Токио 2020: Показахме мускули като в соца с мъжки момичета

На Олимпиадата в Токио България показа мускули и записа най-доброто си представяне от Сидни (2000) насам. На Игрите преди 21 г. се радвахме на пет олимпийски титли, шест сребърни и две бронзови отличия, което ни отреди  16-о място в крайното класиране по медали. Сега сме 30-а сила в света с три златни, един сребърен и три бронзови медала. 

Еуфорията е оправдана, защото българите не успяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г., както и преди това в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама шампиони, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова "изгреба" единствената ни титла, а борците добавиха едно сребро и три бронза.

За успеха в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше много повече от национален престиж.  Там шампиони станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които вече бяха постигнали световно ниво още преди падането на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на старата школа, както и титлата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян вече беше взел една титла в Атланта като състезател на Армения.

Затова

пробуждането на българския спорт в страната на изгряващото слънце беше малко очаквано.

Стадионите и залите, където тренират родните национали, са далеч от най-добрите световни стандарти. Да не говорим за всички екстри като възстановяване и обезпечаване на конкурентите от чужбина. Бюджетът за спортни клубове, който заделя държавата, през последните години пък е в рамките на 6-7 милиона лева. С пъти по-малко, отколкото в Румъния, Гърция и дори Сърбия.

В същото време с резултата в Токио България е трета сила на Балканите, като само сърбите и хърватите ни изпреварват, но с тях имаме равен брой титли.

Зад нас остават Турция (2 златни, 2 сребърни и 9 бронзови медала), Гърция (2, 1, 9) и Румъния (1, 3, 0). Изненадващо две титли спечели Косово благодарение на джудистите си. Съседите от Северна Македония отпразнуваха  първото си сребро в историята. Черна гора остана без медал, а на Албания и Босна такава радост изобщо не им се е случвала.

Спрямо другите страни от ЕС олимпийците ни нареждат България на 14-о място, изпреварвайки държави с далеч по-висок стандарт като Австрия,Словакия и Португалия. 

Българският успех е недостижим и за атлетите на перфектно организирана страна като Израел (2, 0, 2), както и за шейховете от Саудитска Арабия (0, 1, 0), където се влагат колосални суми в спорта и масово се натурализират чужди атлети.

В крайна сметка, от 205 държави, заедно с Отбора на бежанците, което прави делегациите 206, общо 93 взеха медал. Което означава, че повече от половината останаха валат на Игрите. На този фон българското представяне заслужава похвали.

При това

постижението в Токио идва с най-малката ни делегация от Берлин 1936-а насам,

като България беше представена от само 42-ма спортисти. За сравнение - в Сидни олимпийците ни бяха двойно повече - 91. 

На приключилите Игри постигнахме и най-високия си процент златни медали спрямо общия брой отличия, като един от всеки два медала е златен.

 Иначе представянето в Токио отприщи вълна от шеги, че за следващите Игри в Париж е най-добре да пратим само жени. Сега всички медали са заслуга само на нежния пол, макар и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, борба и карате.   

Трите ни титли са коктейл от здрав кьотек, хъс, но и много чар в най-красивия и все още само женски спорт. След победите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева дойде и голямата радост от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани вече "диамантените момичета", защото надминаха по успех "златните гимнастички" от предишното поколение.

Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно. Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък донякъде потвърдиха традициите ни в борбата, където мъжете доста се изложиха.

Сега отново ще видим голямо и ентусиазирано потупване по рамото, снимки и похвали за олимпийците ни от първите хора в държавата. В същото време, ако погледнем в програмите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа. Затова и надеждите за още по-добро представяне на следващите Игри в Париж след 3 г. изглеждат повече химера, отколкото закономерност. 

Има надежда: Делегацията ни най-млада след Мелбърн 1956

Българската група от олимпийци бе с най-ниска възраст от всички наши делегации след Игрите през 1956 г. в Мелбърн. Без съмнение младостта ни донесе много приятни емоции и медали, както и надежди за бъдещето.

В бадминтона видяхме Линда Зечири в индивидуалната надпревара и на двойки Габриела и Стефани Стоеви. В бокса Стойка Кръстева в категория до 51 кг (шампионка) и Станимира Петрова до 57 кг (отпадна в първи кръг). При мъжете Даниел Асенов в категория до 52 кг (отпадна в първи кръг).

Вдигането на тежести - един от спортовете, в които България години наред печелеше медали, за съжаление, на тази Олимпиада бе представен само от Божидар Андреев до 73 кг (пето място) и Христо Христов до 109 кг (четвърти). И двамата са изключително млади и бяха съвсем близо до медалите. 

