при подозрителни обстоятелства, е обявена на 22 декември по всички национални радио и телевизионни станции. Веднага след обявяването ѝ, се свиква извънредно заседание на Изпълнителния политически комитет на Румънската комунистическа партия, ръководено от Чаушеску, което решава диктаторът да поеме лично ръководството на армията.

Чаушеску прави още един неуспешен опит да произнесе реч пред хората, събрани пред седалището на Централния комитет на РКП. Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в сградата, при което на Николае и Елена Чаушеску им остава само възможността да избягат с вертолет, който ги очаква на покрива на постройката.


Точният начин, по който се развиват събитията от 21 – 22 декември 1989 г., довели до падането на комунистическия режим в Румъния дълго време не е напълно изяснен. Първоначално се смята, че това е една спонтанна народна революция. Но през 2004 г. германската режисьорка Сузана Брандщетер успява да се добере до сведения и признания на очевидци, които по-късно обединява в своя филм „Революция по поръчка: шах и мат срещу семейство Чаушеску“. Пред камерата ѝ застават тогавашният премиер на Унгария, тогавашният лидер на Фронта за национално спасение в Румъния, а по-късно и президент Йон Илиеску (бивш верен сподвижник на Чаушеску), протестантският пастор Ласло Тьокеш от Тимишоара, който уж запалва искрата на революцията, зам.-министърът на отбраната по времето на Чаушеску генерал Виктор Станкулеску и резиденти на ЦРУ, френското и унгарското разузнаване.

Всички признават, че т. нар. революция е била дълго и внимателно планирана още от 1986 година. Координирана от унгарското разузнаване, тя е била приложена на практика от негови агенти, чиято цел е била да агитират масите на въстание. Едва в този филм участниците в събитията признават, че труповете на убити по заповед на Чаушеску всъщност са били отдавна умрели, взети от моргите срещу подкуп. А ген. Станкулеску признава, че макар и смятан за предан на Чаушеску и доверено лице на съпругата му Елена, която го и подбутва в йерархията, е бил дълбоко законспириран агент на унгарското разузнаване. Самият той казва, че е саботирал заповедите на Чаушеску и когато той е издал нареждане да се разгонят протестиращите и да се установи порядък, Станкулеску е издал точно обратната заповед – войниците да се оттеглят. Той признава още и че около 90% от жертвите при тези събития не са сред мирното население, а войници от различни поделения, които поради хаоса са се смятали едни други за терористи и са се стреляли взаимно.


Висшият офицер от Секуритате Филип Теодореску, твърди, че група заговорници – генерали от Секуритате, са се възползвали от събитията от 16 – 22 декември, за да извършат държавен преврат. Друг офицер от Секуритате пък казва, че държавен преврат е планиран още от 1982 г. и е трябвало да бъде осъществен в навечерието на Новата 1990 година. Заради неочакваното развитие на събитията, планът бил спонтанно пригоден към новите условия. Министърът на отбраната генерал Миля е бил убит от заговорниците, тъй като е отказал да им сътрудничи, или е бил убит от хора верни на Чаушеску, защото е отказал да разпореди армията да открие огън по протестиращите. Официалната версия е, че се е самоубил.

Полковник Думитру Бурлан, агент на Дирекция V на Секуритате - отдела, отговарящ за защитата на висшите служители на режима, също признава, че водачи на съзаклятието са генералите Стънкулеску и Нягое – близки сътрудници на диктатора и негови съветници по въпросите на сигурността. Бурлан твърди, че генерал Стънкулеску е човекът, убедил Чаушеску да свика митинга от 21 декември пред седалището на Централния комитет, където предварително са били подготвени дистанционно управляеми оръжия, за да бъдат използвани срещу протестиращите. Те трябвало да стрелят по хората, докато внедрени провокатори викат антикомунистически лозунги и предизвикват паника. Същевременно по мегафони трябвало да се заяви, че войници на Чаушеску стрелят по хората и така диктаторът да бъде компрометиран завинаги.

По време на митинга в тълпата избухва бомбичка пиратка и хората се разбягват по площада. Силно изненадан, Чаушеску спира речта си и камерите на телевизията го фиксират как гледа с недоумение случващото се. В следващия миг телевизията спира директното излъчване. През това време на площада вече започват да се чуват антиправителствени лозунги. В един момент обстановката като че ли изглежда спокойна и телевизията отново възстановява директното излъчване. Чаушеску обещава повишения на заплатите, което не е било предварително вписано в речта му. След митинга обстановката в Букурещ става напрегната. В града избухват вълнения.


