Следвайте ни

Алекс Начева: Очаквам перфектния си скок, дано да е на олимпиадата

viber icon

Точно преди година 40 състезатели бяха номинирани за Спортист на Пловдив за 2019-а, а най-добрите от тях са избрани чрез анкета сред 13 спортни журналисти в града ни. 

Трима млади таланти, също избрани чрез гласуване, получиха годишна стипендия. Тя се отпуска за една година от ИК "Марица", "Галакси Инвестмънт" и "Агрион" и се дава на юноши. Стипендията е в размер на една годишна минимална работна заплата. 

От вестник "Марица" и сайта marica.bg потърсихме тримата перспективни спортисти, за да научим как е преминала при тях тази нетипична 2020 година, какво са постигнали и помогнала ли им е стипендията.

Тримата, които получиха годишна стипендия, осигурена от Издателска къща "Марица", "Агрион" и "Галакси Инвестмънт Груп", са: 

Александра НАЧЕВА - лека атлетика, СКЛА Ботев. II място на Европейското първенство за юноши и девойки  в Борас, Швеция. Треньор: Стойко Цонов

Валерия ВАТОВА - художествена гимнастика, СКХГ Тракия. IV място на лента  и 8 в отборното на Световното първенство за девойки в Москва, Русия. Треньор: Ирина Чернева.

Йосиф МИЛАДИНОВ - плуване, ПК Младост. III място на 50 метра бътерфлай и IV на 100 метра бътерфлай на Световното първенство по плуване за юноши в  Будапеща, Унгария. II място на 100 метра бътерфлай на Европейското първенство за юноши в Казан, Русия. Първият българин с плуване на 100 метра бътерфлай под 52 сек. - 51,91 сек. Има покрит А норматив за Олимпийските игри в Токио. Треньор: Стефан Георгиев.

Трите награди за таланти на Пловдив през 2019 година

Виждаме се със състезателката на троен скок Александра Начева няколко дни след завръщането и от лагер в турския курорт Анталия. Напълно естествено, това става в лекоатлетическата зала на Спортното училище. Напук на тази странна 2020 година, Алекс е много лъчезарна и заредена с енергия. Тя ни разказва как е преминала тази нелека, не само за нея, но и за всички спортисти година.

В началото започнахме с лагерите в ЮАР. Там през февруари е лято. Не е тайна, че през последната година-две имам лек спад в резултатите, или по-скоро поддържане на формата. Това донякъде ми помогна. През 2018 година направих голям скок. Дори и аз не осъзнавах какво съм направила. Едва сега започнах да го осъзнавам, тогава беше почти слепешката, от само себе си. Навлизам в същността на тройния скок. През 2018-а беше нещо, което се случи в точния момент, на точното място, в точния скок.  Разбира се, ние страшно много сме тренирали тогава, но не съм знаела как да го направя. Сега пак тренираме много, но със Стойко (б.р. - Цонов) намираме точния отговор как да стане по-добре. 

Алекс Начева и треньорът и Стойко Цонов

При мен всичко е психика. Трябва просто да си повярвам. Смятам, че физически и технически съм на топ ниво. През последните две години съм страшно изтренирана, а не мога да направя един нормален скок. Преди две години се получи. За мен тази година е добре дошла, тъй като мога да поработя върху тази моя слабост. Надявам се догодина, дано олимпийска, всичко да е окей. Не съм правила на тренировки скокове от цял разбег, но имам доста добри резултати. Никога не съм скачала на тренировка над 14 метра. Дори когато скочих 14.20 метра, на тренировки правех по 13.50. Просто аз съм такава - мобилизирам се на състезания. 

Като говорех за психика - първите три скока на състезание ми са добри, след това май нещо се разконцентрирам, или по-скоро изморявам, и не става по-добре. 

Питам допълват ли се Стойко Цонов, какво е общото между тях.  Двамата имаме еднакъв хъс към атлетиката и постигането на целите ни, отговаря тя. Досега не сме имали големи проблеми. С него при първото си излизане извън България станах световна вицешампионка до 18 години.

Извън тренировките, когато сме на лагер, трябва да съжителстваме заедно, затова е важно да се разбираме. 

Може би много хора ми завиждат благородно, че обикалям света, но аз си искам в България. Примерно през последните две седмици бяхме в Анталия, но мен още на третия-четвъртия ден ме обзе носталгията. 

Може би най-интересният ми лагер бе в Южна Африка, тъй като там бяхме два месеца. Моят треньор е ходил три пъти там, синът му (б.р. - скачачът Георги Цонов) е бил два пъти, а аз за първи път.  Гледаха да ме разведат по всички места, на които са били. Ние си бяхме наели кола. Обиколихме всички забележителности около Кейптаун. На сафари не сме били. Бяхме в зоологическа градина, но не е като на сафари.  На нос Добра надежда ходихме. Бури нямаше, имаше огромни вълни. Имаше едни сърфисти, настръхваш само като ги гледаш как летят.

