44

Сноубордист №1 Радо Янков: Бебето ме направи щастлив, потръгна ми и на пистата

Последните седмици са доста бурни в живота на най-добрия ни сноубордист Радослав Янков. Съпругата му Райна го дари с дъщеричка Дария на 30 декември миналата година. Самият той влезе в Христовата възраст през януари. Шампионът от Чепеларе показа, че се връща в най-добрата си форма с победа на републиканското първенство в Боровец и четвърто място на старта от Световната купа в Банско. Хващаме Радо на път за курорта Бакуриани в Грузия, където започва Световното първенство по сноуборд. Родопчанинът е познатият приятен събеседник, специално за „Марица“. 

 

 

- Радо, първо, как е бебето Дария?   

- Благодаря, добре, всичко е наред. Останах известно време с него, за да помогна каквото мога на майката. Разхождахме се заедно навън. Здрави сме, това е важно.   

- Предполагам, че и бабите помагат, особено в дните, когато сте по състезания?

- О, да. Всички помагат, няма от какво да се оплакваме. Аз тръгвам отново по състезания и няма как, трябва всеки да удря по едно рамо.

- Успявахте ли да се наспивате, все пак сънят е нещо изключително важно за един професионален спортист, а бебето си иска своето нощем? 

- Опитвах се и се опитвам да балансирам между двете неща. Когато имам тренировки, гледам да се наспивам повече, тогава майката поема голямата част от задълженията. Но няма и как да се изолирам изцяло. Колкото и да е нужен сънят на един професионален спортист, не мога да оставя всичко. Ето, сега по състезания и лагери ще се наспивам добре (б.а. - смее се).

- Дава ли стимул дъщеричката за по-силна изява на пистата, или пък вкарва други мисли?  

- Определено сега съм по-спокоен. Знаете, че докато мине бременността, винаги има притеснения дали всичко ще бъде наред. Сега, когато всичко е окей, детето расте живо и здраво, аз съм спокоен, мотивиран и щастлив. А и нещата започнаха да ми се получават като каране от състезанието в Банско насам, това ме прави оптимист за края на сезона.  

- Мога да карам трактор, гледам парник с домати

- Дано! Да пита​м и за Световното в Грузия, която ми звучи странно като домакин на сноуборд, въпреки че знаем за планините й. Очакванията ви?  

- Не обичам да говоря за очаквания. Не съм участвал никога на състезания там, за първи път ще стъпя в този курорт. Но това важи за повечето от състезателите. Очаквания нямам, просто гледам да се фокусирам върху самото състезание, върху подготовката преди старта. Оттук натам се надявам да имам и късмет, когато е нужно. 

- Ще стигнат ли тренировките да опознаете пистата, след като всичко ще е ново за екипа ви?  

- Вече натрупахме опит с годините, и друг път съм карал в напълно непозната дестинация, като за целта сме се настройвали бързо. Няма да има проблем, нужни са два дни, които ще имаме като тренировки. Ще се запозная и с пистата, макар че нямаме право да караме на нея седмица преди състезанието, а просто ще я погледнем отдолу. Такива са правилата в нашия спорт. Но пак казвам, това важи и за другите състезатели, така че никога не сме търсили оправдание. Чувствам се здрав физически, това е важното, другите неща са ми ясни и това ме прави оптимист. 

- Казвате, че се чувствате добре физически, рано е за прогнози, имате ли мечта за Олимпиадата в Италия през 2026 година?

- Разбира се, че имам амбиции за Олимпиадата, но тук вече неизвестните са много, защото остават не малко години. По-скоро ще го карам сезон за сезон. Ще продължа със сноуборда, ако всичко е наред, дано стигна и до Олимпиадата. 

- Вие сте момче от Чепеларе, зимен център, така че пистите са в кръвта ви. Все пак какво ви накара да станете състезател по сноуборд? 

- Така е, родът ми е от Чепеларе, майка и татко бяха ски учители. Нямаше какво друго да направя, освен да се кача на ските. Това беше в началото, после се записах в отбора по сноуборд. Доста години се събраха вече. Като се видя в юношеските години, че имам и някакъв талант, с повече труд и търпение нещата започнаха да се получават. Влязох в националните отбори и се започна. Едно отклонение - сега също има много талантливи момчета при юношите, видя се на първенството в Банско. Като че ли българската школа в сноуборда върви към възраждане. След успехите има много повече деца, които искат да се занимават със сноуборд. 