През нощта площадът пред ЦК на Румънската комунистическа партия е запълнен с народ. Чаушеску и съпругата му са в сградата на ЦК и първоначално отказват да я напуснат. Провеждат се заседание след заседание, на които диктаторът недоумява защо се е стигнало до безредиците, след като е издал заповед на армията и милицията да се намесят. По това време в Румъния няма отряди за борба с безредиците. Чаушеску е смятал, че народът го обича и подобни сили не са необходими. Същевременно нито една от заповедите му да се разгонят тълпите и дори да се стреля по хората, ако това е необходимо, не се изпълняват.

На 22 декември 1989 г. сутринта протестиращите пробиват полицейския кордон и навлизат в сградата на ЦК. Ген. Станкулеску успява да убеди семейство Чаушеску, че за тях е по-добре да напуснат сградата с хеликоптер. Макар че в подземията е имало специални укрития за държавния глава и правителството, които са били оборудвани с всичко необходимо и дори с проходи до други, по-далечни, сгради, Чаушеску се е доверил на генерала, когото е смятал за много верен. На място е извикан хеликоптер. Той обаче не може да кацне на площада, запълнен с хора и каца върху покрива на ЦК. Николае, Елена и още двама членове на правителството се качват с тях. Хеликоптерът ги отвежда най-напред до близка резиденция извън Букурещ, където министрите слизат. А семейство Чаушеску продължават, доверявайки се изцяло на Станкулеску. Генералът обаче е оставил президента на произвола на съдбата.

След като и пилотът на хеликоптера разбира, че за сигурността на държавния глава вече никой не се грижи, на свой ред лъже семейството, че няма гориво и ги стоварва на поляна до село, недалеч от румънския град Търговище. Там диктаторът и жена му откриват случаен румънец и го принуждават да ги вземе в колата си. По пътя те чуват по радиото, че водещите ги наричат „зверове“, „изчадия“ и „изверги“, което силно разстройва комунистическия вожд. До този момент той е бил заблуждаван от обкръжението си, че цялата страна го обича.


Шофьорът на колата ги отвежда до един кооператив, където работниците задържат семейството и го предават на армията. Това се случва на 22 декември вечерта. Последните три дни от живота си Чаушеску прекарват в казарма в Търговище. Но Николае и Елена и до последно не са знаели, че вече са детронирани. Смятали са, че ги държат там просто заради сигурността им. Едва на 25 декември сутринта, след като ги отвеждат в едно помещение на казармата, където ги чака военно-полеви съд, разбират, че нещата са фатални. Но и до последния момент съпрузите не са предполагали, че ще бъдат екзекутирани. Убийството им е заснето с камера, но по телевизиите тогава е излъчен съкратен запис. Пълната версия на съдебния процес и екзекуцията вече е достъпна в интернет с английски субтитри.


Съдът е необичаен с факта, че служебният адвокат на диктаторското семейство вместо да ги защитава сътрудничи с желание на прокурора. Полковник Бурлан твърди, че при екзекуцията генерал Виктор Стънкулеску окуражава войниците от наказателния взвод с думите: „Хич да не ви е жал, имат два милиарда леи в банковите сметки!“.

Според участници в екзекуцията последните думи на Чаушеску били: „Да живее социалистическа република Румъния – свободна и независима”. Преди да бъде покосен от десетки куршуми геният на Карпатите запял "Интернационалът".


Любопитно е да се отбележи защо СССР също желае премахването на Николае Чаушеску и дава "зелена" светлина за реализирането кървава, а не нежна революция в Румъния. Първата и основна причина е, че разлика от другите соц страни от Източния блок в Румъния няма абсолютно никаква опозиция, а Чаушеску и неговият клан, въпреки крайната жестокост, с която управляват, не срещат никаква съпротива в обществото и дори във висшия ешелон. 


Чаушеску от самото начало на властването и е трън в очите на Кремъл, защото много пъти осъждаше външнополитическите акции на съветското ръководство и заемаше самостоятелна позиция по международните въпроси, което никак не се харесваше на Москва. През 1968 г. Румъния отказа да се присъедини към изпратените от Варшавския договор войски в Чехословакия, а през 1979 г. Румъния не подкрепи изпращането на съветски войски в Афганистан. Чаушеску нееднократно подчертава, че акциита на Кремъл в Прага и Кабул ще доведат до дискредитация на Съветския Съюз, ще изострят международната ситуация и ще способстват за развитие на антируски и антисъвестки настроения сред населението на социалистическите страни.


