Старците славят любовта и виното, първосигналните - родината

Може това мое виждане  да е много встрани от приоритетните актуалности на днешния ден, да прощавате за усукания израз, но доста по-вяло минаха тази година и двата, поместили се в един ден, празника. И Трифон Зарезан, и Свети Валентин.

Покъртителна, поне според  мен, сцена можеше да се види в началото на тази седмица в един пловдивски хипермаркет.   

Двама старци, стари познати, са се видели веднага  след като са преминали през касите, за да си платят покупките. И двамата държат в ръцете си от типовите букетчета, които търговските вериги  си доставят  преди празници като Свети Валентин, 8 март и други подобни. И печелят, като ги продават на половин цена, сравнено с цветарските магазини и сергии.  

Старците се поглеждат в очите, поглеждат към букетчетата в ръцете си и единият от тях, с трудно прикриван опит  да прикрие някакво неудобство, промълвява с половин уста: ”Абе, за утрешния празник (за Свети Валентин става дума) нали трябва по някакъв начин да се отчетем”. 

Иска старият човек да използва този не наш, но все пак световен празник, за да каже или за да изимитира  пред съпругата си (най-вероятно и тя вече на възраст), че я обича. Купил е евтино букетче, защото държавата ни го е лишила от възможността да купи по-разкошно.

 Е, добре де, но защо трябва да изпитва  някакво неудобство от този факт?! И то пред човек на неговата възраст, и то със същото „прегрешение”.

Защото е възрастен ли? Едва ли.  Най-вероятно, защото е беден. В поведението на бедния човек се струпват всякаквите неудобства. И това не е  нещото, възникнало в днешния ни ден и в днешните, почти мизерни, условия на съществуването ни. Поговорката „Цървули няма, гайда иска” е възникнала в далечните времена, когато единствената материя, от която човек е можел да си направи и обувки за тялото, и гайда за душата си, е била животинската кожа.  

Сега нашият старец се притеснява, поне  според нашето въображение, от това,  като го видят с букетчето в ръце, познатите му да не кажат: ”Пари за прилична храна няма, яде от евтините кренвирши, правени от животинска пот и  дунапрен, а букет на бабичката си купил”.

Плашат ни от векове с Апокалипсиса. Той по-страшен ли е от беднотията?

Огледах се в пренаселения хипермаркет. Не видях млади хора с букетчета. То почти нямаше млади хора, беше море от побелели глави и глави с евтино боядисани редки коси.

 Ха, кажете ми сега при това положение кое е нещото, което може да звучи по-оптимистично, дори и в нашата днешна незаслужена сиромашия, от това побеляла глава да стиска в треперещите си ръце букетче. За Свети Валентин! Не нашият класик Кръстьо Пишурка, а световният поет Пушкин го е провъзгласил: ”Любви все возрасты  покорны”.

А иначе младите българи ще са купили  цветя за любимите си от прескъпите цветни пазари  на Лондон и Париж, на Испания и Гърция, на Европа и въобще на света, в който празниците не са под грозната  сянка на помитащата всичко пред себе си бедност.  

То и на нашенския, побратимен отскоро със Свети Валентин, Трифон Зарезан с всяка изминала година потурите му стават все по-широки. Сякаш се стопява в тях.

Не че не се правят тържествени зарязвания на лозята на този ден. Не че не се цитират цифри, според които, ако не през следващата година, след едно - две десетилетия ще залеем света с наше хубаво българско вино. Защото ние сме преките наследници на траките, а те са измислили виното и по-нататък си знаете какво следва.

Само че, ако се вгледате по-задълбочено в репортажите, отразяващи празника, ще видите, че официалното, тържественото зарязване на лозята се прави от господа с меки кореми и скъпи вратовръзки. И от дами, които държат лозарската ножица между  декорираните си с прескъпа ноктопластика пръсти, както се държи кристална чаша с марково питие на луксозен  банкет.  

Трифон с потурите седи отстрани, държи в ръцете си украсената със здравец и задължена да демонстрира традицията бъклица и със служебно усърдие се  старае усмивката му да не изглежда тъжна.  

Тези дни медиите оповестиха изследване на ООН, според което три четвърти от стапящото се българско  население живее в градовете. А четвъртата му четвърт, която населява селата, е  в осмото или деветото десетилетие от жизнения си път.

