Следвайте ни

Токио 2020: Показахме мускули като в соца с мъжки момичета

Записахме най-успешните Игри след Сидни с най-малко състезатели от 1936 г. насам

viber icon

На Олимпиадата в Токио България показа мускули и записа най-доброто си представяне от Сидни (2000) насам. На Игрите преди 21 г. се радвахме на пет олимпийски титли, шест сребърни и две бронзови отличия, което ни отреди  16-о място в крайното класиране по медали. Сега сме 30-а сила в света с три златни, един сребърен и три бронзови медала. 

Еуфорията е оправдана, защото българите не успяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г., както и преди това в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама шампиони, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова "изгреба" единствената ни титла, а борците добавиха едно сребро и три бронза.

За успеха в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше много повече от национален престиж.  Там шампиони станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които вече бяха постигнали световно ниво още преди падането на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на старата школа, както и титлата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян вече беше взел една титла в Атланта като състезател на Армения.

Затова

пробуждането на българския спорт в страната на изгряващото слънце беше малко очаквано.

Стадионите и залите, където тренират родните национали, са далеч от най-добрите световни стандарти. Да не говорим за всички екстри като възстановяване и обезпечаване на конкурентите от чужбина. Бюджетът за спортни клубове, който заделя държавата, през последните години пък е в рамките на 6-7 милиона лева. С пъти по-малко, отколкото в Румъния, Гърция и дори Сърбия.

В същото време с резултата в Токио България е трета сила на Балканите, като само сърбите и хърватите ни изпреварват, но с тях имаме равен брой титли.

Зад нас остават Турция (2 златни, 2 сребърни и 9 бронзови медала), Гърция (2, 1, 9) и Румъния (1, 3, 0). Изненадващо две титли спечели Косово благодарение на джудистите си. Съседите от Северна Македония отпразнуваха  първото си сребро в историята. Черна гора остана без медал, а на Албания и Босна такава радост изобщо не им се е случвала.

Спрямо другите страни от ЕС олимпийците ни нареждат България на 14-о място, изпреварвайки държави с далеч по-висок стандарт като Австрия,Словакия и Португалия. 

Българският успех е недостижим и за атлетите на перфектно организирана страна като Израел (2, 0, 2), както и за шейховете от Саудитска Арабия (0, 1, 0), където се влагат колосални суми в спорта и масово се натурализират чужди атлети.

В крайна сметка, от 205 държави, заедно с Отбора на бежанците, което прави делегациите 206, общо 93 взеха медал. Което означава, че повече от половината останаха валат на Игрите. На този фон българското представяне заслужава похвали.

При това

постижението в Токио идва с най-малката ни делегация от Берлин 1936-а насам,

като България беше представена от само 42-ма спортисти. За сравнение - в Сидни олимпийците ни бяха двойно повече - 91. 

На приключилите Игри постигнахме и най-високия си процент златни медали спрямо общия брой отличия, като един от всеки два медала е златен.

 Иначе представянето в Токио отприщи вълна от шеги, че за следващите Игри в Париж е най-добре да пратим само жени. Сега всички медали са заслуга само на нежния пол, макар и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, борба и карате.   

Трите ни титли са коктейл от здрав кьотек, хъс, но и много чар в най-красивия и все още само женски спорт. След победите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева дойде и голямата радост от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани вече "диамантените момичета", защото надминаха по успех "златните гимнастички" от предишното поколение.

Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно. Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък донякъде потвърдиха традициите ни в борбата, където мъжете доста се изложиха.

Сега отново ще видим голямо и ентусиазирано потупване по рамото, снимки и похвали за олимпийците ни от първите хора в държавата. В същото време, ако погледнем в програмите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа. Затова и надеждите за още по-добро представяне на следващите Игри в Париж след 3 г. изглеждат повече химера, отколкото закономерност. 

Има надежда: Делегацията ни най-млада след Мелбърн 1956

Българската група от олимпийци бе с най-ниска възраст от всички наши делегации след Игрите през 1956 г. в Мелбърн. Без съмнение младостта ни донесе много приятни емоции и медали, както и надежди за бъдещето.