Визитите на Чаушеску в САЩ и други страни на Запад до 1985 г. се превръщат в грандиозни митинги, прославящи румънския лидер и Румъния. Румъния има акции във вългедобивната и нефтохимическата промишленост на САЩ. От 1975 до 1987 г. на Румъния са предоставени около 22 милиарда западни кредити и заеми, в това число 10 млрд. от САЩ. 

Ситуацията се променя през 1985 година, с началото на Горбачовата перестройка в Съветския Съюз. В западната преса, а след това и в речите на официалните ръководители на страните от "голямата седморка" Чаушеску започва все по-често да бъде наричан "диктатор" и "сталинист". През 1987 г. Румъния е лишена от акциите си във въгледобивната и нефтохимическа промишленост на САЩ. През тази година западните правителства спират своите покани към Чаушеску за посещения на Запад. Въвежда се забрана за предоставяне на кредити и заеми на Румъния. С една дума, на Румъния и на Чаушеску е обявена фактическа блокада.

В този период Чаушеску полага усилия за сплотяване на всички социалистически страни и световното комунистическо движение за борба срещу Михаил Горбачов. 

През октомври 1988 г. в хода на преговорите в Москва с Горбачов румънският лидер заявява, че Румъния и нейната комунистическа партия отхвърлят перестройката, характерът на която означава постепенна ликвидация на социализма. Това не остава незабелязано в Кремъл. Съгласно чужди източници, "румънската тема" през есента на 1988 г. става една от главните в преговорите между съветския лидер Михаил Горбачов и неговия външен министър Едуард Шеварнадзе с официалните представители на Запада.


През 1989 г. Букурещ активизира връзките си с Иран, Китай, КНДР, Албания, Ирак, Либия и Куба. По време на празнуването на 45-ата годишнина от освобождението на Румъния от фашизма Чаушеску заявява, че "по-скоро Дунав ще потече наобратно, отколкото Румъния да приеме "перестройката". През ноември 1989 г. се свиква ХІV конгрес на Румънската комунистическа партия, на който Чаушеску обявява "перестройката" за "вредителство срещу социализма" и "инструмент на империализма". Конгресът, в съответствие с доклада на Чаушеску, предлага да се свика международно съвещание на комунистическите и работническите партии, каквото не е свиквано от 1969 г. Румънското предложение предвижда и участие на този форум и на тези комунистически партии, които след 1956 г. прекъсват връзките си с КПСС и се преориентират към Албания, Китай и КНДР. По предложението на Чаушеску този конгрес е трябвало да се проведе в Букурещ и Москва.

По същото време обаче американският президент Джордж Буш и съветският лидер Михаил Горбачов заедно с унгарското ръководство се договарят Чаушеску да бъде свален, тъй като вече става заплаха както за Изтока, така и за Запада.


Същевременно в края на миналата година бившият румънски президент Йон Илиеску бе изпратен на съд по обвинение в престъпления срещу човечеството в дело за революцията в Румъния през 1989 г., довела до рухването на комунистическия режим. Подсъдими по същото дело са още бившият вицепремиер Джелу Войкан Войкулеску и генералът от резерва Йосиф Рус, бивш началник на Военната авиация. 

Йон Илиеску стана приемник на Чаушеску след свалянето на комунистическия диктатор в края на 1989 г. Илиеску стана първият президент на Румъния след кървавата революция и бе държавен глава от 1990 до 1996 и от 2000 до 2004 г. В периода 1996-2000 и 2004-08 година е сенатор от Социалдемократическата партия.

По времето на комунизма Илиеску е близък до Чаушеску – той е сред водещите членове на Централния комитет на Румънската комунистическа партия. В началото на 70-те Николае Чаушеску започва постепенно да го маргинализира, като през 1984 г. Илиеску е изключен от ЦК на РКП.

Според обвинителния акт Илиеску, в качеството си на член на Съвета на Фронта за национално спасение, който управлява страната в първите седмици на революцията от 1989 г., е съпричастен към плана за диверсия, приложен след бягството на диктатора Николае Чаушеску и съпругата му Елена на 22 декември 1989 г. Прокурорите твърдят, че терористичната психоза „е била създадена съзнателно чрез диверсия и дезинформация и е предизвикала след 22 декември 1989 г. смъртта на 862 души, раняването на 2150 души, лишаване от свобода и психически травми на стотици хора”.

