46

Чернокожи играят за Саудитска Арабия, това е наследство от робското минало

Една от главоблъсканиците на мачовете в Катар

Националният отбор на Саудитска Арабия на Световното първенство през 2022 г. е представен от няколко играчи, чийто външен вид не се вписва съвсем в стереотипите за това как изглеждат местните жители на тази страна -  арабите. Става дума за вратаря Мохамед ал Ями, защитниците Абдула Маду, Сауд Абделхамид, Хасан Томбакти и халфа Мохамед Кано. Всички те са от африкански произход. И това не е следствие от обичайната във футбола натурализация за укрепване на националния отбор. Тези играчи са родени в Саудитска Арабия, както и над три милиона други чернокожи саудитци, които съставляват 10% от саудитското население.

Откъде толкова голям брой хора от Африка в страна със строги миграционни закони, където не дават паспорти на бежанци и трудови мигранти? Отговорът се крие в историята на страната и нейната религия.

 

Чернокожите граждани на Саудитска Арабия се наричат афросаудитци и са повече от 3 милиона. Играчите с африкански произход в европейските отбори отдавна не са екзотика. Още през 1881 г. чернокожият син на плантатор от Гвиана, Андрю Уотсън, дебютира за Шотландия. От 55-те страни - членки на УЕФА чернокожите играчи са носили фланелки на 40 национални отбора в официални мачове.

Причините за появата на чернокожи футболисти в европейските отбори са ясни. Някъде (Франция, Англия, Холандия, Португалия, Белгия) - колониално минало и либерално законодателство по отношение на мигрантите и бежанците. Някъде (Армения, Украйна, Хърватска, Русия, Азербайджан, Полша) дадоха гражданство на чужденци (предимно бразилци), които дълго време играха в местните първенства.

Появата на чернокожи футболисти в националния отбор на Саудитска Арабия (както и на Катар) е съвсем различен случай. Населението на Саудитска Арабия е 33 милиона души, от които 12,5 милиона са мигранти, работещи в страната (38%), а останалите са коренното население - саудитските араби.

Най-малко 10% от гражданите на Саудитска Арабия са най-тъмни на визия  сред чернокожите. Такива жители на страната официално се наричат афросаудитци. И имат същите права като останалите граждани на страната. Повечето черни саудитци са потомци на роби, докарани от арабите от Африка.

Арабите и по-късно турците търгуват с африкански труд в продължение на 13 века. А в някои страни се е запазила, макар и полулегално, и до днес. Точна статистика не съществува, но историците смятат, че арабите са извели най-малко 14 милиона души от Африка, за да ги продадат в робство, а общият брой на робите в ислямските страни достига десетки милиони.

Разликата в историята на европейската и арабската търговия с роби не се ограничава до времето и обхвата. В ислямския свят този бизнес беше уреден по различен начин.

Робите в Арабския халифат са били третирани хуманно заради Корана.

В предислямска Арабия ситуацията беше подобна на европейската - робите са използвани във всички икономически сфери, броят им беше попълнен от местни племена, пленени по време на войните.

Ситуацията се променя значително с началото на ислямизацията на региона. Свещената книга на мюсюлманите Коранът съдържа 29 стиха, посветени на робите. Мюсюлманите са инструктирани да се отнасят с уважение към робите и да не упражняват физическо насилие срещу тях.

Той също така съдържа редица забрани: например човек не може да поробва събратя по вяра, да принуждава роби да се занимават с проституция в интерес на собственика (честа практика по това време) и не може да бъде изпратен в робство за дългове. Робът можел да преговаря със собственика за собственото си изкупуване срещу договорена сума. Част от милостинята, събрана от джамиите, отиваше за откуп и освобождаване на робите.

До Х-ХI век в страните от Арабския халифат робите се използват масово в плантации и за напояване на земя, но след няколко кървави въстания на роби тази практика започва да се изоставя.

Арабите купуваха роби за война, секс и предотвратяване на корупцията.  Започвайки от IX век, арабските халифи започват да въвеждат институцията на мамелюците - те създават специални центрове за обучение, където набират поробени момчета (предимно грузинци, абхазци, арменци, албанци, гърци, славяни). След военно и духовно обучение (всички приемат исляма, изучават арабска реч и писменост) мамелюците сформират елитни военни части - личната гвардия на халифите.

Мамелюците няма​ли роднини, забрави​ли за родината си и се ръководи​ли единствено от личната преданост към халифа. Освен това те са били обучавани във военните дела от детството. Отрядите на мамелюците се считат за непобедими и осигуряват напредъка и новите завоевания на халифата.

Друга важна функция на робите в страните от халифата е сексът. Изследователите отбелязват, че в сравнение с Европа съотношението между половете на робите е обратното - на две робини се пада един мъж.

В исляма изневярата (т.е. извънбрачният секс) се счита за основен грях, който според шериата ще бъде последван от тежко наказание. Сексът с роби обаче е абсолютно легален. Мюсюлманинът не може да има повече от четири жени, но броят на наложниците не е ограничен. Ислямът също позволява женитбата на робини. Според историците цената на наложницата зависи от нейния произход - най-скъпите (понякога по-скъпи от чистокръвен кон) са били млади жени от Европа и кавказките региони. Най-евтини са чернокожите африканки.

За обслужване на харема, в който понякога имало огромен брой жени и техните деца, арабите използва​ли слуги евнуси. Националността им била без значение. След като били поробени, те били кастрирани на път за пазара на роби. Според историците подобна операция в повечето случаи е водела до смъртта на роба, но оцелелите са били скъпи и много търсени.

Робите евнуси не само обслужвали харема. Можели и да направят кариера в халифата. Често ставали близки хора на държавния глава, който ги назначавал на високи длъжности - до везира (т.е. министъра на неговото правителство). Халифите ценят личната лоялност на евнусите и вярват, че хората, които не могат да предадат власт и богатство по наследство, е малко вероятно да планират преврат или да откраднат пари от хазната. Може да се каже, че това е един от първите тествани методи за превенция на корупцията.

Робството е премахнато в Саудитска Арабия преди 60 години. Саудитска Арабия търгува открито с роби до 1962 г., а нейното главно пристанище Джеда беше основният пазар на роби през ХХ век. Британците, които помогнаха на саудитците да получат независимост, се противопоставиха на търговията с роби - по-специално те проверяваха корабите, отиващи в Джеда. Бизнесмените обаче лесно се справят с проблема - женят се за наложници, транспортират ги като съпруги, след което се развеждат и ги продават.

Това е и причината в националния тим на Саудитска Арабия да има чернокожи футболисти с африкански черти.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Коментар

Коментар

02.12.2022 | 16:07

И ние имахме един чернокож българин в националния, не знам на какъв език се разбираха. А Франция стана шампион навремето с 9 чернокожи французи, всичките издокарани с френски имена и фамилии. А от двамата бели единият беше от Африка - Зидан.

Отговори
1 0
Карл Маркс

Карл Маркс

02.12.2022 | 15:06

То и отбора на: Канада, Еквадор, Франция само негри, а публиката им само бели т.е. черен да иде на световно може да си позволи само, като футболист! Вчера отбора на Канада, там до белите мечки целия от негри, а на Мароко, дето е от Северна Африка нямаше ни един!

Отговори
2 0
А ние сега не сме ли бели роби

А ние сега не сме ли бели роби

02.12.2022 | 13:58

Най-бедните европейци с най-ниски доходи заплати и пенсии.

Отговори
8 0

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?