В бадминтона видяхме Линда Зечири в индивидуалната надпревара и на двойки Габриела и Стефани Стоеви. В бокса Стойка Кръстева в категория до 51 кг (шампионка) и Станимира Петрова до 57 кг (отпадна в първи кръг). При мъжете Даниел Асенов в категория до 52 кг (отпадна в първи кръг).

Вдигането на тежести - един от спортовете, в които България години наред печелеше медали, за съжаление, на тази Олимпиада бе представен само от Божидар Андреев до 73 кг (пето място) и Христо Христов до 109 кг (четвърти). И двамата са изключително млади и бяха съвсем близо до медалите. 

В художествената гимнастика ансамбълът ни спечели титлата, а в индивидуалното участваха Боряна Калейн (пета) и Катрин Тасева (извън финала).

Леката атлетика: Ивет Лалова (31-ва), Инна Ефтимова (33-та), Мирела Демирева (12-о място във финала), Тихомир Иванов (26-о място), Габриела Петрова (18-о място). Точно в атлетиката обаче отборът е с най-висока средна възраст и ръководителите на "царицата" трябва сериозно да се замислят за качеството, което идва след тях. 

За разлика от състезателите ни в атлетиката, шампионката Ивет Горанова в категория до 55 кг на карате "комите​" е само на 21 години и бъдещето е пред нея. За съжаление, нейният спорт не е включен в програмата на Игрите в Париж. 

Янислав Герчев и Ивайло Иванов, които завършиха девети в своите категории на турнира по джудо, ще чакат своя по-добър шанс в Париж.

В спортната стрелба ​бяха Антоанета Костадинова (второ място 10 м пистолет и четвърто на 25 метра) и ветеранката Мария Гроздева, за която това бе седма и последна олимпиада. 

В плувния басейн ни зарадва страхотният пловдивчанин Йосиф Миладинов (осми на 100 м бътер​флай). Със своите 18 години той бе най-младият ни олимпиец, а специалистите вече му предвещават блестящо бъдеще. Много добре се представи и Любомир Епитропов, който стигна полуфинал и стана 15-и на 200 м бруст. Добро бъдеще има и пред останалите ни млади плувци - Антъни Иванов (20-и на 200 м бътерфлай), Калоян Левтеров (37-и 100 м гръб), пловдивчанката Диана Петкова (34-а на 100 м бруст). 

Георги Вангелов (загуба на репешаж) в категория до 57 кг в свободния стил, Айк Мнацаканян (отпада в първи кръг) и Кирил Милов (четвъртфинал) бяха участниците ни в класическата борба. При жените имахме четири представителки - Миглена Селишка (четвъртфинал), Евелина Николова (бронзов медал), Тайбе Юсеин (сребърен), Мими Христова (загуба в първи кръг). 

Габи Петрова:  Целият свят видя българската женска сила

Отлично с резерви за още успехи и много добри знаци за бъдещето. Така пловдивските олимпийци Габриела Петрова, Янислав Герчев и Диана Петкова определиха българското представяне на Игрите в Токио.

Лекоатлетката Габриела Петрова отличи първо злато за България - на Ивет Горанова в каратето. "Тя е само на 21 години и всичко е пред нея, страхотно момиче", каза Габи. Лекоатлетката  не спести и суперлативи и за другите ни златни медалистки - състезателката по бокс Стойка Кръстева и момичетата от ансамбъла в художествената гимнастика. "В Токио показахме българска женска сила", обобщи Габриела Петрова.

Състезателят ни в джудото Янислав Герчев коментира пред в. "Марица", че нашите спортисти са се представили страхотно. Голям успех е за спорта в България всички тези медали, които извоюваха нашите, добави Янислав. Той обаче не спести критиката към себе си и призна, че не е доволен от участието си в Токио, макар че е бил много добре подготвен. 

Плувкинята  Диана Петкова е категорична, че всеки спортист се е раздал докрай на Олимпиадата. "Представихме се повече от достойно. За условията, които ни се предоставят в България, това е супер, а Йосиф Миладинов е новата ни голяма звезда", добави Петкова. 

