Пловдив спаси спортната година на България

Станимира Петрова 4-та, Цвети Пиронкова 6-а. Така Пловдив и регионът заеха достойното си място в традиционната анкета за най-добър спортист на България за годината. И показаха, че на практика са сред водещите центрове в сушавата откъм успехи и постижения в национален мащаб 2014-а. Анкетите представляват сбор от множество гласове на журналисти, без ясни критерии, правила и рамки. По тази причина те не могат да претендират за 100-процентова обективност.

Затова и често ставаме свидетели на странности, куриози, сръдни и недоволство. Мястото на Цвети в националната анкета, съотнесено с 3-тата  позиция в класацията за Спортист на Пловдив, показва, че спортната конкуренция под тепетата явно е по-жестока, отколкото тази в цялата ни държава. 

Да направим една съпоставка между постиженията и титлите. В десетката на Пловдив има световен шампион - първият Александър Команов. В тази на България единствената със световна титла е асеновградчанката Станимира Петрова, 10 години тренирала таекуондо в пловдивския клуб Тракия, изградила се като боксьорка под ръководството на пловдивската легенда Александър Христов. Ансамбълът по художествена гимнастика, който също стана световен шампион, е в графата "отбори".

Положението при младежите е сходно. В национален мащаб имаме олимпийския и световен шампион - боксьора Благой Найденов, както и олимпийския шампион в щангите Божидар Аврамов. Пловдив си има олимпийската шампионка в стрелбата Лидия Ненчева, световните шампиони в аеробиката Антонио Папазов и Ана-Мария Стоилова, световната шампионка в шаха, макар и при учениците - Виктория Радева. Освен това в пловдивската десетка за мъже и жени има цели шестима европейски шампиони - Сашо Команов и Валери Димитров (карате), Мирела Чилингирова и Любина Спасова (таекуондо), Иван Качаков (сумо) и първенецът от европейската купа Янислав Герчев.

Вярно, все в бойните спортове, в които градът упорито отстоява традициите и постиженията си, но титлите са си титли. А за порасналата конкуренция доказателство е и незаслуженото 10-о място на най-изтъкнатата ни плувкиня Нина Рангелова. Така че нещата в пловдивския спорт явно не са толкова плачевни, колкото изглеждат на пръв поглед. И бележат явен прогрес на фона на отстъплението в последните години. Сега такова се наблюдаваше по-скоро в цялата ни държава, затова няма да бъде пресилено твърдението, че Пловдив спаси спортната година на България.

В тази връзка може да прозвучи като изблик на градски шовинизъм, но Станимира Петрова заслужаваше да бъде в тройката на България. Както и Лидия Ненчева, която остана 4-та при младите. А дали осмото място е адекватно за подвига на алпиниста Боян Петров, направил безпрецедентно изкачване на три осемхилядника за три месеца, е въпрос на друго обсъждане. 

И накрая няколко думи за безспорния победител - Григор Димитров. Типично по нашенски се прокраднаха известни забележки към неговата личност. Защо не дошъл за церемонията и говорел на развален български във видеопосланието. Патриоти и лингвисти, не търсете недостатъци в спортната гордост на страната ни. Сезонът в тениса стартира още с пукването на новата година.

Гришо ще играе в Бризбейн, където ще го чака Роджър Федерер. Едно идване до България би нарушило минимум 3-4 дни от подготовката му, която точно в този момент е от изключително значение. А все пак предпочитаме да го видим с 5-а титла в кариерата му, отколкото собственоръчно да вдигне статуетката за Спортист на България, нали? Що се отнася до разваления му български - талантливият ни тенисист отдавна е гражданин на света. И прави за България много повече, отколкото иначе грамотните и лингвистично надарени родни политици например. Така че в случая криворазбраният патриотизъм е крайно неуместен.