Следвайте ни

Загуби тестис на терена, умря на дербито, но бе първата велика "деветка"

Историята на Уилям "Дикси" Дийн е достойна за холивудски филм. В лентата ще има от всичко по много, но най-вече невероятни обрати и случки. На 19 футболистът беше на прага между живота и смъртта и лекарите се съмняваха, че ще проходи отново, но само година по-късно нападателят изведе отбора си до титлата, вкарвайки невероятни 60 гола през сезона.

Великият сър Мат Бъзби си спомняше с умиление какво е било да се изправиш срещу иконата на Евертън: "Играта срещу Дикси Дийн беше едновременно и невероятна, и кошмарна. Той беше изумителен спортист: с добър ръст, отлична физика, изкусен на терена с топка в краката и с отлично присъствие във въздушните дуели."

***

Първият клуб на Дийн беше Транмиър от родния му Бъркънхед. Нападателят беше само на 16, когато заигра за него, а две години по-късно - след 27 гола в 30 мача за Роувърс - започна наддаването за тийнейджъра. Нюкасъл, Арсенал, Уулвърхемптън и Хъдърсфийлд бяха само част от желаещите да го имат, но 18-годишното момче мечтаеше единствено за Евертън.

Когато "карамелите" узнаха за талантливия си фен, се свързаха с него, а Дикси пробяга пет километра до хотел "Уудсайд", където бе подписан договорът. "Сините" взеха нападателя за три хиляди паунда. Една доста солидна сума за младок през 1925-а.

Уилям беше най-щастливото момче в Ливърпул, но не за дълго. Той се бе споразумял с Евертън да платят на родителите му 300 лири като бонус по трансфера и съответната клауза беше вписана в договора му. Но се оказа, че в копието, подписано от Дийн, фигурират само 30 паунда. Дикси обжалва, но от Футболната асоциация бяха категорични: "Подписал си за 30, значи са 30". Така му бе писано. Уилям преглътна разочарованието и продължи напред.

Не са много оцелелите записи, които по категоричен начин да свидетелстват за качествата му, но най-старите фенове на "Гудисън" са чели и знаят много за най-великия си нападател. Концентриран, борбен и машина за голове - това са основните му характеристики.

Няма точна статистика колко са асистенциите му, но освен невероятен реализатор, Дикси е и футболист, който изработва много ситуации за съотборниците си. Летописците на английския футбол са убедени, че головите му подавания са не по-малко от 150. Попаденията му пък са 390 в 438 мача!

В златните му години бранителите не се церемоняха с Дикси Дийн и често методите, с които го спираха, наподобяваха техники от бойните изкуства. Нападателят обаче отговаряше с ледено спокойствие на ударите и ритниците и никога не бе изгонен от терена по време на бележитата си кариери, дори и след след най-грозните провокации от страна на съперниковите защитници.

Освен това Дийн никога не се унижаваше да демонстрира болката, която изпитва или апелираше към съдията с настояване да предупреди изтезателите му. В мача срещу Олтрингъм, все още като играч на Роувърс, Дикси получи такъв зловещ ритник в деликатните части, че в крайна сметка му бе отстранен единият тестис. Но още тогава се бе отказал да хленчи.

В първия си пълноценен сезон в Евертън Дийн вкара 32 гола в 38 мача и бързо си заслужи горещата любов на феновете на "карамелите".

Като вметка - нападателят категорично не харесваше прякора Дикси, с който влезе в историята, но трябваше да се примири. Беше късно да промени песните на запалянковците. Самият Дийн предпочиташе да го наричат Били, но има ли значение?

През лятото на 1926 г. се случи трагедия, която почти сложи край не само на кариерата, но и на живота на младия нападател. Дикси Дийн, който возеше приятелката си на своя мотоциклет, се сблъска зловещо с друг моторист. Резултатът бе счупване на челюстта, черепно-мозъчна травма и 36-часова кома.

