Най-добрият съюзник на един треньор са успехите му

Почти четири години и 8 месеца. Толкова бе начело на ВК "Хебър" вече бившият наставник на мъжката формация на клуба Атанас Петров. 

През 2021-ва той отбелязва 20 години в треньорската професия. Петров си тръгва от Пазарджик и зала "Васил Левски" с две Купи на България и една Суперкупа.

В графата на успехите му с „Хебър” са още промоцията за Суперлигата(първо място във Висшата лига, сезон 2016/2017 г.) и две вицешампионски титли(втората дойде служебно след извънредното прекратяване на шампионата преди година).

На европейско ниво най-големият успех в неговия период бе 1/8-финалът за Купата на CEV в края на 2020 г., когато "Хебър" отпадна след мач с руския колос "Зенит" (Санкт Петербург). По различни причини

Петров обаче не успя в поне две неща.

Към днешна дата "Хебър" все още чака жадуваната от феновете шампионска титла(тази година заради тежко удареният от пандемията "Нефтохимик" сякаш тя е на една ръка разстояние). През последните 3 сезона със сигурност "тигрите" са най-добре обезпеченият във финансов и организационен план клуб, но все още не могат да излязат осезателно от сянката на доскорошният номер 1 тим в Супрелигата и основен свой опонент „Нефтохимик”(Бургас). Въпреки че през последните близо 5 години през мъжката формация на отбора се 

извъртяха над 30 волейболисти, включително и куп национали, 

всичко до един доведени в Пазарджик от Атанас Петров. 

В първата си година при "майсторите" "Хебър" финишира едва 6-ти в редовния сезон, а в последствие отпадна на 1/4 финалите от ЦСКА след победа в София с 3-1 и болезнени загуби с 0-3 в Пазарджик и 1-3 на реванша в столицата. 

Тези резултати все пак може да се оправдаят с дебютната година в Суперлигата и липсата на достатъчно обигран тим.

На следващата година с нова селекция хебърци завършиха първи в редовния сезон и когато в плейофите феновете предвкусваха лелеяната титла дойдеха трите поредни загуби от Нафтата - 1-3 и 0-3 в Пазарджик и 1-3 в Бургас. 

Миналата година за пореден път ъпдейтнатия „Хебър” не получи шанс за своеобразен реванш, тъй като заради COVID пандемията шампионатът бе прекратен два кръга преди края на редовния сезон и временното класиране стана окончателно. Така и до днес 

най-ценният волейболен трофей в България 

все още не е станал част от витрината на хебърци. 

Второто нещо, в което Атанас Петров категорично не успя за тези 56 месеца начело на "Хебър" бе интегрирането на местни волейболисти. Когато на 8-ми юни, 2016-та година той пое отбора декларира следното:

"Много е важно да направим силен отбор, който всяка година да надграждаме. В началото ще започнем с външни волейболисти, защото местните момчета са малко.

Имаме обаче доказана във времето школа, която до 3-4 години може да захрани върхът на пирамидата – мъжете с местни попълнения, поне на 50 %-та”, сподели тогава възгледите си Петров.

Годините, които се изтърколиха в последствие обаче опровергаха тези негови планове. Към днешна дата в отбора

няма нито един местен волейболист,

след като през лятото на 2020-та година централният блокировач Иван Тасев бе освободен и принуден да си търси нов клуб и съдбата го изпрати чак във Франция. Високите цели на „Хебър” от 2017-та до момента няма как да се приемат като единствено оправдание за това в отбора да се привличат и налагат „изпитани артисти”, някои от тях дори вече загубили ищах за победи поради насищането на успехи и напредналата си възраст. 

Новият наставник със сигурност има своите си виждания за постигане на поставените му цели. И ако интегрирането на кадри от школата на ВК „Хебър” няма как да стане веднага и с магическа пръчка в оставащите 2 месеца до края на сезона, а и на „мандата” му, то е добре в следващия селекционен цикъл в клуба да се огледат за „местни, свестни и известни” пазарджишки волейболисти, каквито и в момента има поне няколко, отговарящи на класата и амбициите на „тигрите”. 

Тяхното привличане ще бъде все пак някаква утеха за феновете на отбора, които искат да виждат и местни кадри с „жълто-синия” екип.          

Вместо епилог

Видно от коментарите в социалната мрежа треньорската рокада в Хебър раздели на полюсни позиции феновете на отбора. Едни определят раздялата с Петров за преждевременна и необоснована, а други дори за закъсняла. Има и една трета група ултраси на отбора, които споделят, че въпросът за смяната на треньора не е бил „дали”, а „кога”. Зад тривиалните постановки с „изчерпването” или „натрупване на нерешими проблеми в съблекалнята” обикновено стоят съвсем различни причини, дълбоко заровени в кухнята на клуба. В повечето случай по принцип те си остават там и така е редно да бъде. 

С всичките му силни и слаби страни като треньор и човек на Атанас Петров трябва да му се отдаде заслуженото за всичко, което успя да свърши в градивен план за тези близо 5 години от треньорската си кариера в Пазарджик. Защото думите на председателят на УС Александър Иванов, че „проектът "Хебър" е това, което е, в много голяма степен и заради Наско Петров”, не са просто едно неискрено и предварително формулирано обобщение, а реална констатация. 

Относно несвършеното, в крайна сметка това е спорт, в който не винаги 2 и 2 е равно на 4. Стара истина е, че най-добрият съюзник на един треньор са успехите му. Често обаче те не могат да се реализират в пълна степен, дори когато имаш от всичко по много на масата. Именно заради това спортът е интересен.