- С просто око е видимо, че по пистите има все повече млади хора със сноуборд, макар и да карат на аматьорски принцип.

- Радващо е, когато има наплив, независимо дали става въпрос за професионални спортисти или любители. Колкото повече деца има в сноуборда, толкова по-добре. Все ще излезе един състезател от 30, 40 или 100 юноши.

- Имам амбиции за Олимпиадата, но засега го карам сезон за сезон

- Какъв щеше да стане Радо Янков, ако не беше професионален състезател? Интересно е с какво се занимават, например, сега приятелите ви?

- Доста интересен въпрос, не ми беше задаван. Знам ли как щеше да ме завърти светът. 

- Сигурно нещо по пистите пак, дали учител, дали друго?

- Да, вероятно щеше да е нещо, свързано с туризма. Между другото, ние все още имаме трактор, аз работех с него през годините. Помагах много на татко.  Също така се научих да боравя в гората със специални машини. Това ми доставяше голямо удоволствие, между другото. Така че можех да съм и  в земеделието.

- То е прекрасно занимание.

- Аз гледам и до ден днешен малко парниче с домати. Доставя ми истинско удоволствие да се занимавам с него.

- Сериозно! Познания в земеделието и в гората, нямаше да сте гладен и без сноуборда! Но в Чепеларе, не се ли представяте на друго място?

- Чепеларе е моето родно място, обичам го много. Но вече съм с дете, не знам накъде може да се завъртят нещата. Ще видим и спортът докога ще продължи професионално, пък после ще мислим за локацията. Аз лично бих се радвал, ако мога да остана в Чепеларе.

- Какво дете бяхте, освен че сте помагали много на баща си? Вървеше ли ви училището?

- Не бих казал, че съм бил най-големият отличник, но пък и рядко падах под петица. Тук-там имах по някоя четворка. Отделях тогава много време на спорта. При първия ми треньор Васил Милчев винаги оставах след другите състезатели. Имаше възможност да карам още час, да се уча допълнително. Това ми даде голям обем на тренировките през годините, което много помогна в професионалната кариера. Но винаги съм гледал да балансирам между спорта и учението, а и родителите са ме подтиквали да не оставям уроците на заден план. Смея да кажа, че се справях и с двете.  

- Какво правехте през летните ваканции, когато няма условия за сноуборд?

- Когато станах професионалист, реално подготовките ни започваха през май с физическа подготовка. Като дете и юноша обаче нямаше подобни натоварвания. Както споменах, ​глед​ах да помогна на баща ми, ходех с него в гората и на нивата. Т​очно тогава се научих да карам и трактор. След това си изкарах и книжка за него, лиценз. Така минаваха летата.  

- Интересно ми е, вероятно сте ходили на море като юноша, увличахте ли се по разни спортове там, подобни на сноуборда? Говоря и за сърф, и за уиндсърф, да не изброявам всичките.

- Не бих каз​ал, че съм се увличал, морето за мен си е просто почивка. Но последните години, когато ходя за по седмица, пробвам 1, 2, 3 пъти уиндсърф. С толкова пъти на година няма как да се научиш да караш отлично сам. Все пак ми е интересно. Но аз съм момче от планината, не съм толкова запален по водните спортове. 

- Когато ходя на морето за по седмица, пробвам уиндсърф  

- Не е същото като на дъската върху снега?

- Има доста общи неща като баланс, позиции на краката. Ясно ми е какво трябва да стане, знам какво трябва да направя или ако не, бързо схващам. Но във всеки спорт ти трябва постоянство, иначе нещата няма как да се получат. А аз не съм чак толкова постоянен в спортовете на морето.

