Най-скандалната олимпийска шампионка - допинг и уиски на корем

Плуването винаги е имало достатъчно такива скандали, включително тези, свързани с олимпийски шампиони. Един от най-запомнящите се е случаят с ирландката Мишел Смит, която взе три златни медала в Атланта 1996.

Тази история е за това как за няколко години можете да се превърнете от непознат спортист в мускулеста машина за добив на злато.

Начало на кариерата: дори не влезе в топ 10, а след това се довери на треньор по хвърляне на диск

Мишел се научи да плува благодарение на баща си - той постоянно я водеше със сестра й до басейна. Там Мишел беше забелязана от треньорите и посъветвана да се запише в секцията - семейството слуша и изпраща 9-годишната си дъщеря да тренира.

До 14-годишна възраст Смит спечели планина от медали в местни състезания, взима 10 награди на ирландското първенство. На международно ниво дебютира веднага на Олимпиадата: тя е 17-та в Сеул-88 на 200 метра гръб. Следват европейско и световно първенство и олимпиадата през 1992 г. в Барселона.

Общо от 1988 до 1992 г. Мишел се изявява на седем международни състезания, но не се издига над 13 -то място. В Барселона например плува 400 м съчетано и завършва 26-а. Просто казано, на най -високо ниво Смит не успя.

Всичко се променя през 1993 г., когато тя намери нов треньор - хвърляч на диск от Холандия, Ерик де Брюин. Те се срещнаха точно на игрите в Барселона - Ерик все още се представяше успешно: една година преди игрите той спечели среброто на световното първенство. Как и защо Мишел получи идеята да тренира с дискохвърляч, не е известно, но оттогава кариерата й тръгна нагоре.

"Кой каза, че допингът е неетичен? Спортът не може да бъде честен - някои хора не могат да постигнат нищо без допинг"

Изборът на Де Бройн за треньор е странен във всяко отношение. През същата 1993 г., когато започна сътрудничеството им със Смит, Ерик беше дисквалифициран за 4 години за допинг - и той прекрати кариерата си.

И като цяло, де Брюин има интересни виждания за допинга.

"Кой каза, че допингът е неетичен? Кой все пак решава това? Етична ли е политиката? А какво да кажем за бизнеса? Спортът по дефиниция не може да бъде честен. Някои хора са естествено надарени, докато други трябва да работят усилено. Някои хора не могат да постигнат нищо без допинг", това е логиката на де Бройн.

Негов идол беше Бен Джонсън, канадски спринтьор, който спечели златото на 100 м в Сеул 1988 г. със световен рекорд. Скоро в пробата на Бен е открит стероид, заради което е лишен от всичко. Тогава Джонсън призна: наистина е приемал стероиди поне една година.

Но никой по това време не обърна особено внимание на сътрудничеството на дисквалифицирания бивш спортист Ерик де Бройн и плувкинята Мишел Смит. Първият сложи край на кариерата си след скандала, а втората просто не беше причислявана към елита. И това беше грешка.

Трансформация за две години: 9 рекорда на страната, от елегантно момиче тя се превърна в терминатор - дори колеги обърнаха внимание

От 1993 до 1994 г. Мишел драстично подобрява резултатите си - за плуването подобен напредък на 23 години е много необичаен. На Световното първенство през 1994 г. тя има:

• 5-ти резултат в 400-метра съчетано, победа в утешителния финал на 11(!) секунди от личния и рекорд. И това е на дистанция, която се плува за около 4,5 минути - бездна.

• на 200 м съчетано - 12 -то място, но и минус 4 секунди от личния си рекорд.

• 200 м бътерфлай, която Смит за първи път плува на международни състезания, 5-о място.

И всичко това въпреки факта, че месец преди турнира Мишел имаше липси в тренировките поради мононуклеоза.

Година по-късно Мишел излетя: 9 ирландски рекорда на различни дистанции, в различни стилове (тя сваля по 4-5 секунди навсякъде), две европейски титли - това са първите й медали на международно ниво.

Не само резултатите се промениха, но и външният вид: Мишел очевидно се поклащаше добре, наедряха раменете й.

"Това беше пълна трансформация. Спомних си Мишел като женствена, със заоблени форми. Но когато я видях след европейското първенство-1995, казах: "Боже, какво взимаш?" - припомня си ирландският плувец Гари О'Тул.

