49

Виктория Радева: Разплаках се, когато прочетох стихотворение за шахматната ни победа

Автори: Иван Кирев и Елица Кандева

 

Виктория Радева има голяма заслуга за фурора, който направиха шахматистките от националния отбор на България, спечелил европейската титла на шампионата в Черна гора. В един от решителните мачове срещу Азербайджан тя игра с 40 градуса температура, а после беше откарана в болница и поставена на система.  

Талантливата пловдивчанка е родена на 15 май 2001 г. Първите си уроци по шах получава едва на 3,5 от баща си Славей Радев. За да стигне до впечатляващ рекорд - 11 поредни години е републикански шампион по класически шахмат за момичета и девойки от 10 до 20 г. Досега е ставала и 3 пъти шампион за жени, включително и през 2023 г.

От 2009 до 2012 г. тренира в ШК "Пловдив" с първите си професионални треньори м.с. Соня Пионова и м.с. Илияна Полендакова.

През 2012 г. в Бразилия става световна вицешампионка за момичета до 10 г.  Това беше първи медал от Световно за България във всички възрастови групи след 18 години суша. Дори тогавашният премиер Бойко Борисов покани Вики и нейния клас от училище СУ „Н. Вапцаров" на демонстративна партия шахмат в Министерския съвет.

Последваха още много успехи. На 13 г. стана световна ученическа шампионка в  Кавала  по ускорен шахмат. На 16 г. завоюва  европейската титла по ускорен шахмат в Будва. На 17 г. спечели световното ученическо първенство по класически шахмат в Дуръс. Има и три титли като шампион на Европейския съюз. 

При дебюта си в националния отбор за жени през 2022 г. в Ченай (Индия) помогна за деветото място на България сред 124 тима. Нашите шахматистки се пребориха за същата престижна позиция и на световното първенство по ускорен шахмат, където за първи път на такова ниво победиха Китай с 2,5:1,5, като една от двете победи бе именно на Виктория. Тя е завършила основното си образование в СУ "Н. Вапцаров“, има диплома с отличен успех от Националната търговска гимназия, а в момента е студентка четвърти курс в Пловдивския университет, където следва в специалност „Национална сигурност“. 


- Вики, отново си в родния Пловдив. Какво е чувството да си европейска шампионка?

- Тези дни имаше много еуфория и радост за нас - момичетата от националния отбор. Натрупа се и умора, но това е изключително нещо. Още не мога да го осъзная и да го опиша какво ни се случи. Предполагам, че след още няколко дни ще осмисля какво сме направили. На първо място една радост и гордост и чест е това, че показахме колко сме силни и дадохме най-доброто от себе си.  

- Като пристигна в Будва, мина ли ти през ума, че накрая ще чуеш българския химн?

- Момичетата бяхме уверени и концентрирани, че ще дадем най-доброто от себе си. Бяхме решили да се борим. Много рядко аз правя прогнози, че ще съм първа. Но си мислех, че трябва да спечеля. Бях убедена също, че отборът ни ще се справи. В крайна сметка, аз направих това, което мога. В последните кръгове, като започнахме да повеждаме, започна да се прокрадва идеята, че всъщност може да се борим за тройката, а впоследствие и за златото. Един ден преди финалния кръг ние си бяхме осигурили сигурен медал. Въпреки това не се успокоихме. Бяхме концентрирани и всички искахме да спечелим златото. 

- През последните години родните шахматисти минаха през много трудности. Вие участвахте на това Европейско с уайлд кард. Как ви се отразяват всичките тези неща?

- Имахме страшно много проблеми през последните години. България 10 години не беше играла на еврошампионат и да се завърнем така ударно беше голям фурор. Мога да кажа сега, че в лицето на Българската спортна шахматна федерация виждам една положителна промяна.Тази е федерацията, която е призната от Европейския шахматен съюз, от ФИДЕ. Сега ще има конгрес и се надяваме всичко да мине гладко и нашата федерация да вземе лиценз. Ние сме млади и искаме да играем и да се развиваме. Съвсем друго е и държавата като стои зад теб. Имаме и прекрасни условия, които федерацията ни предостави на турнира в Будва. Огромна разлика е да си обгрижен и нещата да са добре. За което им благодаря. 

 - Олимпиадата догодина в Унгария ли е следващата голяма цел?

- Да. Надяваме се да направим лагер-сборове.  

- Как те подкрепяше твоето семейството през всичките тези години?

- Те винаги са били до мен и никога не са се отказали, дори в най-трудните моменти. Майка ми и баща ми на първо място са ме научили как трябва да се държа като човек. Възпитали са ме кое е важното в живота. Един ден и аз искам да създам здраво християнско семейство. Да имам деца, да ги отгледам и да ги възпитам и евентуално да им предам и любовта към шаха. 

- Как се появи стихотворението, написано специално за теб?

