Следвайте ни

В Юнайтед можеха да имат Специалния, а накрая се довериха на Проблематичния

Фамилията Глейзър реши - Дейвид Мойс не е човекът, който ще харчи 200 млн. паунда за трансфери

viber icon

В крайна сметка всичко ще да се е свело до един прост въпрос. Можем ли да доверим на този човек 200 млн. паунда за харчене? Глейзър ще да са минали през целия доказателствен материал и да са решили, че отговорът е “не”. И Дейвид Мойс приключи с кариерата си на мениджър на Манчестър Юнайтед. Крайната преценка не ще да е отнела твърде дълго време. Дори най-отдадените адвокати на Мойс бяха изхабили всичките си амуниции по времето, по което прозвуча последният съдийски сигнал на “Гудисън Парк” в неделя. Назначението на мениджър без опит в елитното ядро бе скок на основата само на чиста вяра и не бе подкрепено от резултатите.


Ако Мойс бе показал, че може да вирее на новата територия и да разцъфтява, собствениците на Юнайтед с охота биха го подкрепили на трансферния пазар това лято. При все това той така и не съумя да разсее съмненията, заобикалящи го през целия сезон. Мойс нямаше опит в Шампионската лига и отборът имаше непостоянно представяне в турнира, завършило с отчаяна мярка като пускането в игра на Уейн Рууни, не в кондиция, срещу Байерн (Мюнхен). Той нямаше опит в печеленето на титлата в Англия и Юнайтед е 7-и три кръга преди края, като не е надскачал 5-ата позиция в таблицата.


Той никога не е печелил трофей и най-близкото, до което тимът стигна под негово ръководство, бе полуфиналът за Купата на лигата, изгубен от Съндърланд. Той бе пословичен с предпазливостта си в Евертън и на Юнайтед този сезон му липсва типичният атакуващ размах. Тази работа, както предсказваха купища уплашени фенове, бе твърде голяма лъжица за неговата уста. А и през цялата си кариера Мойс никога не е харчил дори близка до приготвената сума за съживяване на отбора това лято. Затова защо Глейзър да продължават да вярват в него?
След като се бе провалил така бедствено с всяко друго ново за него предизвикателство, защо точно за това да е подготвен? За нещастие, Мойс не добави дори едно ново умение към своето CV след напускането на Евертън, нищо свежо научено, нищо подсказващо, че той се чувства като у дома си в елита. А чистката в Юнайтед това лято е задача за треньор от най-високите етажи.
Големи пари ще бъдат похарчени, големи имена ще са на мушката. Без футбола на Шампионската лига, може би дори и без европейски въобще, който да привлича водещите играчи, Юнайтед трябваше да покаже, че е сериозен клуб. Присъствието на Мойс не говореше за амбиция, не и докато носеше знака “У” (б.р. - като на шофьор на учебен автомобил). Ед Уудуърд, изпълнителният директор на клуба, пътува до Париж в деня на скорошната визита на Челси там за четвъртфинал в ШЛ, знаейки, че големите сблъсъци в турнира са чудесна възможност за събиране на едно място на водещите фигури във футбола - директори на клубове, агенти, суперагенти. Срещи, срещи, срещи - това казваше той, че е запланувал. И може би не му е харесало онова, което е чул.
Може би суперагентите не са гледали с радост на варианта да пратят своите суперклиенти в един клуб в упадък и с мениджър не на място, който може да бъде уволнен до Рождество, ако резултатите не се подобрят. Може би Уудуърд е открил, че с, да речем, Карло Анчелоти начело, разговорите биха напредвали по-плавно. Безсмислено е да се преструваме, че Мойс има същата осанка като на своите съвременници в големите европейски клубове. Той не можа да изкуши дори Лейтън Бейнс от Евертън, а те бяха работили заедно шест години.


Анчелоти или Луис ван Гаал биха донесли със себе си дебел тефтер с контакти и репутация от златен стандарт. Тяхното присъствие би показало амбиция на клуба, техните постижения биха увеличили очакванията за успех. Следващият трофей за Мойс ще му е първият. Той несъмнено си е представял, че слага край на това очакване за допир до купа с Манчестър Юнайтед, ала не стана така. Мойс няма реноме сред играчите отвъд нашите брегове, а колкото и малко да имаше досега, е вече лошо. Той е човекът, който се задави в Юнайтед. Точно както за Херардо Мартино се гледа сивият сезон в Барселона, а не осемте му титли в Южна Америка.


При създаването на полупостоянен елит в ШЛ футболът вече не е така отворен за промени на висшето ниво както някога. Има си йерархия и Мойс не е част от нея, без значение от препоръките на Алекс Фъргюсън. Това е нещо, което също приключва с напускането на Мойс. Манчестър Юнайтед: годините на Фъргюсън. Докато Избрания заемаше своето място, надеждата бе, че династията на Фърги ще продължи живота си. Тук имахме мениджър по негов образ и подобие, със същите ценности, способен на плавен преход. Надеждата бе да остане в сила старият почин, ала сега какво?


