Дайте лоши погледи в тениса, стига усмивки и прегръдки!

Ръкостискането е най-незаличимият имидж на тениса. След като са водили титанична битка от двата края на корта, тенисистите се срещат на мрежата очи в очи. Дали ще си разменят приятелски усмивки, или ледени погледи, в тази частица от секундата се съдържа цялата емоция на мача. Колкото бомбени сервиси и вирутозни минаващи удари да има в него, феновете често запомнят само ръкостискането след края на двубоя.

Да се спрем по-подробно на две коренно различни ръкостискания - и двете на Ю Ес Оупън. Първото е от тазгодишния полуфинал между Новак Джокович и Роджър Федерер. След като загуби в доста по-неравностоен мач, отколкото предполага резултатът 7:6 (3), 7:5, 7:5, сърбинът се усмихна, прегърна своя завоевател и сърдечно го поздрави. Федерер току-що бе направил най-добрия удар в кариерата си по неговото собствено мнение - пасинг шот с гръб към противника, изстрелвайки топката между краката си. Ще попитате какво лошо има в това съперникът да поклати глава от възхищение към това изпълнение, което тепърва ще изумява феновете. Проблемът бе, че Джокович изглеждаше захласнат по Федерер през цялото времетраене на срещата. Той се усмихваше и невярващо клатеше глава след фамозните изпълнения на швейцареца и дори в един момент погледна към небето и се помоли за помощ.

Това са обясними реакции, когато играеш срещу носителя на 15 титли от Големия шлем, но Джокович невинаги се е държал по този начин с Федерер. Преди две години сърбинът заяви пред цял свят, че ще бутне Роджър от върха на световната ранглиста, след което го отстрани в полуфинала на Откритото първенство на Австралия и спечели титлата. Феновете на Новак пък сериозно раздразниха швейцареца в Монте Карло и Роджър невъздържано им извика да пазят тишина. От онзи момент Джокович спря да говори за лидерската позиция в световния тенис, а в последните две издания на Ю Ес Оупън игра срещу Федерер като обречен.

Второто ръкостискане, за което споменах и което се случи също след полуфинал на Флашинг Медоус, съвсем не беше толкова сърдечно. То стана след края на петсетовата победа на Джон Макенроу срещу Джими Конърс през 1980 година. Двамата американски съперници на корта не се прегърнаха. Дори не се и усмихнаха. Не предложиха един друг успокоения или поздрави. Безчувствено протегнаха ръце над мрежата. В Ню Йорк беше лято, но в онзи миг температурата на мрежата сигурно бе под минус 50 градуса.

Тези два момента отразяват емоциите на двете епохи в тениса. Те разкриват преобладаващите норми на съперничеството. Ако трябваше да избирам - бих предпочел тези на 2009 г., пред онези от 1980 г. Във време, в което професионалния спорт изобилства от скандали и измами, съвременното поколение тенисисти начело с Федерер издигнаха тениса до едно друго ниво на стил в играта и джентълменско поведение. Те се извиняват един друг след като топката е закачила мрежата и се е спряла в противниковото поле, или ако съперникът се подхлъзне, поздравяват се след мачовете с усмивки и приятелски прегръдки, взаимно си сипят хвалби по пресконференциите. В същото време, следвайки примера от Рафаел Надал, игровите маниери придобиха по-експресивна форма. Театралните удари в гърдите и стискането на юмруци вече не се смятат за нетактични или агресивни.

 Приемат се като средство за мотивиране. След всичко казано обаче, ми харесваше да гледам двамата американци Макенроу и Конърс, които никога не са били смятани за джентълмени. А победоносният сантиментален марш на Федерер към титлата на Ролан Гарос през пролетта ме остави с леко чувство на неудовлетвореност. Макенроу спечели онзи полуфинал на Ю Ес Оупън, но Конърс бе ярко харизматична личност - фукльото с очи на бръмбар, който умееше да манипулира публиката и същевременно - подозрително тихият покер играч, който здраво е стъпил на земята. 30 години по-късно цветното съчетание на комичното и грубиянското, което притежаваше Джимбо, все още е емблематично за някои от личностите, които определят златната ера на тениса.

Никога не съм желал завръщане на грубото отношение на корта. След инцидента на Ю Ес Оупън, в който Серина Уилямс заплаши съдийката на линията, последното нещо, от което този спорт се нуждае е гняв и ярост. И все пак, докато гледах как играчи като Гаел Монфис, Хуан Мартин дел Потро и Робин Сьодерлинг един по един падат от Федерер, след което го прегръщат с усмивка, започна да ми липсва малко от старата безпардонност на Конърс и Макенроу, малко от неприкритото разочарование, което неминуемо спохожда всяка загуба в тениса. Сегашните млади тенисисти обаче не притежават тези неща. За тях другарството е издигнато в култ. Явно не искаха да предизвикват монарха и да му се пречкат в похода към жадуваната титла от Ролан Гарос.

Федерер е един перфектен швейцарски шампион, символ на европейското господство в този спорт в момента. Индивидуалистът Конърс, който не правеше реверанси на никого, бе перфектният американски шампион в ерата на американската доминация в тениса. Федерер е въплъщение на всичко, което се счита за добро и правилно в спорта и определено се справя отлично като посланик на тези добродетели. Това обаче не означава, че тенисът може и трябва да прогонва състезателните си инстинкти. Борбата на корта е колкото едно джентълменска битка, толкова и ожесточен сблъсък на характери и не толкова цивилизовани емоции. Съвременните играчи трябва да бъдат аплодирани за безупречното им поведение, но да се изправиш срещу противника и да се опиташ да го избуташ от комфортната зона, независимо от това, колко титли от Големия шлем е спечелил, е постижение не по-малко елегантно от един перфектен минаващ удар например. Усмивките и прегръдките след мач са хубаво нещо, но повечето фенове не плащат, за да гледат това. Малко контролирано неуважение към противника не е излишно и гарантира още по-голямо зрелище. Да, Роджър Федерер е емблема в тениса, но такъв беше и Джими Конърс.

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?