Следвайте ни

Шампионката по аеробика Дарина Пашова: Преди състезание спя 17 минути и се изправям на ръце

viber icon

Световната и европейска медалистка пътувала с автобус като тийнейджърка  всеки ден от Хасково до Пловдив, за да тренира 

Дарина Пашова е многократна световна и европейска медалистка по аеробика. Родена е в Хасково, но от години живее и тренира в Пловдив. Преди месец тя се завърна в България с титла и сребро от световното първенство в Баку, както и с квота за световните игри догдина. Само на 22 години, Дарина вече е част от световния елит в аеробиката, но амбициите й не спират до тук. Тя разказва за трудния път, който е изминала, за целите в спорта и извън него, както и за интересните случки, които не спират да я преследват.   

Дарина започва да се занимава с аеробика на 8-годишна възраст. Преди това около година се отдава на спортна гиманстика, но майка й решава да я заведе в залата по аеробика и така започва пътят й към световната сцена.

„Тогава нямах никакви сериозни амбиции, просто залата беше близо до работното място на майка ми. Харесваше ми да се движа. Няколко месеца след като започнах да тренирам, ни заведоха на състезание и така се запалих по този спорт. Чиста случайност е как попаднах точно в аеробиката. Първата ми треньорка е отговорна за запалването ми по спорта, защото наистина положи грижи", разказва тя за първите стъпки в спорта.

Още на 16 години Дарина взема решението да започне да тренира в Пловдив. Налага й се всеки ден да пътува от Хасково, но упоритостта и амбицията й надделяват над умората. „Всичко беше на моя глава. Родителите ми се чудеха как ще ходя сама в друг град да тренирам. В началото беше много трудно. Тогава все още учех в Хасково и всеки ден след училище хващах рейса до Пловдив и след тренировка пак с рейса се прибирах. Нямах никакъв личен живот, естествено. Беше доста изморително, но успях да издържа“, разказва шампионката. 

Тя споделя и за емоциите, които и носят спечелените титли: „Първия си медал спечелих в групова категория, но по-добре си спомням медала, който спечелих индивидуално. Всъщност беше златен медал на състезание в Австрия, през 2010 година. Тогава разбрах, че наистина съм добра и трябва да продължавам да се развивам в този спорт. А може би най-хубавата емоция, която съм изпитала след спечелена победа, беше от световното през 2016 година в Корея. Преди това бях участвала на две световни първенства и все исках да спечеля медал и да се докажа, но просто нямах силата. Затова ми е и най-ценният медал, въпреки че е сребърен, аз бях много щастлива. Може би следващите ми най-любими са тези от световното тази година - златният с тройката и пак сребърен в индивидуалното“, разказва тя.

За атмосферата в отбора и това как успяват да се сработят Дарина е категорична, че когато са в залата, няма нищо по-важно. „Ние сме като едно семейство, навсякъде сме заедно. Тренираме заедно от много малки и вече сме свикнали един с друг. Имаме дрязги понякога, но в повечето случаи ги изчистваме доста бързо, защото винаги се отнасяме професионално. Просто си казваме, че трябва да работим без негативни мисли. Влизаш в залата и правиш това, което трябва, пък след това може да се караме и да си крещим, но първо трябва да си свършим работата. Невинаги е лесно, но винаги се справяме“, споделя тя. 

Следващата цел в кариерата на Пашова е европейското първенство в Италия през септември тази година. Тя споделя и за дългосрочните цели в кариерата си: „Най-голямата ми цел са Световните игри, които в аеробиката са еквивалент на Олимпиадата. Надявам се и тогава да успеем да се докажем, защото от много години не сме имали участници от България на такива игри“.

Покрай всички лагери и състезания, на които е участвала, Дарина се сеща и за доста забавни случки през годините. Оказва се, че винаги на нея се случват най-неочакваните неща. „Ходихме на европейско 2017 година и аз за пръв път бях решила, че няма да си слагам цялата екипировка в ръчния багаж, а ще я оставя в куфара, мислейки, че няма как точно моят багаж да се изгуби. Въпреки че всеки път изрично се предупреждава, че националната екипировка се носи в ръчния багаж. Да, ама аз тогава реших, че не ми се носи и, естествено, така стана, че моят багаж не пристигна. Бях точно с една тениска  и това е. Наложи се да събирам екипировка от другите от отбора и така играх, а багажа така и не си го получих“, разказва Дарина. 

Често състезателите имат и свои ритуали, които изпълняват по време на състезание. Националната ни състезателка също има няколко.

„Опитвам се да се отуча от тези неща, но все още имам разни ритуали. Винаги преди да изляза на сцената трябва да си вържа маратонките, докато няма никаква музика. Трябва да е на тихо и да не звучи музиката на другите състезатели. След това си закопчавам трикото и трябва да си дръпна ушите, за да ми се махне притеснението. Пълни глупости са това, но винаги така го правя. Другото нещо е точно преди да изляза да направя една стойка на ръце. Без да съм направила стойка, не излизам. Също така, когато сме на състезание, гледам да съм отпочинала и понякога лягам да поспя. Интересното обаче е, че ми трябват точно 17 минути да се наспя и винаги се събуждам без аларма. Просто лягам някъде, заспивам и винаги точно на 17-ата минута очите ми се отварят. Не знам как става“, разказва тя.

Златна Недева

Златна Недева

Журналист

Златна Недева е завършила мултимедийна журналистика в Бормутския университет в Англия. Работила е като радиожурналист в няколко английски медии. Присъединява се към екипа на „Марица“ през 2021 година.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?