В художествената гимнастика ансамбълът ни спечели титлата, а в индивидуалното участваха Боряна Калейн (пета) и Катрин Тасева (извън финала).

Леката атлетика: Ивет Лалова (31-ва), Инна Ефтимова (33-та), Мирела Демирева (12-о място във финала), Тихомир Иванов (26-о място), Габриела Петрова (18-о място). Точно в атлетиката обаче отборът е с най-висока средна възраст и ръководителите на "царицата" трябва сериозно да се замислят за качеството, което идва след тях. 

За разлика от състезателите ни в атлетиката, шампионката Ивет Горанова в категория до 55 кг на карате "комите​" е само на 21 години и бъдещето е пред нея. За съжаление, нейният спорт не е включен в програмата на Игрите в Париж. 

Янислав Герчев и Ивайло Иванов, които завършиха девети в своите категории на турнира по джудо, ще чакат своя по-добър шанс в Париж.

В спортната стрелба ​бяха Антоанета Костадинова (второ място 10 м пистолет и четвърто на 25 метра) и ветеранката Мария Гроздева, за която това бе седма и последна олимпиада. 

В плувния басейн ни зарадва страхотният пловдивчанин Йосиф Миладинов (осми на 100 м бътер​флай). Със своите 18 години той бе най-младият ни олимпиец, а специалистите вече му предвещават блестящо бъдеще. Много добре се представи и Любомир Епитропов, който стигна полуфинал и стана 15-и на 200 м бруст. Добро бъдеще има и пред останалите ни млади плувци - Антъни Иванов (20-и на 200 м бътерфлай), Калоян Левтеров (37-и 100 м гръб), пловдивчанката Диана Петкова (34-а на 100 м бруст). 

Георги Вангелов (загуба на репешаж) в категория до 57 кг в свободния стил, Айк Мнацаканян (отпада в първи кръг) и Кирил Милов (четвъртфинал) бяха участниците ни в класическата борба. При жените имахме четири представителки - Миглена Селишка (четвъртфинал), Евелина Николова (бронзов медал), Тайбе Юсеин (сребърен), Мими Христова (загуба в първи кръг). 

Габи Петрова:  Целият свят видя българската женска сила

Отлично с резерви за още успехи и много добри знаци за бъдещето. Така пловдивските олимпийци Габриела Петрова, Янислав Герчев и Диана Петкова определиха българското представяне на Игрите в Токио.

Лекоатлетката Габриела Петрова отличи първо злато за България - на Ивет Горанова в каратето. "Тя е само на 21 години и всичко е пред нея, страхотно момиче", каза Габи. Лекоатлетката  не спести и суперлативи и за другите ни златни медалистки - състезателката по бокс Стойка Кръстева и момичетата от ансамбъла в художествената гимнастика. "В Токио показахме българска женска сила", обобщи Габриела Петрова.

Състезателят ни в джудото Янислав Герчев коментира пред в. "Марица", че нашите спортисти са се представили страхотно. Голям успех е за спорта в България всички тези медали, които извоюваха нашите, добави Янислав. Той обаче не спести критиката към себе си и призна, че не е доволен от участието си в Токио, макар че е бил много добре подготвен. 

Плувкинята  Диана Петкова е категорична, че всеки спортист се е раздал докрай на Олимпиадата. "Представихме се повече от достойно. За условията, които ни се предоставят в България, това е супер, а Йосиф Миладинов е новата ни голяма звезда", добави Петкова. 

Как вирусът може и да помага: Ако Игрите бяха през 2020-а, щяхме да сме само с 14 участници

Отлагането на Олимпиадата с една година заради пандемията може и да помага. Точно това се случи с българската делегация, която щеше да е съвсем малка, ако Игрите бяха миналото лято. 

 В Токио България беше представена от 42-ма състезатели в 14 вида спорт. В същото време към юли 2020 г. квоти бяха спечелили едва 14 наши спортисти. И в двата случая присъствието ни е изключително скромно в сравнение с Олимпиадата в Москва през 1980 г., когато се състезаваха 271 наши атлети. 

За отбелязване е, че само два от сегашните ни медали биха били сигурни преди 365 дни. Тайбе Юсеин в борбата и ансамбълът по художествена гимнастика бяха с гарантирани квоти, докато шампионките Ивет Горанова и Стойка Кръстева, сребърната Антоанета Костадинова и бронзовата Евелина Николова спечелиха визите си за Токио едва тази година. Разбира се, причина за това бяха и много отложени състезания и квалификации в иначе "олимпийската" 2020 година.