В един момент лекарите мислеха, че играчът няма да оцелее, а когато се събуди, единодушно решиха, че е безумие този човек да вярва, че някога отново може да се занимава със спорт. Противно на всички прогнози Дийн се възстанови бързо и само няколко месеца по-късно вече тренираше наравно със съотборниците си от Евертън. Завърна се през октомври, след което вкара 21 гола в 27 мача!

Дикси толкова умело играеше във въздуха, че съотборниците му се шегуваха, че са му оставили металната пластина в черепа след операцията. Подобни слухове бързо се разпространиха сред футболните фенове, въпреки факта, че шината беше свалена далеч преди Дийн да се завърне на игрището.

А и какво би му помогнала тя? Но ходи спори с феновете.

Голът на Дикси във финала за ФА къп през 1933-та, когато Евертън спечели трофея за първи път от почти три десетилетия, побеждавайки Манчестър Сити с 3:0, отново потвърди славата на нападателя като един от най-добрите играчи във въздуха.

Но да се върнем отново към сезон 1927/28, който се превърна във върхов в кариерата на Дикси Дийн. Нападателят успя да вкара невероятните 60 гола, като постави рекорд, който е актуален и до днес, а отборът му стана шампион на страната.

Любопитното е, че през март Евертън изоставаше на четири точки зад лидера в класирането Хъдърсфийлд, а сред предстоящите му мачове се открояваше дербито с Ливърпул - традиционно смятано за най-трудния двубой за сезона.

Но "карамелите" показаха истински характер и направиха серия от осем мача без поражение, спечелвайки шест от тях. На 6 април Дийн записа дубъл в мача срещу Блекбърн (4:2), а Евертън се приближи на една точка до лидера.

Знае се - всички топ нападатели се нуждаят от огромно самочувствие, манталитет на победители и непреклонен характер. Чудовищно голяма отговорност се бе струпала върху плещите на един 21-годишен футболист, но той притежаваше от всичко изброено в изобилие и се справи. Хъдърсфийлд от своя страна не издържа на натиска, наложен му от блестящата игра на Евертън и Дикси и до края на април вече изоставаше с три точки. "Териерите" загубиха от Астън Вила с 0:3 във възлов момент и Евертън си осигури титлата цели три кръга преди края.

Но интригата в първенството не свърши дотук. Всички обсъждаха дали младият нападател на "карамелите" ще успее да счупи рекорда на Джордж Камсел от Мидълзбро, който отбеляза 59 гола в предишната кампания.

Дийн имаше 51 попадения при оставащи три мача, в които да подобри постижението на Джордж. Девет гола изглеждаха твърде много, но букмейкърските къщи бяха препълнени с желаещи да заложат на това, че Дикси ще успее. И голмайсторът не разочарова тези, които бяха повярвали в него. В мача срещу Астън Вила (3:2) вкара два, а срещу Бърнли (5:3) - четири. Това означаваше, че в последния двубой за сезона срещу Арсенал, Дийн трябваше да се отличи поне с хеттрик, за да седне на голмайсторския трон.

60 хиляди зрители станаха свидетели на бързо попадение във вратата на "артилеристите" още в 5-ата минута на срещата, след което Дийн вкара отново - от пряк свободен удар в средата на първото полувреме. Секундите цъкаха неумолимо, а тези, които бяха заложили на него, нервно хапеха устните си. Осем минути преди края обаче Дикси отбеляза трети и влезе завинаги в историята. А печелившите размахваха фишовете в ръцете си.

***

Нечувана слава се струпа върху 21-годишия играч във времена, в които нямаше футбол по телевизията, социални мрежи и билбордове. Но всички в Англия познаваха Дикси, който с часове раздаваше автографи по улиците, когато имаше неблагоразумието да излезе, без да се дегизира. Дийн дори взе участие в рекламната кампания на цигарите Wix със слогана "Най-големият голмайстор на Англия смята вкуса им за превъзходен".

Но спортът не бе комерсиален. Всичко опираше до това кой е по-по-най на терена. Затова Арсенал на Хърбърт Чапман се опита да отмъкне звездата на Евертън, но Уилям нямаше никакво намерение да напуска любимия си тим.