В Анталия беше много хубаво време. По принцип гледаме да сме в къща, в която да си готвим сами. Но там беше извън сезона и се намираха много изгодни оферти за ол инклузив. Хареса ми, че не се занимаваш с цялото това готвене, прибираш се и всичко ти е наготово. Просто само трябва да тренираш. 

Обичам да готвя, но понякога е хубаво да се прибереш след тежка тренировка и всичко да ти е наготово. Обичам сладкото, но там гледах да се контролирам, пък и на 2-3 дни бях на кантара. 

Когато бях малка, обожавах палачинки. Мама ми правеше всеки ден. В един ден обаче трябваше да кажа стига - трябва да се ограничаваш. Обожавам паста и пица. Мога да ги приготвям.

Много ме питат за това на коя състезателка харесвам техниката. Със сигурност не е на Рохас (б.р. - световната рекордьорка от Венесуела с 15.43 метра). Тя си има неин си начин, един такъв разпилян. В последната година-две с треньора ми се опитваме да копираме мъжкия стил. Да връщаме ръката на втора крачка, което много малко жени го правят. Това е начин, по който можеш да скочиш над 15 метра. Затова и ми показва повече опити на мъже.

А в Пловдив любимото ми място са тепетата. С Никол (б.р. - Дулева, дъщерята на Ива Пранджева) често ходим там. Тя играе волейбол във Франция, но сега е тук и често с нея отпрашваме към тепетата. Иначе много обичам Кейптаун заради различната природа. А любимата ми дестинация е Буенос Айрес, където станах олимпийска шампионка за младежи.

Мисля, че целият ми живот ще бъде свързан със спорта. Не виждам някакъв път да работя на бюро, няма как да стане. Примерно моите родители и двамата са зъботехници, те и двамата работят на бюро. Не мисля, че ще мога да водя такъв живот. Диетологията, която изучавам, е тясно свързана със спорта. Бъдещето ми е свързано с България.

Искам да стана диетолог

Избрах да уча испански в ЕГ "Иван Вазов", тъй като английския го знам почти перфектно. Испанският е вторият най-говорим на планетата. Трудно щях да съчетая ученето със спорта, ако директорът не беше добър. Той ме разбира, позволява ми да отсъствам, тъй като в последните три години съм ходила на училище за цяла година един месец. Вярно е, че по лагерите доста учих. Моите съученици ми пращаха всичко, което са взимали. Нямаше как да ме пуснат да завърша, ако не ми извиняваха отсъствията. Аз нямах проблем с оценките (дипломата е 5.56) и може би затова ме пуснаха да завърша.

Съвпадение е, че повечето от конкурентките ми в трапа са испаноговорящи и мога много добре да се разбираме на състезанията, а и извън тях.

След като завърших в Руската, исках да продължа с нещо, свързано със спорта. От две години ме влече диетологията (б.р. - на английски nutrition). Първоначално не бях открила такава специалност в България. Исках да запиша нещо навън, дистанционно обучение, но никъде не намерих за бакалавър. Трябваше ученето да не ми пречи на тренировките.

Накрая избирах между няколко опции. Първо видях ПУ (Физическо възпитание), но след това в Университета по хранителни технологии открих "Храни, хранене и диетика". Записах се и сега редовно уча там. Има опция, която позволява на 50 процента извинени отсъствия за спортисти. Федерацията по лека атлетика ми даде документ, че съм професионален състезател, и вече съм редовна студентка.

Няма начин да не се запитате защо съм се заровила в диетологията. Не е лъжа, че ние, жените, обичаме сладко много повече от мъжете. И аз всеки ден имам нужда да се подсладя. Не мисля, че имам проблем с килограмите, тъй като няма как да си позволя, понеже ще попречи на резултатите ми.

Благодаря на „Галакси Инвестмънт“ за стипендията

Финансирането е наистина голям проблем в съвременния спорт. Щастлива съм, че получих стипендия за талант на Пловдив от „Галакси Инвестмънт“. Парите ми помогнаха за лагерите в Кейптаун и Анталия. Късмет е и че имам личен договор с Адидас до догодина. 

Не си мислете, че съм получила парите от спортната стипендия и съм си купила кола. Ще ви разкрия, че този "Мини Купър" съм го спечелила от бас с треньора ми Стойко Цонов. 

Преди две години карах шофьорски курсове и нормално се оглеждах за подходяща кола. Тренерът ми каза, че ще ми купи, ако спечеля златен медал от международен форум. Това стана в Тампере и още с кацането на Летище Софияго попитах какво става с баса.

Той побърза да ме изненада с тази кола.

На 15-о число ми се получават нещата. На тази дата станах световна шампионка до 20 години. Има го и в номера на колата, не съм фаталистка, но мисля, че това е на късмет. Живот и здраве, да се класирам за олимпиадата!

 

Юлиян Ангелов

Юлиян Ангелов

Журналист - екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?