Реализирането на този план е основна причина за многобройните жертви и последвалите разрушения. Прокуратурата смята, че Илиеску заедно с група военни преднамерено са организирали масовото убийство на протестиращи, за да обвинят по-късно в това Чаушеску. Самият диктатор е свален от власт в резултат на кървавите размирици в столицата Букурещ на 22 декември 1989 г. 


"След 1990 г. имаше много инициативи, с които беше почетена паметта на онези, които дадоха живота си през декември 1989 г. Кръстени бяха улици, построени бяха паметници, организирани бяха възпоменателни събития. Само с едно нещо им останахме длъжници - не научихме истината за това какво се случи по време антикомунистуческия бунт през 1989 г.", заяви тези дни румънският президент Клаус Йоханис.

Държавният глава изтъка, че "саможертвата на румънците, които стояха с голи гърди срещу куршумите, танковете и най-страшните форми на мъчения, не може да остане без отговори на основните въпроси, които се отнасят до революцията". По думите му държавата е закъсняла непозволено много в установяването на истината, което е важно изпитание за румънското правосъдие. "Следователно правосъдието трябва да установи истината и да подведе под отговорност виновните", изтъкна президентът.

А по странно течение на обстоятелствата повечето от участниците в драматичните събития вече не са между живите. До ден днешен не са изяснени обстоятелствата около смъртта на военния министър Василе Миля, намерен мъртъв в кабинета си два часа преди бягството на семейство Чаушеску на 22.XII.1989 г. от румънската столица. Точно министър Миля беше инициаторът, който призова румънската армия да насочи оръжието си против Държавна сигурност – Секуритате.

Друг висш румънски военен – генерал Гича Попа - председател на съдийския състав, издал смъртна присъда срещу Чаушеску, най-изненадващо през март 1990 г. се самоубива. Освен него също така на бързо на онзи свят отиват и други двама шефове с пагони – генерал Емил Макра, началник на военното разузнаване, починал според смъртния акт от инфаркт, и шефът на Генералния щаб генерал Стефан Гусе - починал от рак на костния мозък. И двамата преди това са били в отлично здравословно състояние, а кончината им предизвикала силна изненада.

От инфаркт, получен в кабинета си, умира и един от най-информираните офицери – шефът на антитерористичните поделения (баретите) полковник Георге Арделеш, подържал тесни връзки с Николае Чаушеску и Василе Миля.

Странна смърт спохожда и полковник Василе Мълутан, пилот на хеликоптера, с който евакуира семейство Чаушеску от покрива на ЦК. Инфаркт получава и полковник Георге Дину, арестувал Чаушеску и съпругата му, след като ги предава на военните в румънския град Търговище със заповед да бъдат разстреляни най-бързо. Също от внезапна смърт умира и съдебният лекар, извършил аутопсиите на министър Миля и генерал Попа и за когото се предполага, че е знаел прекалено много. Още трима генерали и двама военни прокурори преждевременно напускат белия свят, а братът на Чаушеску Мартин се обесва в мазето на румънското търговско представителство във Виена. Според запознати именно той се е разпореждал с финансите на фамилията, знаел е кои банки и на чии сметки са вложени парите в различна валута.

Сега мястото на екзекуцията на семейство Чаушеску е превърнато в музей. Възстановена е оригиналната обстановка в бившата казарма, в която Николае и Елена Чаушеску са били държани в продължение на 3 дни преди да бъдат разстреляни. Двамата спели на дървени войнишки легла, хранели се в алуминиеви войнишки канчета. Свикналите на лукс и разкош съпрузи изобщо не предполагали, че ги очаква смърт.


Днес голяма част от румънците съжаляват за този безславен край на бившия комунистически управник на страната - най-вече заради скалъпения съдебен процес срещу него. Откриването на новия музей ще разпали още повече този дебат, коментира преди време румънската преса. Защото има множество въпроси, които все още са без отговор. Основният е - защо новите управници на Румъния не са искали Чаушеску жив? 

А както казват румънски историци: "Явно бившите комунисти нямат никакви скрупули да правят пари от смъртта на Чаушеску, който приживе ограби народа си".

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?