- Да, четох го. Първо тате ми го прочете. Жената, която ми го написа, ми го прати. Уникално е и красиво. Просто ме просълзи. Да виждаш хората да пишат поезия за нас! 

 - Като се качи на стълбичката за награждаването, какво си мислеше?

- Бях в еуфория и като чух химна - въздъхнах и си сложих ръка на сърцето и леко си прошепнах - охх, успяхме!!!

- Как отпразнувахте с момичетата титлата след края на церемонията?

- Не сме празнували толкова много, защото едното момиче трябваше веднага да замине за САЩ. Имахме трансфер в 4.30 сутринта, а награждаването свърши в полунощ. Никой не беше си събрал багажа. Нямаше време за празненства, но вярваме, че ще си наваксаме. 

Славей Радев, бащата на Виктория:

Сбъдна се моята мечта химнът да звучи в чест на дъщеря ми 

Титлата на Вики е гордост не само за нея, а за цяла България. Много се радваме за коментарите, които прочетохме в социалните мрежи. Много хора се радват и са щастливи и най-вече горди, че България е раждала и ражда талантливи момичета, деца, шампиони, напук на всичко, което става. Това е едно удовлетворение. За мен лично се сбъдна една мечта, която е от 12 години. Аз винаги съм мечтал да чуя националния химн на България в чест на детето ми. В Будва се случи и това ме направи безкрайно щастлив. Никога преди не съм разбирал спортистите, които обясняват колко велико е да се качат на почетната стълбичка и да чуят химна. Винаги съм си мислил, че тия неща си ги казват за пред медиите от куртоазия. Но когато прозвуча химнът на България и видях детето ми там  - това е най-голямата награда. 

Сега гледаме напред. Минахме през много трудности. Шахматът е важна част от нашия живот, но не най-важната. Има много по-важни неща - семейството и т.н. Благодаря също и на моята съпруга, защото тя понасяше много неща. Трябваше да се грижи за другото ни дете. Понасяше несгоди, но остана в сянка. Зад всяка една голяма шахматистка винаги има и една голяма майка, която никой не знае. Има една мисъл в шаха - след края на играта и царят, и пешката в една и съща кутия. Забавлявах се и с шегата, която бе пусната в социалните мрежи. Как децата в детската градина вече почнали да учат азбуката с имената на нашите шахматистки шампионки. А - Антоанета, Б - Белослава, В - Виктория, Г - Гергана. 

Темата за финансирането е доста болна за родителите на шахматистите. Един пример ще дам - веднага след като Сърбия станаха шампиони при мъжете, обявиха, че им дават доживотна заплата. Нито една наша шахматистка, включително и Виктория, няма сигурни доходи. Единствено ако положи огромни усилия в университета и вземе с отличен сесията си, ще получи колосалните 160 лева стипендия за шест месеца. 

Купа с лика на Вапцаров за шампионката, тя целуна ръка на учителите си

Много победи е имала европейската шампионка Виктория Радева на шахматната дъска, но вдигна и една специална купа над главата си - с лика на Никола Вапцаров, патрон на нейното училище, и гравиран надпис „гросмайстор“.

На патронния си празник вчера школото я посрещна с плакати „Браво, Вики! Победи Европа!“, „Ти си нашият герой!“ и „Вапцаров" ражда шампиони!“. И излъчи неколцина дръзки смелчаци да седнат на партия шах срещу нея.

За голямото междучасие звънецът в СУ "Никола Вапцаров" би по необичаен начин - с песента „Завоюването на рая“ на Вангелис. А после зазвуча и хитът на „We are the Champions“ на „Qween“.

„Вики! Вики!“, гръмнаха гласчетата на децата от начален курс във фоайето на първия етаж още докато шампионката отчупи късче от питата, с която я посрещнаха на входа. По стълбите нагоре чакаха нетърпеливи да я зърнат и по-големите.

Не съм очаквала такова посрещане, избърса сълза европейската шампионка.  И целуна ръка на двете си учителки - началната Анелия Йорданова и класната в прогимназията - Ирина Гинева.

„Ако не бяха тези две жени, нямаше да съм това, което съм днес - обърна се към всички ученици Виктория Радева. - На човек му трябва добро семейство и добри учители. Имате нужда от тях, за да станете успешни хора. Много да учите!"

Шахматистката разказа на децата как, докато била на Европейското, прочела статия, че в Япония единствено учителите не се кланят на императора, защото призванието и мисията им ги поставя дори над него. Виктория Радева насърчи децата да им се доверяват и да ги уважават. „Правете каквото ви харесва, учете, образовайте се, следвайте мечтите! Няма да е лесно, ще има и жертви, ще трябва воля“, не премълча и трудностите тя.

Домакините ѝ поднесоха торта с черни и бели фигури и надпис „Златното момиче на СУ „Никола Вапцаров“. Учила е там до 7. клас, а после в Националната търговска гимназия.