 

Радослав Янков е роден на 26 януари 1990 година в Чепеларе. Той е най-добрият ни сноубордист за всички времена. Състезава се в две дисциплини - паралелен гигантски слалом (PGS) и паралелен слалом (PSL). Става 21-ви на паралелен слалом и 25-и на паралелен гигантски слалом на Олимпийските игри в Сочи през 2014 година. През 2022 г. на Олимпиадата в Пекин постига 15-о място в паралелния гигантски слалом и личен рекорд за време 1:22,48 На 12 декември 2015 година печели старт от световната купа по сноуборд в италианския град Кареца. Зад него остават звезди в този спорт като Андрей Соболев и Вик Уайлд. След като печели и състезанието в Бад Гащайн на 8 януари и записва няколко класирания в топ 10, Янков триумфира със световната купа на FIS в сноуборд слалома. На 18 март 2017 година българинът гр абва малкия световен глобус на FIS в паралелния гигантски слалом, а в общото класиране за световната купа в сноуборд слалома остава на второ място, след Андреас Промегер.

 

 

 

Приготвя сам пататник, не се интересува от политика

Като истински родопчанин Радо няма колебание за любимата гозба. "Пататник! Не знам дали е типично само за наши​я край, но го обичам", категоричен е сноубордист №1 на България. После гордо обявява, че може и сам да приготви вкуснотията от картофи. "Понякога го правя. Не е кой знае колко сложно", скромно добавя. Признава, че обича да гледа лека атлетика, но предимно най-големите първенства.  

"Харесвам си най-вече зимните спортове, следя нашите състезатели в тях. Харесвам и биатлон, и алпийските ски. Зимните спортове са ми на сърце", откровен е шампионът. Не се замисля много на въпроса за идолите в спорта като дете.

"Идолите ми бяха в сноуборда. Един от тях още кара. Говоря за словенеца Жан Кошир. Много му се радвах, когато бях дете. Другият е Джеси-Джей Андерсън, олимпийски шампион от Ванкувър през 2010 година. Той караше допреди две години, дори имах честта да го победя през 2017-а в Банско. Така се случват нещата, че в един момент се състезаваш срещу идолите, с хората, на които се възхищаваш. И дори ги побеждаваш. Но това е нормалният път във всеки спорт", обобщава Янков.

 

Категоричен е, че не се интересува от политика. Но пък се вълнува какво се случва в родния му град. "Разбира се, че ме вълнува как ще се развие Чепеларе. По един или друг начин съм включен в обществения живот. Но към този момент не съм пряко ангажиран в политиката, а и нямам в момента никакво желание", завършва спортистът, превърнал се в голямата гордост на чепеларци. 

 

Контузия едва не го отказва от спорта завинаги

Точно преди олимпиадата в Пекин преди две години Радо Янков ляга за операция на кръста. Това е най-тежкият момент в кариерата му, който замалко не я прекратява.  

„Не е проблем, който се получава, лекуваш го и след определени месеци минава.  Болките в кръста ги имам още от тийнейджърските години. Винаги съм страдал през сезоните“, разказва шампионът ни по сноуборд. „Имало е случаи две зими да не чувствам абсолютно нищо. И после три поредни сезона да ме боли. Няма логика. Тогава обаче ескалираха проблемите до степен, че операцията беше неизбежна. Въпросът беше не дали ще карам на Олимпиадата, а дали въобще ще се състезавам. Въобще, това е най-кошмарният ми сезон, в който проблемите просто нямаха край.“

 

Като юноша ходил в Пловдив на купон, сега катери тепетата с половинката

Радо Янков е родопчанин, но и Пловдив му е на сърце. "Пловдив е най-големият град до Чепеларе. За мен винаги е било голямо разнообразие да слезем до него с приятели, да се разходим.  Купувахме си и дрешки. Харесвам Стария град. Сега редовно ходим на разходки с половинката. Катерим тепетата, обикаляме Капана. Готин град, с хубави традиции, носи нашето, българското", обяснява сноубордистът. 

Въпросът дали големият град го е изкушавал с купоните и дискотеките не го смущава.  

"Винаги го има в юношеските години. Аз също съм ходил по дискотеки, но много по-малко от моите приятели, защото вече бях в спорта. Влязох рано в националния отбор, не излизах често като останалите си връстници. Но понякога съм си позволявал", откровен е Янков. 

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 3 оценки
5/5 от 3 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Пръц...!

Пръц...!

18.02.2023 | 13:09

Ау, четем вестника и за тоз, същевременно си спомняме къде сме се родили,, как сме живяли и, живеем,,...!

Отговори
0 1
Чепеларе

Чепеларе

18.02.2023 | 12:03

Наша гордост е

Отговори
1 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?