Как вирусът може и да помага: Ако Игрите бяха през 2020-а, щяхме да сме само с 14 участници

Отлагането на Олимпиадата с една година заради пандемията може и да помага. Точно това се случи с българската делегация, която щеше да е съвсем малка, ако Игрите бяха миналото лято. 

 В Токио България беше представена от 42-ма състезатели в 14 вида спорт. В същото време към юли 2020 г. квоти бяха спечелили едва 14 наши спортисти. И в двата случая присъствието ни е изключително скромно в сравнение с Олимпиадата в Москва през 1980 г., когато се състезаваха 271 наши атлети. 

За отбелязване е, че само два от сегашните ни медали биха били сигурни преди 365 дни. Тайбе Юсеин в борбата и ансамбълът по художествена гимнастика бяха с гарантирани квоти, докато шампионките Ивет Горанова и Стойка Кръстева, сребърната Антоанета Костадинова и бронзовата Евелина Николова спечелиха визите си за Токио едва тази година. Разбира се, причина за това бяха и много отложени състезания и квалификации в иначе "олимпийската" 2020 година. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (8)

Баба

Баба

09.08.2021 | 09:58

Всички заслужават поздравления. Те участваха въпреки усилията на държавата да затрие спорта у нас. Видя се, че има мат'рял, но алчните политици обраха парите и ги дадоха на Стъки, Мъки и други гъзолизци. Децата са жадни за спорт, но когато той струва скъпо, как да стане това. Питайте родителите колко струва едно дете, което спортува. А парите отиват при Стъки, Мъки и т.н. Направиха се една две показни зали и кво, парите отидоха за комисионни. Вижте Пловдив, голям град с един басейн, стадион почти пред рухване, и някакъв младежки център, заграден за показ. Жалко, много жалко...

Отговори
4 2
Чифутско изпражнение

Чифутско изпражнение

09.08.2021 | 09:25

Ами чуфут прозд Скумрията е продукт на соца Гейшеф е продукт на соца На Тиквата БКП книжката му е до сърцето Красен Крадлеф е лапал соц ляб за да му порасне вратъ и шкембето Но чифути като теб и гореизброените не бяха обсебили власта Тогава те мишкуваха и трупаха лой за бъдни времена А победите и преди и сега са на личности и то личности с Главни букви И няма никакво значение дали някой чифут или тап като кръг комунист управлява

Отговори
2 4
Соц-а

Соц-а

09.08.2021 | 14:52

Ненормалник, сега ако беше соц-а щяха да те лекуват!

Отговори
1 0
успехи в соца

успехи в соца

09.08.2021 | 08:06

А защо в "соца" печелехме толкова медали? Защо имаше култура-концерти, театри, кина, които се пълнеха постоянно? Може би, защото не се крадяха милиарди по разни схеми от обществените средства, а имаше и работеща правосъдна система? Сега има МАФИЯ!