Директорът Стоян Стратиев бе приготвил букет в кутия с форма на сърце, а кметицата на район „Северен“ Венцислава Любенова подари икона за благословение и победи по пътя. 

Първи учителят по физическо възпитание Петко Карачолов седна на шахматната дъска срещу гросмайсторката. След него си пробва силите и шестокласникът Виктор Маризов.

Стефчо е едва в първи клас, но вече ходи на състезания по шахмат и също вкуси усещането да играе срещу истински шампион.  

„Благодарна съм,  че мога да съм днес тук. Винаги съм получава подкрепата на родителите и на учителите си. Приятелите също ми помагаха. Хубаво е  да знаеш, че има хора зад теб и се радват на успеха ти", каза шампионката. До края на годината я чакат още две състезания, догодина ​- олимпиада. В личен план надеждите ѝ са да завърши успешно четвърти курс в Пловдивския университет. "И един ден да имам мои деца, които да растат и да имат прекрасни учители", сподели мечтите си шампионката. 

Очаквали да стане художничка

Виктория беше перфектна във всяко отношение, разказа първата ѝ учителка Анелия Йорданова. В годините, в които били заедно - до 4. клас, нито веднъж не я видяла намръщена, да се разсърди, да се скара с някого. Растяла спокойна, умерена и толерантна. Обикновено дете, а всъщност необикновено, описва я класната.

Още като второкласничка започнала да ходи по състезания. Налагало се да отсъства. Все се връщала с призови места. „Гордеем се с нея ​- казала на бащата Анелия Йорданова. ​- Ще я подкрепяме, за да се състезава. Няма да ѝ даваме много домашни. Може да идва на допълнителни консултации.“

Виктория обаче винаги идвала на училище перфектно подготвена с целия материал, който е пропуснала. Никога не се оправдала, никога не се възползвала от привилегии. "Как намираше време да си научи и как на тази възраст имаше толкова силно развито чувство за отговорност", чуди се учителката. 

Тетрадката на Вики била образец за краснопис и подредба. И всъщност всички си мислели, че ще стане художничка ​- толкова добра била в рисуването, съчетаването на боите и перспективата. Анелия Йорданова даже посъветвала родителите да я насочат към школа, за да доразвие таланта си в изобразителното изкуство. Но момичето вече жънело успехи на шахматното поле и нямало време за ангажименти в още една област. Днес самата тя призна, че рисуването било сред любимите ѝ неща, но в един момент трябвало да избира.

Когато в 4. клас Виктория станала световна вицешампионка в Бразилия за деца на възраст до 10 г., училището пак организирало голямо посрещане.

А още не бяха влезли в сила делегираните бюджети, нямахме една стотинка, разказва тогавашната директорка Елена Александрова, която и днес дойде да стисне ръка на шампионката. Децата пак написали плакати, пак скандирали и плакали.

Училището се опитвало да помага и за пътуванията на големи състезания, когато няма пари от федерацията. Търсехме помощ от настоятелството, колеги дадоха, каквото могат от себе си, за да тръгне и бащата за Бразилия, спомня си бившата директорка.

Когато дошъл триумфът, Бойко Борисов поканил малката гросмайсторка на партия шах в Министерския съвет. Пратил автобус. Целият клас се качил заедно с учителките, директорката и кмета. Така през януари 2011 г. малката Виктория седнала над фигурите и дъската срещу премиера в Заседателната зала, където се взимат решенията за цялата държава. И великодушно допуснала реми с министър-председателя.

От училището разказват колко скромно се е държала винаги. Като се върне от състезание, я питали: „Какво стана?“. Ами нищо, вдигала рамене… първо място.

Откакто се качила на най-високите стъпала в шахмата, и другите деца в СУ „Никола Вапцаров“ почнали да се палят по играта. Всеки носел дъска и в голямото междучасие търсел съперник да поиграят. „А колко преди това сме обяснявали как шахматът развива, логика, концентрация, логическо мислене. Победите на Виктория свършиха повече работа“, усмихва се Анелия Йорданова.

Учителката ѝ в прогимназията Ирина Гинева ѝ пожела здраве, да подреди шахматната дъска на живота си така, че да е щастлива. И да изиграе най-добрите си ходове.  

Оцени новината

Оцени новината
4.1/5 от 13 оценки
4.1/5 от 13 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
100ян

100ян

04.12.2023 | 09:53

Хубава статия.Честито на шампионката,гордост за красивия ни град Пловдив.Още много успехи желая от сърце!

Отговори
2 0
Браво

Браво

03.12.2023 | 18:34

Как може човек да не напише поне едно голямо БРАВО!Наистина-голямо БРАВО за това момиче,радост и гордост на нас! Нека да има повече такива млади хора, а не разни кифли,празноглавци каращи колите на бащите си,измислени инфлуестъри и тем подобни!Поздравления още веднъж! БРАВО!

Отговори
6 0

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?