През следващите две години обаче настъпи криза при "карамелите" и през 1930 г. отборът изпадна от елита. Но само два сезона по-късно, след като се завърна в най-горния ешелон на британския футбол, отново спечели шампионската титла. Съществена роля за нея пак изигра Дикси Дийн, който вкара 35 гола в 38 мача през сезон 1931/32.

В същото време се случи инцидент, спечелил още слава на нападателя, който вече носеше капитанската лента на ливърпулския клуб. През 1932-ра отборът трябваше да пътува за турне в Германия, която вече бе поела по пътя на нацистката идеология. Английските футболисти бяха помолени като жест на добра воля да поздравяват местните зрители с вдигната ръка - добре познатия нацистки поздрав.

Дийн обаче категорично отказа и убеди и другите да се възпротивят на директивата. "Да решат какво правим - или да не настояват за поздрава, или се отказваме от планираните шест мача", категоричен бе той.

Германската преса наля още масло в огъня, публикувайки подигравателни карикатури на Дикси. Смееха му се заради прическата и фигурата. Не бяха познали - не му пукаше.

Нацистите дори се опитаха да повлияят на Евертън, търсейки за съдействие Футболната асоциация на Англия, но опитите им се провалиха. "Карамелите" изиграха турнето и записаха резултат 6:0 - шест мача и нула нацистки поздрава към публиката.

На следващата година Дикси Дийн стана първата знамените "деветка" на английския футбол, когато във вече споменатия финал за ФА къп играчите за първи път излязоха на терена с номера на гърба. Евертън бе с тези от 1-ви до 11-и, а Манчестър Сити - от 12-и до 22-ри.

Дотогава Дикси Дийн вече беше започнал да се бори с контузиите, които неизбежно го сполетяваха след грубостите на противниците. И въпреки всичко, което направи за Евертън, ръководството не го смяташе за легенда, каквато без съмнение вече бе за феновете на "Гудисън".

Когато младият Томи Лоутън беше представен като играч на "карамелите" през 1937-а, Дийн му каза: "Момче, ти дойде тук, за да заемеш моето място. Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна." Помогна му, но не за дълго. След 12 години в клуба Дикси напусна и премина в Нотс Каунти. До края на кариерата си изигра още само 20-ина срещи, като накрая за кратко бе играч на Слиго Роувърс и Хърст (сега Аштън), където приключи футболният му път.

В Евертън се сетиха за героя си чак след 27 години, когато му организираха бенефис. На терена излязоха символичните отбори на Англия и Шотландия, съставени от играчи на Евертън и Ливърпул. За разлика от шефовете - старите фенове, децата и внуците им се поклониха на Дикси до земята и три десетилетия по-късно.

***

Известно време той притежаваше кръчма в Честър, но тя изгоря при неизяснени обстоятелства и безпаричието го принуден да си търси работа. През последните години от живота си Дийн страдаше от тежки здравословни проблеми на белите дробове и кръвоносните съдове, а през 1976 г. кракът му бе ампутиран заради тромбоза.

Въпреки влошеното си здраве, Дикси посети мърсисайдското дерби между Евертън и Ливърпул през 1980-а, но по време на мача почина от инфаркт на 73-годишна възраст.

На погребението му Бил Шенкли каза: "Дами и господа, днес сред великите хора, напуснали този свят, сред които са Шекспир, Рембранд и Бах, се присъедини още един - Дикси Дийн."

Головата статистика на нападателя на Евертън е поразителна: 349 гола в 399 мача в първенството, включително 37 хеттрика. За ФА къп Дикси вкара 28 гола в 32 двубоя, а днес във Висшата лига никой не може да се докосне и до второто му най-добро постижение в рамките на един сезон - 45. Въобще да не говорим за вечния му рекорд от 60 гола...

Приживе Уилям вярваше, че постижението му ще бъде подобрено. Даже мечтаеше да види и да стисне ръката на нападателя, който ще го стори. Но вероятно ще минат още десетилетия, преди да се роди човекът, който да свали от върха първата "деветка" на английския футбол.

Най-сигурният залог, че това ще се случи, е вечността.

Юлиян Ангелов

Ръководител екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?