Тези хора с опита си и потърсилите поминък в селата братя цигани движат лозарството ни. Ако не са циганите, няма лозя, няма вино, хептен го няма Трифон Зарезан.

Използвам случая да поздравя с току-що отминалия празник на лозята  моя приятел Герги Циганин. Зная, че чете вестникарските ми съчинения  по интернет. До  неговите и  на неговата дружина от  цигани ръце драпат да се докопат  всички лозари около моето село. Защото работят като хали и си разбират от работата повече от агрономите. Де да бяха ако не всички, то поне половината цигани като него.

Преди години при запознанството ни той ми се докачи, че го наричам ром и произнасям името му като Георги. Не, бе,  бате, каза малко ядно, аз съм циганин и съм Герги, хората, с които живея, никога не са ми казвали ром и Георги.

Толкова и за Зарезан.

Сега за заразяващата все повече важни персони мода на неприличното поведение в медиите, политиката и обществения живот.  

Съдбата или някой неин зъл пълномощник  жестоко се старае ежедневно да гарнира сиромашията ни с други неприличности, от които ни облива студена пот.

Още не изчакал да отмине уплахата ни от страшния „джендър” на т.нар. Истанбулска конвенция, този пратеник на ада или на  световните зли сили взе по някакъв начин ума на вицепремиера ни Валери Симеонов, на новоизгрялата телевизионна звезда Емил Кошлуков и на един ватман от столичния градски транспорт. Но да го оставим ватмана да си пуши цигарката на работното място, щом няма друга утеха.  

Посети ни, за да подкрепи протестите на нашите зелени срещу застрояването на  Пирин, зелената евродепутатка, германка по рождение, Ска Келер. Г-н вицепремиерът ни  Симеонов смята, че зелените са  само някаквите, които  пречат на развитието на туризма у нас, а оттам - и на икономиката ни. Освен това той мрази  чужденци да се бъркат в нашите български дела, макар че може и да са го запознавали с принципите, върху които е създаден ЕС.  

И си мрази човекът с откровеността, презираща  етичната сурдинка на дипломацията и цивилизоваността. И така в неговите думи и в партийната декларация, подписано от него, г-жа Келер беше наречена  „нагла джихадистка” и „с неадекватен вид”.  

Г-н Симеонов настоя „да изгоним зелената джихадистка Ска Келер с камионетка през Капъкуле. И по този начин доказа, че ненапразно богатирите от северните легенди са  се страхували смъртно само от едно-единствено нещо - да им се случи джудже да язди до тях.

 Защото нали шефът му в правителството, г-н Борисов, беше набрал вече толкова точки в амбицията си  покрай  европредседателството ни да  се изяви и като голям държавник, и като голям международник. И  най-вече като новия  Балканджи Йово, който хем не дава хубава Яна на турска вяра, хем и на турската вяра хатъра не скършва.  

И го прави това без ятагани и без кръв и без да е учил някога дипломация. И тъкмо дойде моментът светът да отчете този му подвиг ако не по-блестящ, то равен на изкачването на Еверест, дори на Луната без кислород, и вицето му  г-н Симеонов опръска нечисто метеното от нас, българите, на международната сцена.

А многоликият Емил Кошлуков, сега в ролята си на  висш телевизионен администратор, влезе направо с коня си в  храма  на свободата и демокрацията, т.е. медията, т.е. телевизията. Може би защото интуитивно е усетил, че там  от известно  време е на мода каруцарският сленг. Вероятно възприеман като ново и по-силно въздействащо изразно средство. Нали след ерата "Кеворкян" за най-успешен под телевизионните прожектори минава г-н Сашо  Диков.

Новото при г-н Кошлуков е, че натовари престарелия жест с показването на среден пръст с нови комуникативни функции и първи го извади пред камерите.

Извини се, като разбра, че е избързал с новаторството си, но обеща да си остане първосигнален при сходни на стартовата му проява обстоятелства.

Логично е да се мисли, че и г-н Симеонов, и г-н Кошлуков с това си поведение казват - истински сме, такива сме и се държим като такива. Дали  наистина не съзнават, че това не е достатъчно и че на заеманите от тях позиции са нужни други  лица. Както и  на Трифон Зарезан, и на Свети Валентин са нужни повече млади хора. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?