Отговори
7 6
намръщенЪ

намръщенЪ

09.08.2021 | 10:56

Много сте зле с историята на БГ спорта, г-не(г-жо). българският спорт прохожда чак по времето на цар БорисІІІ, когато разни спортове навлизат в училищата(предимно мъжки, по-слабо в девическите). За съжаление, по ред причини успехи и медали нямаме. След преврата от 1944 едно от нещата, които комунистическата власт прави и то успешно е да доразвие масовизацията на спорта в училищата(вече обединени, а не разделени по полов признак гимназии). Това е съпроводено с реарганизация на спорта по съветски модел, клубовете и дружествата са премахнати и се създават ДСО(Доброволни Спортни организации), които не са точно доброволни, а трябва да играеш спортуваш към тази ДСО, към която се води професията ти. Слава, Богу, недомислицата бързо е премахната през 1957г., създаден е БСФС(Български Съвет за Физкултура и спорт), създадени са Дружествата за физкултура и спорт(в Пловдив са "Спартак" в Ірайон, "Ботев" във ІІ, "Марица" в ІІІ, "Локомотив" в ІV и "Академик"-ведомствено, без район). Много важно - СЪДАДЕН Е И БЪЛГАРСКИЯТ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР - след като се приспаднеха разходите за персонала, сумате се поделяше на две - половината за печалби, другата отиваше по спортните федерации. "Играйте с малки суми, но редовно" - пишеше на всеки пункт. Живков бе тарикат - искаше непрекъснато да има поток от пари в Тотото и такъв имаше, никой не можеше да залага повече от 10лева на тираж. МИНИСТЕРСТВО НА СПОРТА В ОНИЯ ГОДИНИ НЯМАШЕ, това си бе работа на БСФС. От 60-те години се разшири мрежата на Спортните училища, пред очите ми в Старата столица изградиха новия му комплекс и от едни порутени сгради то стана едно от най-хубавите у нас. СПОРТЪТ БЕ И НАЧИН ТОГАВАШНАТА СИСТЕМА ДА СЕ РЕКЛАМИРА КАТО СПОЛУЧЛИВА И УСПЕШНА и тя не пропускаше начини да го осъществи. Това бе стратегия на всички социалистически страни(без Китай и Албания), затова и в челните места на класиранията по медали бяха тези страни, особено след Мексико1968. Същевременно, САЩ изпращаха предимно студенти на Олимпийските игри - за тях това бе трамплин към професионалния спорт или просто занимавка(някои се отказваха от спорта малко по-късно). До края на управлението на лордКиланин(1972-1980) като шеф на МОК бе немислимо спортист със статут на професионален да помирише Олимпиада. Тук започна скрита професионализация - някои спортисти се водеха на служби тук и там, а всъщност тренираха целодневно. Тази шашмалогия се правеше, разбира се, и на Запад - ЦЕЛТА ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА. И наистина, по Живково време, особено през 70-те и 80-те години България с почти 9 милиона население жънеше успех след успех в много индивидуални спортове, а също и във волейбола(мъже и жени) и донякъде баскетбола - предимно жените(шестите места от 12 финалиста и 35 страни членки на Еврофедерацията при мъжете брояхме за неуспех, Боже мой?!). Започнахме да настъпваме и в зони, които СССР смяташе за свои неприкосновени и така ни ляшнаха с допинг-скандалите. Най-напред разчистиха от пътя на Тамара Бикова нашата Людмила Андонова, но за техен куцуз се появи Стефка Костадинова. След това дойде скандалът със щангите в Сеул, ако не бе предизвикан, двата златни медала щяха да са СЕДЕМ. Подгониха ни и по други спортове, но не навсякъде номерът мина. През 1984г. си подвихме опашката покрай СССР, тогава Черненко(той им бе партиен и държавен глава) спря своите да учавстват на игрите в ЕлЕй, същата песен изпяха всички източноевропейски страни без Югославия и Румъния(която взе 20 злата) Щом братята от север взеха 20 медала предимно в щанги и брба, при наше участие тези злата щяха да са НАШИ. Само Нико Влад е побеждал наш щангист, друг не го е правел. Втората група причини, които промениха мястото на БГ-спорта са ВЪНШНИ. Силно се промени политическата карта за половин век от предишната до сегашната Токийски олимпиади - появиха се много нови държави в Африка, Океания, Карибския басейн, СССР се разпадна на 15(7 от тях сега имат златни медали), Югославия се раздроби на 7(4 от тях със злато, Сърбия и в колективни спортове, Косово дори има шампиони), Чехословакия се раздели на две(5 злата сега - чешките са 4 от тях), само Германия се обедини, но преди ГДР е имало повече медали, отколкото сегашния Германски отбор. На Олимпиада80 в Москва общият брой участващи държави е ПО-МАЛЪК ОТ ТОЗИ НА СЕГА СПЕЧЕЛИЛИТЕ МЕДАЛИ. Става все по-трудно, това е факт

