Подай сигнал

Стойностната ни музика пребори кумирите еднодневки

Пловдив е културната столица на България, а София е една гигантска провинция

Интервю

от Хенриета Георгиева 667 прегледа 0

Драгомир Драганов е тв водещ, журналист, шоумен и певец. Има издадени три музикални албума. Дълги години е приятел с Лили Иванова и записва дуетна песен с нея. Работи в БНТ, където е водещ предаването „Чай“. Водещ Българската Евровизия и нощния блок „Полет над нощта“. От 2010 г. Драгомир Драганов е директор на „Софийски цирк на сцена“.

На 25 юни в лятно кино "Орфей" Драганов ще участва в уникалния спектакъл "Да пеем заедно" с младия певец Йордан Марков, маестро Стефан Диомов и формацията "5-те сезона".

Драгомир Драганов, тв водещ, певец

Интервю на Хенриета Георгиева

Какви са изненадите за пловдивчани на концерта "Да пеем заедно"?

Подготвили сме своеобразна разходка във времето, но не с носталгична цел, а с желание хората да се върнат към онези моменти, в които са запявали заедно, защото са били щастливи. Искаме отново да преживеем, всички заедно, един миг на щастие, единението чрез музиката.

Невероятно удоволствие е да си на сцената с велик маестро като Стефан Диомов, създател на едни от най-любимите български хитове.

Публиката го посреща на крака, на сцената той се превръща в развълнувано дете.

В мига, в който запее с формацията, с всички нас, публиката наистина се екзалтира. Това е кулминацията на спектакъла. Очакваме маестро Диомов да напише нова песен ​- за нашата сборна формация. Той вече призна, че това турне, тази група го зарежда толкова силно, че трябва на всяка цена да напише песен за нас - току-виж я донесъл за концерта в Пловдив.

Връзката ви с пловдивската публика е специална. Защо?

Причината е съвсем проста - хората в Пловдив имат вкус, тук има интелигентна публика. Тук има особен дух, хората са израснали в изключително интелектуална и висококултурна среда, възпитани са да уважават творците. Неслучайно всички български изпълнители обожават срещите с пловдивската публика.

Как ви изглежда Пловдив като Европейска столица на културата?

Пловдив не е просто европейска столица на културата, той си е българската културна столица - не само тази година, а и преди. Тук се случиха най-стойностните неща в българския театър през последните години. One Dance Week като събитие е без аналог в културното пространство в България.

Пловдив е уникален не само с тепетата и реката, важни са хората, духът на града. Слава на Бога, тук се усеща градски дух, Пловдив е град, докато София е малко провинциално населено място в гигантски размери.

Капана е нещо невероятно - с малките галерии, с невероятните арткафета, места за срещи. В гигантска София такъв оазис е единствено улица „Шишман”. Затова винаги, когато имам свободен уикенд, ще предпочета да дойда в Пловдив, да се надишам с градска атмосфера, да видя градски хора.

Вие сте човек с разностранни изяви. Защо песента си остава ваша страст?

Никога не съм преставал да пея, но през последните 7 години бях ограничил публичните си изяви като певец и участията си в концерти с билети. Когато Данчо ме предизвика да взема участие в този концерт, изпитах притеснения заради трудната задача да върна вниманието на публиката вече в качеството на певец, а не просто на човек, който води концерта.

Решихме да подарим на публиката огромен букет от любими песни в нови, често изненадващи аранжименти.

Надявам се така хората да забравят грижите и проблемите, поне за два часа. Ще се радвам, ако им помогнем да се откъснат от ежедневието, да запеят с пълно гърло. Чудесно е да ти се иска да изкрещиш на целия свят, че си щастлив, че ти е хубаво, защото си сред приятели, сред хора, които те обичат, както и ти тях.

Случва се някакво чудо на тези концерти. Групата, с която пътуваме, целият екип сме като приятели, които отиват на среща с други приятели, където печелят нови приятели.

Защо шлагерът е толкова непоклатим във времето?

В един момент стойностната българска музика беше превърната едва ли не в забранен плод, който е най-сладък, както всички знаем. Електронните медии буквално зомбираха аудиторията с англоезична музика, която е създадена от съвършено различна музикална школа, има друг музикален характер. Българските изпълнители от златното поколение бяха като че ли забранени.

Започнаха да се налагат еднодневки, хора, които създават едно-единствено шлагерче и след 2-3 години никой не си спомня за тях. В края на 1990-те, когато буквално стойностната българска музика беше изтрита, някой се опита да я скрие. И тогава всъщност стана ясно, че не се гаси туй, що не гасне, както е казал класикът Иван Вазов, не можеш да изтриеш музика, която живее в сърцата на хората. Свързана е с личните им празници, най-щастливи им моменти. Не могат да се забравят песни, на които хората са се обичали, обичат се и ще се обичат - това са песните, които сме събрали в този концерт и ги пеем заедно с публиката.

Като че ли напоследък тази музика преживява ренесанс, нещата си отиват по местата?

Така е, слава богу. Няма как да я скриеш и да отречеш изпълнителите <210>, които са от висока класа. Когато те направят концерт, залите се препълват и тази плеяда от големи български звезди показва, че заслужено е на пиедестала, на който е поставена. А не благодарение на платена ротация на платени медийни публикации. За съжаление загубихме години, в които се кланяхме на измислени кумири еднодневки.

Защо в многобройните риалити формати млади хора блясват и угасват като фойерверки, имат ли шанс да продължат?

Да, само ако успеят да запазят инерцията, да останат верни на онова, което иска и очаква публиката от тях, а не да приемат онова, което им натрапват продуцентите.

Ние загубихме за българската сцена един уникален талант като Кристиян Костов, който изведе България, благодарение на вокалните си качества и артистизма си, на песен във формата на Евровизия, на второ място в този конкурс. Малка България, която изобщо не е част от световния шоубизнес! И да си позволиш да загубиш такъв талант! Ето, него го няма никъде на музикалната сцена на България, защото му се натрапват песни, които имат изключително кратък живот, не остават в сърцата на голямата аудитория. Те са предназначени за тийнейджъри, които менят музикалните си предпочитания като носни кърпички.

Има обаче и добри примери ​- Невена Цонева, която също е герой от тв риалити, също <210> налагаха да прави абсурдни неща, но след изтичането на договора се върна към прекрасните български песни с великолепни аранжименти.

А вие как не се поддадохте на звездоманията?

Нямаше да съм до днес това, което съм, ако се бях самозабравил тогава, когато ме познаваха и кучетата. Ако хората ме наричат Драго Чая толкова много години, след като предаването е само история, значи са ми повярвали, усетили са искреност през екрана и при срещите на живо. В противен случай отдавна да са ме забравили - колко много тв герои днес са само блед спомен. Ключът е да си верен на себе си и искрен с останалите.

Да се спасиш от звездомания е въпрос на характер, не толкова на талант. Не е толкова важно колко октави покрива гласът ти, важно е какъв е характерът ти, доколко си упорит, целеустремен, доколко се поддаваш на евтината, бърза популярност, успеха на всяка цена ли гониш, или истинския успех.

Не можеш да се харесаш на всички, няма рецепта, по която да станеш всеобщ любимец. Точно това успяват да внушат на някои млади и безспорно талантливи хора подобни формати - че те са всеобщи любимци. И когато се сблъскат челно с реалността, преживяват страшна криза. Познавам доста деца с пречупени мечти, преживели срив, след като са излетели в космоса на славата. Такова пилеене на талант не бива да се допуска.