Шампионката Ивет Горанова пред „Марица”: Това беше най-лесната ми победа

От малка съм си мъжкарана, постоянно си играех с момчетата, така че този спорт беше точно за мен

Разговаря Даниела Арнаудова

„Ивет е герой! Преди месец я познаваха само колегите й от каратето. Днес тя е новата национална икона. Много от българите плакаха, когато 21-годишната състезателка взе златния медал в категория карате-кумите до 55 килограма на Олимпийските игри в Токио. Емоциите действително са силни!” – това каза за „Марица“ треньорът на Ивет Горанова Ангел Ленков.

Часове след пристигането им от Токио, екипът вече чувства умората. Сега обаче ни очаква голямата почивка, допълва Ленков. 

Международният коучинг експерт Моузес Налока обаче твърди, че в Токио Ивет е направила невъзможното. „Ако Олимпийските игри свършваха през септември, България щеше да има още златни медали. Заради един човек, който пръв взе златото и това си ти Ивет! – убеден е Моузес – Ти първа победи и след теб Стойка Кръстева направи същото в боксовия турнир – взе второ злато. След това с трети златен медал за България от Олимпиадата си тръгна и ансамбъла по художествена гимнастика. Ето как се мултиплицира един успех“.

За духа да побеждаваш, за концентрацията и феноменалния си успех в Токио, разказва за „Марица“ Ивет Горанова - момичето, което завоюва първото злато за България на Олимпийските игри в Токио. 

- Ивет, как се чувстваш след тази забележителна победа в Токио. Златен медал – изправи цяла България на крака!

- Еуфорията е голяма! Вече чувствам умората, не съм спала от няколко дни. Сега обаче усещам още по-силно вдъхновението на хората и тяхната радост от моята победа.

- Вярваше ли, че ще стигнеш до тук?

- Когато спечелих квотата в Париж преди месец, все още не бях сигурна дали ще спечеля медал и в Токио – все пак това е Олимпиада и всичко може да се случи. Работихме усилено в последния месец с Моузес Налока и той много ми помогна в менталната подготовка, която беше много важна за мен в това състезание. 

- Все повече спортисти в света работят с коуч по примера на Серена Уилямс или Андре Агаси – преди време, които са фенове на Тони Робинс. Ти също реши да изполваш професионален коуч и това е Моузес Налока. Как усещаш неговата подкрепа? 

- Моузес ме мотивира най-силно като ми показа колко много  вярва в мен! Виждах това и дори за момент не си помислих, че няма да се справя. Виждах колко е отдаден през целия процес – той даваше всичко от себе си. И преживяваше всеки момент, заедно с нас! 

Това най-много ме вдъхновяваше – вярата и на Моузес, и на треньора в мен! Екипът ме мотивира да спечеля! 

- Коя е последната дума, която ти каза Моузес преди този забележителен двубой? 

- Каза ми, че това е най-важният ми ден. И в него трябва да играя на принципа: „всичко или нищо“. После ме попита: кой друг може да го направи освен теб?  През цялото време ми вдъхваше увереност, говореше ми хубави думи, които съм запомнила и до сега си ги повтарям на ум.

- Кое е това нещо, което преобърна играта срещу украинката Анжелика Терлюга? Какво се случи?

- Не бих казала, че нещо е преобърнало играта, защото водих през цялото време. Аз бях доминиращата!

Имаше един момент в който тя ме ритна в корема и докато бях долу, на земята ми трябваше малко време докато болката отмине. 

Ако в този момент бях продължила веднага, тя щеше да се възползва от момента и да ми вземе точката – тогава победата за мен щеше да бъде много трудна. Двете с Анжелика се знаем много добре, познаваме играта си – тя е много добре подготвена тактически. Така че всяка секунда беше от значение и можеше да обърне мача.

- За 10 години в спорта имаш близо 200 медала. Това ли беше най-трудната ти победа?

- Не, това беше най-лесната ми победа! Имала съм много мачове с Анжелика Терлюга от Украйна – с нея имам загуби, но победите са много повече. С удоволствие играя с Анжелика, всичките ни мачове винаги са били различни, драматични и интересни. Много каратисти по света очакват кога ще дойде времето на нашия мач, за да ни гледат. Наистина за тях е голямо удоволствие да видят коя от двете ще победи. 

- Как откри каратето? Кога реши да се занимаваш с този  спорт, който е приоритет на „силния пол“?

- През 2009 година започнах да тренирам карате в Долна Митрополия, а през 2010-а беше първото ми състезание. В началото печелих само златни медали и се чувствах много горда със себе си. С всеки един златен медал все повече и повече се запалвах по спорта. Исках още и още, и не се задоволявах с второ или трето място. Трябваше да бъда или на първо място, или нищо. 

- Как се чувства младо и красиво момиче като теб в тези „мъжки“ среди?

- От малка съм си мъжкарана, постоянно си играех с момчетата, така че този спорт беше точно за мен.

Пробвала съм да тренирам и в други дисциплини, но обичам бойните спортове. Каратето беше първият боен спорт, който опитах. Не зная как точно се случи да започна с него. Явно съдбата си знае работата и ме е завела на правилното място. 

- Какво предстои за новата олимпийска шампионка? Имаш ли амбиции за кариера в София или в чужбина?

- В София – не мисля. За чужбина също нямам планове, но ще продължа да се състезавам за карате клуб „Петромакс“ от Плевен и националния отбор, защото все още не съм постигнала всичко, което искам в живота си. 

Мечтата ми е да стъпя на световния и на европейския връх, защото все още не съм го направила.

- За да тренираш до сега получавала ли си помощ от държавата? Или само от Федерацията по карате?

- Откакто каратето стана олимпийски спорт, подкрепата за нас е много голяма, както от Федерацията, така и от Министерството на спорта и от Олимпийския комитет. Не сме имали никакви финансови проблеми, получавали сме всичко, от което сме имали нужда – състезания, лагери. 

Цяла година прекарах на лагер в Сърбия, там се подготвяхме, обиколих много други места, където тренирахме. Днес съм благодарна за това, че имахме възможността да се подготвим добре за Олимпиадата и да усетим подкрепата на всички около нас.  

Моузес Налока

Планът в Токио беше: Печеля златото или печеля златото!

Ивет ти си истински ангел! Заради това, което направи в Токио и заради вярата си, че можеш да постигнеш този резултат.

Нека ти кажа още нещо – твоето пътешествие тепърва започва. Защото сега, с теб, тръгваме към борбата за златния медал в Дубай! 

Само че тази победа е един процес и от него може да се учи  всеки! За целта – нека първо стъпи на успехите, които е имал преди. Заобиколени сме от хора, които всеки ден ни казват, че не можем да направим нещо. Това не е така – просто трябва да си спомниш твоите успехи от миналото и да се фокусираш върху тях. Така ти програмираш мозъка, че винаги можеш да повториш този успех.

Второ – трябва да имаш абсолютна яснота! Какво искаш – искаш победата. Тогава фокусирай се върху нея! Няма нищо друго пред теб, никакви други планове. Отиваш само за победата.

Нашият план с Ивет в Токио беше: Печеля златото или печеля златото! Нямаше нищо друго.