1553

Гришо: Тръгнах в тениса с пенсиите на дядовците

През зимата тренирах на минус 10 градуса, с баща ми лепяхме скоч

Григор Димитров участва в популярния подкаст на известния тенис журналист и анализатор Крейг Шапиро, който в миналото е бил част от екипа на Андре Агаси. Разговорът се проведе онлайн, докато първата ни ракета е в своята хотелска стая в Рим.

 

- За това какво е да израснеш в България:

- Не беше лесно. Израснах в много малък тенис клуб, който се намира в провинцията - южна България. Зимата ми се налагаше да играя в училище, където аз и баща ми слагахме скоч, за да обозначим линиите. Прозорците бяха счупени, беше минус 10 градуса и замръзвахме. Става въпрос за училищен салон, където също така се играеше хандбал.

Ставах всяка сутрин. опъвахме там мрежа, помагайки си с два метални пръта.

Така започваше един мой ден, но ако има воля, то има и и начин. За мен не е имало нищо друго на масата, защото майка ми е волейболистка, а баща ми е тенис треньор. Произлизам от семейство на атлети. Родителите ми все още са много активни, защото спортът е начин на живот за нас. Дължа всичко на точно тези изжвивявания. Баща ми и майка ми са ме научили на толкова много. Здравата работа е в основната на всичко и няма преки пътища към успеха.

За финансирането и бил ли е подпамоган от федерацията на България по тенис?

- Не. Българската федерация никога не е била в картината. Първите ми самолетни билети, с които излязох в чужбина бяха купени с пенсиите на моите дядовци. Благодарен съм на академиите, в които бях, защото те знаеха нашето финансово положение и ми помагаха, това важеше особено в частта с треньорите и пътуванията. Впоследствие подписах първия си договор и нещата постепенно се подобриха.

За това кога е разбрал, че ще бъде професионален тенисист:

- Знаех това много рано в живота си. Един ден бях в училище и имахме междучасие, като всеки правеше своите неща, докато аз си помислих, че просто ще успея в тениса и няма нищо, което може да ме спре. Спомням си как спечелих един турнир във Франция, когато бях на 11 години. Прибрах се вкъщи с трофея си и уведомих родителите си, че оттук нататък ще правя само това и ето как продължавам да играя повече от 20 години по-късно.

Оцени новината

Оцени новината
3.4/5 от 5 оценки
3.4/5 от 5 оценки

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?