Подай сигнал

Станка Желева: Децата ми са моите опитни зайчета и моето вдъхновение

В Столипиново ще учим малките на изкуство, това ще им даде самочувствие и ще ги пробуди, казва дъщерята на президента Желю Желев

Интервю

от Росен Саръмов 2799 прегледа 0

Художничката Станка Желева е дъщеря на първия демократично избран президент Желю Желев. Заминава за Париж на 24 години след седмото късане на изпит по философия в СУ от опонент на баща. Упрекнал я, не знаела кой е бил министър​ът на транспорта на Япония през 1956 г.

През 1993 г. записва графичен дизайн и вътрешна архитектура в ESAG - Париж. Училището е известно с дисциплината си - за три закъснения на семестър пишат на родителите.

От 300 студенти след година остават 50. През 1996-а учи две години в парижкото Еcole Maryse Eloy. На 5 и 6 септември фондацията Easy Art ще прави детски празник в двора на училище "Кирил Нектариев" в Столипиново.

Г-жо Желева, как ви осени идеята да създадете фондацията EasyArt?

Тя съществува от 2011 година. В началото нямахме идея да правим фондация. Прибрахме се с двете ни деца (със съпруга колумбиеца Адриан Вела Усме) от Франция и видяхме, че тук няма нищо за ученици в музеите.

Решихме да започнем едно безплатно ателие в Националната художествена галерия. Шеф на фонд „13 века България” тогава бе Греди Асса, който ни помогна с материали.

А те бяха някакви смешни пари! Започнахме с една програма, която организирахме в музеите всяка събота. Там децата рисуваха безплатно. Това получи невероятен отзвук ​- все едно открихме топлата вода - всички само за това говореха. И стана ясно, че наистина има нужда от такова нещо. В момента има твърде малко неща за деца, свързани с изкуството.

След това ни дойде идеята да направим един фестивал с множество ателиета. Много случайно попаднахме на фондация „Америка за България”, която точно тогава търсеше проекти за деца. Малко на шега го направихме за 1 юни в София. От фондацията ни накараха да направим такъв фестивал и за 1 септември - за началото на годината.

После започнахме да го реализираме и в други градове, които видяха какъв огромен потенциал има в проекта. По места им хареса, че такива събития реално привличат и родителите, и децата.

Допуснахме ли грешка, че премахнахме онези детски организационни форми от соца - кръжоци, клубове по интереси?

То и сега ги има - недейте така! Винаги си ги е имало. Това, което правим ние, е нещо по-модерно и по-отворено. То е в по-широк формат. Захванахме се с различни проекти за музеи и тематични ателиета. Има най-различни събития. Започнахме с един екип от студенти от Художествената академия.

Правили сме този фестивал в Пловдив и в много градове в България. Интересът е огромен. Общините много помагат, защото това е най-лесното, което може да се направи с децата в един малък град.

Колко време прекарахте във Франция?

Почти 15 години. Аз съм художник и там се занимавах с изкуство.

Винаги ми е харесвала Франция

Двете ми деца са хем моето вдъхновение, хем моите опитни зайчета. Това бяха най-важните години в живота ми. Да имаш достъп до най-великите музеи и да бъдеш до най-великите шедьоври и в културния живот на света… Имаме ужасно много приятели от Франция, с които още поддържаме връзки.

Имам няколко самостоятелни изложби в Париж, но тази, която направих в Мозамбик, си остана незабравимата за мен. Галерия от Мапуто видя мои рисунки в Париж и ме покани да направя изложба в Африка. Получи се нещо, което не можеш да забравиш цял живот.

Защо решихте да направите „Детски празник” точно в квартал Столипиново?

Той е част от програмата на Европейска столица на културата. Идеята ми е, че децата са си деца навсякъде. Те са любопитни и отворени. Аз предпочитам да правя празници на такива места, а не в София, където децата са доста разглезени.

Това са малките, които нямат достъп до култура и изкуство и чиито родители съвсем не се интересуват от това. Ние по някакъв начин ги запалваме, защото им даваме възможност да направят нещо свое.

А как се пали интелектуално любопитство у дете, което расте сред кючеци и гьобеци?

Учим ги да правят красиви неща от предмети от ежедневието си. Едно от тях е да им покажем как се създават цветя от салфетки. Учим ги как да направят от клечки архитектурна структура, как да направят рисунка от отпечатъците на пръстите. Имаме и доста по-сложни неща, като грънчарско ателие или работилницата ни по химия. Там им показваме как да надуят балон със сода и оцет.

Как отговаряте на скептиците, които ще ви кажат, че това е загуба на време?

Напротив! Аз смятам, че това е най-голямата печалба на време и съм уверена, че след празника децата са много по-любопитни и много по-впечатлителни. Те никога не са имали достъп до такива неща. Те не са ги виждали, не са подозирали за тях. За малчуганите това ще е изключително преживяване. Изкуството и културата са нещата, които ще спасят света наистина!

Следя тези процеси отдавна и помня как миналата година в Столипиново дойде италиански театър - стоя два дни и си отиде. Няма го постоянството, не е систематично.

Това е друг въпрос, но ние ще ги научим, примерно, да правят от салфетки цветя. Не знаеш дали това няма да им потрябва някога. Учим ги да плетат с едно парче картон. Така ги пробуждаме тези деца - те тръгват с нещо изработено от самите тях и това им дава самочувствие.

Това не е някаква фирма да се раздаде с един палячо 10 кашона шоколад и да си отидем. Преживяването е съвсем друго.

Как може да се получи устойчивост във времето с един-два детски празника годишно?

Независимо от мястото и родителите си, децата са един бял лист. Има моменти, които променят живота на хората. За мен е важно децата да имат самочувствие и да живеят в една истинска реалност - а не в свят на телефони и таблети.