Самунев: В ЦСКА играхме уникален волейбол, а в Марек бях с истински легеди
- 22:47, 13.04.2020
- 23:10, 13.04.2020
- 1129
- 0
Тази вечер бившият волейболен национал от Пазарджик Стоян Самунев обяви официално край на спортната си кариера. 203-сантиметровият централен блокировач сваля екипа на състезател след 25 години във волейбола. Това беше прекият наш репортер да разговаря със Стоян по телефона:
- Стояне, обмислено или емоционално бе решението ти да кажеш - „стига толкова”?
- Беше обмислено, разбира се. Просто исках да избера най-подходящия момент. Прецених, че с оглед на обстоятелствата това е моментът да сложа край на спортната ми кариера.
- Лесно ли се взема едно такова решение?
- Няма как да е лесно. Всеки един професионален спортист знае какво му коства това, но всяко начало има и край.
- Как се запали по този спорт навремето?
- Преди волейбола тренирах по малко тенис на корт и плуване. Може би натежа това, че майка ми е бивша волейболистка. В залата обаче ме заведе баща ми. Първите стъпки започнах в Хебър(Пазарджик). Там изкарах 3 години в школата. След това бях за 1 година в Левски, после се върнах за кратко в Пазарджик, последва период в Локомотив(Пд), където бях старша възраст и мъже. След това историята е ясна – Марек(Дупница), Нефтохимик, ЦСКА и накрая пак Нефтохимик. И така 25 години.
- Най-много си играл за ЦСКА и Нафтата. Кой от двата тима ти е по на сърцето?
- Много труден въпрос. В Нафтата спечелих първа титла и първа купа на България. С ЦСКА играх най-силния волейбол, игран на българско ниво в последните 25-30 години. Стигнахме ½ финал на Европа, малко не ни достигна дори за финал. 4 години по ред участвахме в Шампионска лига, като 2 години излизахме от групите. Това бяха победи над тимове като Зенит(Казан), Кан и други отбори, които много състезатели могат само да си мечтаят да го направят.
- С кой треньор ти беше най-приятно да работиш през всичките години на професионален волейболист?
- Най-приятно ми е било да работя със Сашо Попов в ЦСКА и с Николай Желязков в Бургас. Всеки един състезатели научава малко или много от всеки треньор.
- А къде попадна на най-големи имена?
- В Марек попаднах на състав, в който бяха истински легенди - Мартин Стоев, Ивайло Гаврилов, Иван Тасев, Петър Узунов, Людмил Найденов. С такива състезатели само можеш да се радваш да играеш и беше чест за мен.
- Сякаш в националния отбор бе малко недооценен?
- Любопитното е, че в националния отбор съм бил само, когато тимът беше воден от чужденци. Правил съм всичко, каквото трябва. Който ме е оценил - оценил.
- След 12 години в Нафтата приемаш ли се за легенда на този клуб?
- Не. Легенда не се смятам. Макар че 12 години не са малко. Не съм броил мачове и купи. Там има и местни момчета, които продължават да играят.
- Как се раздели с Нефтохимик?
- Взаимоотношенията ги приключихме на 1-ви април, след като стана ясно, че няколко дни преди това сме обявени за шампиони. Договорът ми беше прекратен предварително по „взаимно съгласие”. До 31-ви март ми беше изплатено коректно дължимото от страна на клуба. След това си стиснахме ръцете.
- Би ли искал да завършиш там, от където започна – в родния Хебър?
- Честно казано това беше несбъдната ми мечта. Даже сме си говорили на тази тема с други наши момчета – Ники Учиков, Тошко Вълчев и други. Да се съберем един ден всички в Хебър. Но така е трябвало да стане. Просто Хебър се възроди късно.
- Какво смяташ за тях. Ще станат ли догодина най-после шампиони?
- Ако продължават така ще стигнат до титлата. В организационен и маркетингов план те нямат равни. Правят нещата, както трябва, залата е винаги пълна, което е от голямо значение.
- На къде смяташ да поемеш от тук насетне?
- За момента съм в Равда и си почивам. Спазвам със семейството си указания и се надявам това с коронавируса да отмине възможно най-бързо. За момента нямам конкретни планове. После ще видим?
- Виждаш ли се като треньор един ден?
- Точно като треньор не се виждам. Смятам, че нямам всички комплексни качества да бъда добър треньор. По-скоро бих приел организационни функции, ако работя във волейбола.
- Какво е за теб тази игра с едно изречение?
- Волейболът е начин на живот.
ИНТЕРВЮТО СЪС СТОЯН ГЛЕДАЙТЕ В ПРИКАЧЕНИЯТ ПО-ДОЛУ ВИДЕО ФАЙЛ:
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни