Подай сигнал

Спортният живот на кмета Тотев

Коментари

от Руси Чернев 5174 прегледа 0

Иван Тотев тъкмо завършваше сутрешния си крос. Беше тичал десетина километра по дигата от железопътния мост до Околовръстното и обратно. Кметът правеше своя джогинг по тартановата пътека, която се простира край втория гребен канал и новите атракциони до реката и стига чак до Стамболийски. Преди време Тотев бягаше до езерото край Оризаре. Там правеше малко лицеви опори и коремни преси. После отдъхваше 10-15 минути загледан в изваяните тела на момичетата от клуба по водни ски. Наскоро обаче докторът го бе предупредил да намали темпото, защото след броени дни закръгляше 60. Сега Тотев тичаше три пъти седмично до края на игрището за голф и обратно. В другите 2 работни дни прави по двайсетина дължини във ВИП коридора на най-новия басейн от комплекса "Младост", построен специално за предстоящата олимпиада Пловдив 2036. Уикендът пък бе запазен за любимите на кмета пътешествия с мотор.

Докато тичаше, Тотев оставяше колата си в подземния паркинг, който сам построи под тренировъчния лекоатлетически стадион. Добре че го завърши преди европейското по футбол през 2028 година, защото тогава тук стана истинско стълпотворение. Първенството се оказа изключително успешно, а Пловдив бе обявен за най-добрия домакин в историята на първенствата. Оттогава градът е вечна Европейска столица на спорта (както и в културата след онази паметна 2019-а).

Кметът се чудеше къде да вземе душ - в някоя от онези кабинки със свободен достъп, които вдигна със спестените пари от ОП "Региони в растеж", в близкия общински фитнес, направен със средства от Фонда на фондовете, или направо вкъщи (през градската магистрала "Копривщица" и двете огромни кръгови на Централна и Сточна гара до дома му на "Богомил" се стигаше за 5 минути). Докато размишляваше, Тотев разбра, че нещо става с интернета в телефона му. Искаше да влезе в Гугъл, но не успя. Пробва да мине на wi-fi (има го в целия комплекс "Отдих и култура"), но и мрежата не сработи. А за кмета бе много важно бързо да провери нещо в мрежата. Отправи се към кафенето на музея на спорта, където имаха собствен интернет. Тотев изгради музея върху 3000 кв. м в чашата на стадион „Пловдив“ при третата поредна реконструкция на съоръжението по време на управлението му. Той стадионът и преди това си беше прекрасен. След като се разбра обаче, че градът ще е домакин на олимпийските игри, се наложи да се върне лекоатлетическата писта, която пък бе премахната от там преди време заради европейското по футбол. Имаше вариант пистата да бъде направена на "Инса ойл Арена" или "Лаута Гардън Парк", но след последните им ремонти двата стадиона станаха частни. Собствениците им не се съгласиха да правят писти, защото спорят помежду си за финала на Шампионската лига догодина. А старците в УЕФА продължават да държат на онзи глупав стандарт за 6 метра разстояние от терена до трибуните. Тотев имаше и друг вариант. С бюджета на Пловдив от 2 милиарда евро като две и две можеше да построи чисто нов олимпийски стадион. Оказа се обаче, че в града няма и педя свободна земя заради изградената през последните две десетилетия спортна и културна инфраструктура. Добре че още в първия си мандат Иван Тотев построи велоалеите, та сега има къде да се проведе олимпийският маратон.

За къде обаче бързаше кметът и защо му бе толкова важно да влезе в Гугъл точно сега?

Ами, беше му хрумнала гениална мисъл, около която да построи речта си за предизборния дебат срещу Славчо Атанасов. Искаше да провери дали някой преди него не е казвал нещо подобно, за да не се изложи като плагиат. След 5 дни двамата със Славчо трябваше да се явяват на седмия пореден балотаж помежду си (до момента Иван Тотев води с 6:0 и върви уверено към седмия си мандат). Та въпросната мисъл гласеше: Политиката е проста игра за умни хора, която всички играят, но накрая винаги побеждавам аз. На кмета обаче като в просъница му се стори, че някога е чувал нещо подобно...

И в този момент наистина чу:

Ставай! 6 часът. Болни има ли?

Беше надзирателят.

Бившият кмет на Пловдив с мъка вдигна глава от твърдата възглавница. Имаше 15 минути да си оправи леглото и да мине през WC-то, преди да се яви на сутрешната физзарядка. Отскоро общежитието, в което се излежаваха леки присъди за малки бели с обществени средства, имаше нов началник. Човекът бе луд по спорта и искаше всички обитатели на повереното му учреждение да са в отлична форма. Казваше им - и след затвора има живот. А обществото има нужда от вас - светли личности, пречистени тялом и духом. За да не губят интелектуална форма лишените от свобода, началникът бе разпоредил всеки ден, докато правят сутрешната си гимнастика, да рецитират на глас умни мисли от велики хора. И в този момент Тотев се сети - онова с простата игра за умни хора, която всички играят, бе част от вчерашния цитат. От Гари Линекер. Днешният е от Гари Каспаров: да управляваш като Сталин, а да живееш като Абрамович, го може само Путин. Всички останали рано или късно влизат в затвора.

Заб.: Всяко съвпадение с реални лица и събития е случайно

Коментари