Анчелоти осигурява успокоително присъствие на лечител, но Юрген Клоп е германски хевиметъл фен с нюх към пакостите, а Жозе Моуриньо изучи много от своите умения да води сблъсъци от Ван Гаал, за когото сега се смята, че е водещият кандидат за поста на “Олд Трафорд”. Който и да дойде, ще разкъса из основи остатъците от съществуващия в момента план, тъй като от фундаментално значение е моменталното завръщане в ШЛ. С изключение на Аднан Янузай, през следващия сезон отборът ще е конструиран в голяма степен около доказани на международно ниво футболисти или младоци, които вече са си спечелили име в Премиър Лийг, като Люк Шоу. Това не е грандиозен, а прагматичен проект - бърз и скъп ремонт на тазгодишния упадък.
Ако Моуриньо бе наличен, би бил идеалният за задачата. Някои ще спорят, и с право, че той от първия момент е трябвало да получи работата. Ще има съчувствие за Мойс, който стъпи във великанските обувки на Фъргюсън и се превъртя в падане надолу по стълбите, ала най-същественото в случая е едно: че получи фамозна възможност и се провали. Той не наследи отбор на Манчестър Юнайтед като от старите велики години, но все пак настоящият състав бе спечелил титлата с 11 точки преднина, бе вкарал 11 гола повече от всеки съперник и имаше по-добра голова разлика от всички със 7 гола. Защитата бе най-пропускливата сред тимовете в Топ 4, ала дори при това никой не може да е очаквал срив от подобна величина. Ако не се надскочи 7-мото място, Юнайтед ще изравни най-лошата защита на титла в ПЛ в историята след упадъка на Блякбърн в сезона след напускането на Кени Далглиш.


Най-осъдителните цифри обаче се отнасят към представянето срещу по-добрите отбори. В 17 шампионатни мача срещу отбори от горната половина на таблицата Мойс има само 3 победи: срещу Стоук Сити на 26 октомври, Арсенал на 10 ноември и Нюкасъл на 5 април. Той е първият мениджър на Юнайтед, загубил и у дома, и навън срещу Ливърпул и Евертън в един и същи сезон; първият загубил у дома от Суонзи; първият неизвел отбора до участие в ШЛ от 1995 г. насам; първият допуснал гол в 1-вата минута на мач в ПЛ; първият изгубил 3 поредни мача след 2001 г.; първият изгубил у дома от Нюкасъл от 1972 г.; първият изгубил у дома от Уест Бромич от 1978 г.; първият изгубил от Сток въобще от 1984 година. Той напусна турнира за Купата на Англия още в 3-тия кръг, което се случи на Фъргюсън само веднъж в кариерата му на “Олд Трафорд”, и постави тима на пътя към най-малкия му сбор спечелени точки за сезон от стартирането на Премиър Лийг.


И ако всичко това не бе достатъчно лошо само по себе си, възраждането на Ливърпул (и в личен план подобрението на Евертън при Роберто Мартинес) увеличи фокуса върху тегобите на Мойс. Докато Юнайтед пропадаше, Ливърпул се въздигаше - от 7-о към 1-во място в очертаващото се като най-голямо подобрение за шампион в английския футбол от Евертън на Хауърд Кендал през 1983/84 г. насам. А именно прераждането на Ливърпул е онова, от което Манчестър Юнайтед най-много се страхува - не само като местно съперничество, а и като сила на глобалния пазар. Ливърпул бе световна марка през 1989 г., когато Майкъл Найтън, кандидат за покупката на клуба тогава, още си играеше на 21 на игрището на “Олд Трафорд”.


И ако мърсисайдци отново попаднат сред европейския елит, ще има по-възрастни поколения из, най-вече, цяла Азия, които само това са чакали, за да повлияят на следващите генерации в семейството. Приходните потоци на Юнайтед са на лидер на пазара, ала един добре управляван Ливърпул с око към търговските възможности в чужбина би могъл ако не да ги изравни, поне да отнеме значително парче от дела. Ако на “Анфийлд” си осигурят титлата на 11 май, следващата й дестинация след парада с автобуса през града на следващия ден ще е Дъблин за мач с Шамрок Роувърс на 14 май, следвано от пътуване до остров Мавриций за среща със Селтик на, засега, 18 май.


После идва предсезонното турне в САЩ в градове като Чикаго, Ню Йорк и Шарлът. Това са все традиционни бастиони на Юнайтед, които внезапно се оказват под заплаха. Челси също нахлу на територията на червените дяволи, като изпълнителният директор на ПЛ Ричард Скъдамор сега брои лондонския клуб сред онези със значителна фенмаса в чужбина. Уудуърд, изпълнителният директор на Юнайтед, е хвален като способен на чудеса продавач, ала никога преди не му се е налагало да продава клуб на 7-о място - на големия бизнес, на големи агенти или на големи играчи. Мойс е първата жертва на това неочаквано предизвикателство.


Да се чудят дали мениджърът ще може да израсне до нивото на поста, бе просто подвъпрос, чийто отговор шефовете нямаха време да търсят. В крайна сметка Мойс не бе Избрания, нито дори специален. Вместо това стана Проблематичния. И със замах този проблем бе решен.


Разчистването на оставения бардак обаче подсказва, че новата серия проблеми за Юнайтед едва сега започва.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво първо да построи община Пловдив с парите от заема, който смята да тегли?