Следвайте ни

Треньорът на „улицата” стана на 60!

Аз забелязах първи магьосникът Райко Димитров, твърди Саркис Копаранян

60-сет годишен юбилей отбеляза пазарджишкият футболен капацитет Саркис Бохос Копаранян. 

В досегашния си житейски път специалистът така и не намери време(или може би не поиска) да си изкара треньорски китап. Но всъщност, както казва самият той - „дипломата или лиценза не са гаранция за успешния треньор”.

Сегашните младежи на Пазарджик по-скоро не познават Серго, за разлика от поколенията на 70-те, 80-те и 90-те години(набори), когато той обикаляше училищата за да „селектира” и подава млади таланти към школата на ФК Хебър.

Повечето от тях така  не стигнаха до големия футбол, но пък минаваха за „откритията на Серго”.

Разбира се има и изключения, твърди Саркис Копаранян.

„Навремето в училище „Кирил и Методий” първи забелязах таланта на Радко Димитров(Райко) и го посочих за привличане в школата на Хебър. След години „колегата” Танчо Гилев го наложи в мъжете за да стане в последствие голям футболист. Магьосник”, разкрива Серго. 

Близо 30 години той обикаля училищните дворове и физкултурни салони на пазарджишките школа за да „помага” на преподавателите по физическо в съставяне на отборите. 

„Повечето от тях бяха скарани с играта футбол. Имаше щангисти, атлети, гимнастици и какви ли не и като им кажех, че съм готов да им водя отбора по футбол на училищните първенства, даже ме черпеха за услугата”, спомня си Саркис.

Любимите му училища за практикуване на хобито му бяха „Георги Димитров”(сега „Батаклиев), Механото, „Берон” и др.

По ирония на съдбата той никога обаче не се е занимавал със спорт професионално. 

Като войн на Партията(Серго е дете на активни борци) и нейн член завършва навремето милиционерското училище „Дзерджински” в Пазарджик. 

По-късно започва надзирател в Затвора, но в един момент нервите му не издържат и е дисциплинарно уволнен.

В един слънчев ден Серго карал дежурство на вишката, върху която и до ден днешен гнездят щъркелите.

По едно време шепа затворници започнали да се гъбаркат с него. 

„Директно насочих Калашника срещу тях и ги почнах – падни, стани, падни, стани… После това стигнало до директора(б.р. Топкаров) и той ми каза да сдавам”, припомня си времето от пред 35 години Серго.  

След Затвора става за кратко и пожарникар, но и там не се сработва с колектива и хвърля фуражката завинаги. 

В годините на прехода започва работа в БДЖ като кондуктор на влак, а после се пенсионира по болест, тъй като на моменти "проявявал видими психични отклонения". 

Макар и изпратен завинаги в „запаса” Саркис не спира да живее с единствената си любов – уличния футбол.  

В продължение на години не пропуска нито едно ученическо или квартално състезание, турнир или по-завързан мач в града. 

Сред футболистите минава за малко луд, но точно това ги мотивира да се доказват на вечно крещящият и недоволен от показаното Саркис. 

„Усещам вече умора. Няма я тази енергия, която имах преди години, а и времената се промениха. По-рано младите тичаха след парцалената топка, а сега са обсебени от компютри и телефони, разни фейсбуци, мейсбуци. Нацията не отива на добре. Виждам мнозинството младежи с меки ръчички и наднормено тегло”, споделя треньорът на улицата. 

Той вече е доста по-спокоен и улегнал и в голяма степен е сменил хобито си. 

Предпочита да изиграе партия шах с аверите си до театъра, вместо да обикаля паркове, игрища и училищни дворове в търсене на някои нов Райко Димитров….

 

Димитър Комсийски

Редактор-репортер екип "Спорт"

Димитър Комсийски е магистър по икономика в УНСС. Завършил е висшето си образование през 2000 г. Той е най-дългогодишният журналист на „Пазарджишка Марица”. Работи в екипа на вестника от неговото създаване и до момента, вече над 15 години. .   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?