64

Лора и Александра Китипови: Мечтаем да играем заедно за България

Лора и Александра Китипови – две сестри и волейболни националки. С петнадесет години разлика, но много свързани и ужасно държащи една на друга. Дъщери са на треньорката на подрастващи във ВК Берое (Стара Загора) – Лариса Китипова.

Освен семейната връзка, обединява ги и една и съща страст – волейбола. И докато първата е вече утвърдено име и основен разпределител на женския ни национален отбор, то втората върви по нейните стъпки и търси своето утвърждаване на игрището.

Лора Китипова, 183 см, е разпределител на „лъвиците“, като е една от най-опитните и с дългогодишен стаж в националния ни тим. Започва да тренира под ръководството на майка си Лора Китипова, след това, на 14-годишна възраст преминава в ЦСКА, където прекарва седем сезона и става четири пъти шампион на България. Следват години в различни клубове в чужбина. Последните два сезона бе в Украйна, където спечели много трофеи с водения от Иван Петков тим на Прометей. През настоящия сезон тимът вдигна Купатата и бе устремен към нови отличия, но шампионатът бе прекъснат от военната криза.

Александра Китипова, 187 см, е на 15 години, състезателка на Марица (Пловдив) и е изпълнена с мечти и желание за волейболна кариера. Както сестра си и тя започва първите си стъпки в този спорт под ръководството на майка си Лариса Китипова в Берое (Стара Загора). За разлика от Лора обаче тя е доста по-висока и играе на поста посрещач. Развитието й не остана незабелязано и тя вече попадна в националния тим за девойки под 17 години, на когото това лято предстои Европейско първенство.

Преди началото на летния период с националния тим, Лора следеше на живо изявите на сестра си при подрастващите. Сега е обратното. Докато тя дирижира играта на българските „лъвици“ в Лигата на нациите, сестра й  Александра неизменно я подкрепя по време на трудните битки.

Двете сестри заявиха в специално интервю за BGvolleyball.com, че мечтаят едни ден да играят заедно с националната фланелка на България.

Началото във волейбола

„Волейболът е моят живот, основите и най-важното в този спорт съм взела от майка си“, връща назад лентата Лора Китипова.

„Започнах да тренирам, защото ми харесва този спорт. Но също така и защото сестра ми бе пример и ме подтикваше през цялото време“, коментира от своя страна Александра.

„Да, подтиквах я още от малка. Виждах, че върви висока, че има данни и просто нямаше какво друго да стане. Ние сме си волейболно семейство. Генът си е ген и щеше да е грехота да тръгне по друг път, признава Лора.

„Бяха загубили мача. Аз бях много малка и просто изтърчах на игрището, гушнахме се двете и така ни снимаха“, спомня си Александра.

„Само искам да добавя, че беше проспала целия мач, смее се Лора. – Не беше видяла и една точка, но като разбра, че сме свършили със загуба, просто доприпка при мен да ме гушне и така и двете си ревахме.“

Поради клубните си ангажименти в чужбина Лора не е успяла да бъде сред зрителите на дебютния мач на сестра си. Кагато все пак успява да я гледа й е било малко странно. „Беше малка и доста неоформена като състезател. Сега вече е друго. Наблюдавам я редовно, вече има възможност за това. Не гледам толкова волейбола, колкото нея. Кефя се, че играе и то доста успешно, защото това е моята сестра.“

Двете се изявяват на различни постове във волейбола. Лора е разпределител, докато Александра е посрещач.

„Разликата в постовете може би идва от различния ни ръст. Аз дръпнах доста повече. По тромава съм, съмнявам се, че щях да стана добър разпределител. А защо точно четворка, не знам, така ме насочиха треньорите, коментира Александра. Тя си харесва поста и не желае да го променя, като смята, че ще постигне успехи именно като посрещач.

„Аз пък до 19-годишна също бях посрещач, след това решиха да ми сменят поста и станах разпределител“,  разкрива Лора. Виждам сестра ми много добре като посрещач. Има усет за поемането. Естествено има какво да се работи, но тя е много малка и тепърва ще ги изчисти тези неща.“

Стигаме до най-важния въпрос: Искат ли някой ден да играят заедно в един отбор?

„Ще е малко напрегнато на игрището, мисля, че главно за мен“, смее се Александра. „Но, ако сме заедно, ще извлека много позитиви. Сестра й е съгласна, като добавя: „Разбира се, че искам. Радвам се да е да я гледам, пък ако съм и нейна разпределителка, удоволствието ще е двойно. Ще мога да я коригарам, а като я помъча малко ще мога да я каля психически. Ще изчакам още една две години да стигне до жени  и да се оформи като добър състезател. Може пък да се случи някой ден.“

Двете обаче са категорични за едно: „Мечтаем един ден да играем заедно с фланелката на България. Това ще бъде невероятно изживяване.“

Колко често си говорят за волебол и вслушват ли се една в друга?

„Рядко се виждаме, но да, често си говорим за волейбол. А относно съветите, да давам й. Не толкова от волейболен характер като начин на изпълнение, а от психологически аспект. Изграждането на характер е много важен за всеки един състезател. Всички знаят, че аз съм си по-чепата и нямам проблеми. Докато тя е малко по-чувствителна и ще бъде хубаво да и предам малко от моята уверенос и инат“ разкрива Лора.

След сестра си и Александра получава признание за своето развитие, като бе включена в националния отбор за девойки под 17 години.

Чувствам се страхотно. Отначало бях леко притеснена, за това как ще се справя. Но всичко премина бързо, отчасти защото тренирах под ръководството на треньора Диян Боюклиев, с когото тренирам на клубно ниво, а и заради самите момичета, които ме приеха много добре. Надявам се да се развивам и да получавам шансове за изява в бъдеще“, коментира въудошевено младата националка.

Двете прекарват много време заедно, когато им се удава възможност.

„Когато сестра ми се роди, аз бях на 16 години. Разликата е голяма, не бях в къщи, бях вече в ЦСКА. Много рядко се засичаме. Но гледаме да бъдем възможно повече време заедно. Ходим на разходки, на кино, дори вкъщи нищо да не правим, но да сме двете. Имаме дълбока емоционална връзка“, разкрива по-голямата сестра.

Относно доминацията, Лора е авторитетът вкъщи, а Александра е малката принцеса. „Тя се е научила леко да манипулира родителското тяло, така че някой трябва да е строг в къщи. Аз съм този, който трябва да се скара, усмихва се Лора.

За завършек какво си пожелават взаимно?

Лора: Пожелавам здраве на Александра и да се докаже повече от мен!

Александра: Пожелавам на сестра ми да продължава още да играе и да постигне още много успехи, защото тя го може.“

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?