Следвайте ни

14 вековна цистерна в Истанбул е изправена пред риск от колапс

viber icon

Археолози твърдят, че цистерната "базилика", която датира от VI век в Истанбул, намираща се в непосредствена близост до Света София, е изложена на непосредствен риск от колапс в случай на земетресение. Водохранилището, построено от византийския император Юстиниан I през 542 г. за снабдяване с вода на двореца, в момента е в процес на реставрация.


Октай Йоджел, ръководител на отдела за културни ценности в столичната община Истанбул (IBB), заяви че възстановителните дейности, започнали преди около четири години, са изложени на риск. „Нямаме дори една секунда да чакаме да подсилим обекта срещу риска“, каза той.


„Изследвахме железните халки, свързващи колоните, които замениха оригиналните дървени халки и открихме пролуки между тях. Те бяха поставени по време на най-новите възстановителни работи в ранните години на републиката, но те са корозирали с течение на времето “, каза Йоджел и допълни, че сега очакват одобрение от местния съвет за запазване на историческите структури, за да продължат с укрепването. „Трудно е да се приложат подкрепления на исторически места, без да им се навреди и имаме ограничена свобода на движение“, каза той.


Йоджел отбеляза, че по-широката зона, където се намира Цистерната в квартал Фатих в Истанбул, също е била застрашена от колапс. „Това е място, посещавано от туристи и тук има гъсто строителство на обществени и частни сгради. Трябва да осигурим тяхната безопасност възможно най-скоро “, каза той.


Цистерната базилика, известна като Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı) или потъналата цистерна на турски език, е една от най-популярните исторически дестинации в Истанбул и на пешеходно разстояние от други византийски и османски сгради като Голямата джамия на Света София и Султанахмет или Синята джамия.


Йеребатан сарнъджъ, или Цистерна на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е „Потъналият палат“.

Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори от Белградската гора, намираща се на 19 км северно от центъра. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

 

Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат „Цистерните“ също и „Цистерна на базиликата“. Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. 

Михаел Гушев

Михаел Гушев

Кореспондент на "Марица" в Турция

Михаел Гушев е завършил ЕГ "Г. Кирков" в Пловдив с френски език и ПУ "П. Хилендарски" със специалност "Математика и информатика". Работил е във в. "Глас", а от 1995 г. работи във в. "Марица". От 2001 г. е кореспондент на вестника в Турция. Владее перфектно френски, английски, турски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?