Отговори
3 0
намръщенЪ

намръщенЪ

09.08.2021 | 11:35

(продължение) За културата няма да говоря, тетатрите и кината се пълнеха, но имаше ЕДНА ТЕЛЕВИЗИЯ С ДВЕ ПРОГРАМИ, които не работеха денонощно. Сега дал Господ ТВ канали за какво ли не, в Пловдив някога имаше 12 кина(без тия в Прослав и Коматево), сега са наполовина. В Народната Библиотека се пълнеха и шестте читални, сега работят ДВЕ максимум. Негово Величество Интернет влезе в бита на много от хората и те спряха да посещават такива мероприятия или подбират само това, което ги вълнува най-най-НАЙ-! И аз се ограничих до 1-2 спорта, други състезания и турнири вече не гледам, дори ако ми пуснат "Вход свободен". За МАФИЯТА - има я и тук, има я и по цял свят. Мафията навлезе в професионалния спорт и го превзе почти на 100%. Ако БАНДИТИТЕ ОТ "Реал", "Барса" и "Юве" си организират една футболна суперлига по подобие на Европейската баскетболна мъже, това ще е погребението на европейския клубен футбол. Баскетболът се играе в зала, при нормална температура, днес тимът на "Барса", примерно(европейски вицешампион за тази година) в събота е играл за ипанско първенство, във вторник е във Каунас срещу "Жалгирис", в четвъртък в Москва в друга зала срещу "Динамо" и в събота пак може да домакинства в собственото първенство. Хайде нека футболният отбор направи същото, де... 4 мача на открито за 8 дни при разни климатични условия си е гавра. Просто големите европейски футболни клубове са едни мафиотски големи перални за пари, страхуващи се(ако се играе на пряко елиминиране) някой да им се изпречи на пътяя и изяде баницата. Колкото до мафията в нашия спорт, това е тема, кято обхваща вече един близо 30 годишен период, която в разните спортове се отразява по различен начин в различно време(ами вижте кой е "Слънцето" във федерацията ни по карате - г-нАлексей Петров, но златото на Ивет си е честно спечелено след 14/ЧЕТИРИНАДЕСЕТ/ боя - 9 на предолимпийската квалификация и 5 в Токио, а не купено от него самия). Има проблем със Спорт-тотото - след като разни частни лотарии убиха Държавната парично-предметна, те свиха до МАХ и Тотото. Бойко Борисов сложи кръст на тези талончета, дето бяха търкани и от бабички и просяци дори(а от тях в спорта не влизаше нищо), за което - БРАВО! Но Вежди направи друга щуротия - ОТ СПОРТ ТОТО ПАРИ ДА ОТИВАТ И ЗА КУЛТУРАТА?! Моите уважения към Вежди, но това си бе СПОРТ-тото, изградено като такова. Имате си министерство на културата, направете си лотария! Лесно е да седнеш на чужда софра и да се облажиш на аванта, но много от нашите(особено възпитаните в по-предни епохи) културни дейци го имат за едва ли не необходимост и задължение на останалите спрямо тях

Отговори
3 0
Бай Тошо

Бай Тошо

09.08.2021 | 14:57

Защото при соца имаше пари за всички и се отпускаха не на капиталистически принцип, а ако слушате Бай Генчо и там ПОТВ - кукувиче гнездо на стари, луди седесари аз съм плащал за спорт, за да рекламират само комунистическия режим!

Отговори
0 1
намръщенЪ

намръщенЪ

09.08.2021 | 19:53

Прав сте, но донякъде. При бай Тошо пари за спорта се отпускаха, но Спорт-тотото бе достатъчно голяма хранилка. Завои и предприятия подпомагаха допълнително отбори(ако са ведомствени) или отделни спортисти при необходими допълнителни суми(нещо като просия, къде мине номера, къде не, но се получаваха; от панагюрски фабрики се издоиха недостигащи пари за наши спортисти в белите спортове преди една олимпиада). Същевременно, БГ спортът също взе да носи пари от 70-те години нататък, когато спортистите ни взеха да участват в турнири с наградни фондове "в зелено". За успехите им се даваха апартаменти, известна сума(за която средният българин можеше да мечтае), но не и цялото спечелено от тях или каквото им се полагаше. Така, че към спорта течаха пари, но и от спорта изтичаха в неизвестна посока Бог знае къде

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?