В навечерието на Олимпиадата през 1996 г. Смит оглави световната ранглиста на 200 м бътерфлай, беше шеста на 100 м и седма на 200 м съчетано. Точно тогава наистина й обърнаха внимание.

Американците не харесаха три златни медала на Олимпиадата 96: те говореха за допинг, но Смит получи поздравления дори от Бил Клинтън

Мишел и нейният треньор Ерик се ожениха преди игрите в Атланта. Е, самата Олимпиада стана фестивал на ирландската плувкиня.

В първия ден Смит унищожи всички на 400 м съчетано: 3 секунди пред вицешампиона, минус 20 секунди от нейния собствен резултат от Игрите-92.

Два дни по -късно - злато на 400 метра свободен стил: Мишел почти не тренира тази дистанция и избра да участва в нея на Олимпиадата в последния момент. Какъв е резултатът? 19 секунди по-бързо от личния и рекорд. Да, минус 19 секунди годишно - никой не можеше да повярва на подобен напредък.

Ясно е, че те не са мълчали в плувната среда. Най-много брънкаха американците, които се надяваха да вземат два пъти злато на тези дисциплини - но Смит се намеси, изглеждайки сякаш от нищото. 4-кратната олимпийска шампионка, американката Джанет Евънс говори смело: "Питате ли ме дали Смит взима допинг? Винаги има въпроси като този, когато видите такъв напредък. Ако попитате дали има подозрения, аз ще кажа „да“.

Ръководителят на ирландския НОК Патрик Хики защити собствения си народ: "Американците просто ревнуват, че спортист от толкова малка страна като Ирландия ги победи. Те ще направят всичко възможно да помрачат нейния успех. Тъй като не могат да оспорят победата й, ще я обвинят в допинг. За тях няма оправдание."

Смит не беше много притеснена от всичко това - взе трето злато на игрите на 200-м съчетано, след което добави бронз на 200 м бътерфлай. Дори президентът на САЩ Бил Клинтън я поздрави за победите.

Мишел се завърна в Ирландия като национален герой.

Уиски в допинг пробата и дисквалификация

Година след игрите в Атланта, Смит спечели още няколко медала на европейското първенство.
Приблизително по същото време тя най -накрая беше заподозряна от Международната федерация (FINA). Факт е, че с допинг теста на Мишел постоянно възникваха трудности: или тя не беше там, когато идваха офицерите, или спортистката просто отказваше да сътрудничи.

И през 1998 г. ситуацията стигна до абсурд.

Рано сутринта на 10 януари допинг служителите дойдоха в къщата на Мишел Смит. В същото време световното първенство се провеждаше в Пърт, но Мишел не участва там - няколко месеца преди турнира тя претърпя автомобилна катастрофа и беше ранена. Но допинг служителите очакваха да вземат извадка извън състезателна проба.

Смит ги пусна в къщата, но отказа да даде проба, оправдавайки се, че тя и Ерик отиват на пътешествие, вече са опаковали нещата си - изобщо нямала време. Тогава служителите предложили да отидат със съпрузите и да изчакат момента, в който Смит може да даде проба. В отговор Мишел обявила, че пътуването е отменено и тя е готова за теста точно сега.

Мишел напълни съда за проба. Когато се върнала за втори път, допинг полицаите усетили силна алкохолна миризма от пробата. Но те не казали нищо - попълнили документите и предадоха съда в лабораторията.

Резултатите от теста зашеметиха техниците: в пробата имаше толкова много уиски, че ако Мишел беше изпила тази доза, тя щеше да умре. Всъщност пробата не е от урина, а от уиски. FINA отстрани Смит за 4 години за намеса в допинг контрола, а впоследствие CAS отхвърли жалбата й.

Мишел не се призна за виновна: „Много съм разстроена от решението на CAS. Особено защото съдът не прие моите доказателства. През цялата си кариера бях обвиняван в допинг и това е, което съдът счита за мотив, че се намеся в процедурата за допинг контрол този ден.

Откакто спечелих първото си злато в Атланта, медиите постоянно атакуваха мен и съпруга ми. Това е много разочароващо. Но винаги ще помня своите победи и ще ценя тези спомени."

Поради забраната за допинг Смит се пенсионира. Но медалите останаха при нея, защото в автобиографията й няма нито един положителен тест. Мишел Смит остава най -титулуваната спортистка в ирландската история на Олимпийските игри.