64

Треньорът на Ботев бил на "вие" с ученето, работил е и като месар

Бруно Балтазар приел исляма, за да се ожени

Работилият 11 месеца като месар португалец Бруно Балтазар бе назначен за старши треньор на Ботев Пловдив с договор за година и половина. Заедно с него в треньорския щаб на Ботев ще бъдат португалският помощник Гилерме Рамос и анализаторът Карлос Маркес, както и чешкият фитнес специалист Денис Каван. Гилерме Рамос и Карлос Маркес са добре запознати с Балтазар от съвместната им работа в АПОЕЛ, Нотингам Форест и Рочестър Ню Йорк. Денис Каван е известен с работата си в чешкия футболен клуб Яблонец, румънския Динамо Букурещ, както и в клубове от Южна Корея и Кипър. 45-годишният Бруно Балтазар е треньор с UEFA Pro лиценз.
Оказва се обаче, че 45-годишният футболен спец има много тежко минало, за което той без проблеми си спомня. Балтазар прави това в интервю за „tribuna.expresso.pt“.


Вие сте от Лисабон, кажете нещо за родителите си? 

- Роден съм в São Sebastião da Pedreira, родителите ми също са от Лисабон, със силна връзка с квартала Mouraria. Баща ми Фернандо Балтазар работеше за застрахователна компания и играеше футбол в първа дивизия през 70-те за Атлетико и Ориентал. Беше полупрофесионалист, тренираше през нощта и работеше през деня. Майка ми, Аделина Балтазар, беше офис служител. Аз съм само едно дете.

Кой е първият ти спомен от детството? 

- Спомням си едно щастливо детство, със стотици и стотици деца, играещи на топка, каращи колела, излизахме от вкъщи в девет сутринта и се появявахме само през нощта.

Беше ли спокойно дете или създаваше много главоболия? 

- Много спокоен. Може би защото бях единствено дете, бях много интровертен, с известни трудности в общуването като малък. Родителите ми дори ми казваха: "Излез навън, иди да играеш с другите деца“. Малко се съпротивлявах, но от 10-12-годишна възраст нещо сякаш щракна в мен и започнах да излизам и да създавам приятелства, които продължават и до днес.

Как беше в училище, харесваше ли ти там? 

- Завърших, но не бях отличен ученик, винаги бях малко мързелив, винаги бях "под въпрос" за преминаване в горен клас. Учих седем години в Colégio Moderno, в Campo Grande, не успях на седмата година и отидох в Colégio Vasco da Gama, където в момента учат дъщерите ми. Завърших средно образование в държавното училище в Портела де Синтра, защото вече играех за Синтренс.

Какъв искаше да станеш като малък?

- Израснах в спортна среда, дядо ми беше юноша на Бенфика, баща ми играеше футбол, леля ми се занимаваше с лека атлетика за Бенфика, така че семейството винаги е имало много връзка със спорта. Но си спомням, че бях малък и обичах всичко, което беше свързано с археология, откриване и изравяне на съкровища, древни неща. Гледал съм Индиана Джоунс десетки пъти, знаех репликите наизуст. Покойният ми дядо имаше ферма и зеленчукови градини в покрайнините на Лисабон и аз обичах да ходя в мръсотията, обичах да се цапам. Имах пет кошера и едно време ми харесваше да бъда и агроном (смее се).

Футболът само улично забавление ли беше в този момент? 

- Да, играехме на улицата, с два камъка за врата. Винаги съм бил запален по уличния футбол. Органицзиран футбол започнах на 12-13 години. След това отидох на проби в Агуалва-Касем, не останах. Бях срамежлив, пълен с проблеми да бъда в съблекалнята, това ме объркваше, защото бях донякъде интровертно дете. Казах, че не искам да играя повече. Баща ми беше разочарован, защото играеше футбол и също беше треньор в областта, но ми даде необходимото място и време.

Имахте ли футболни идоли? 

- На девет, десет години. Бяха Мануел Фернандеш, Карлос Мануел, Шеу, Шалана, чувал съм много за Еусебио, но никога не съм го виждал да играе и затова той не беше мой идол. Впоследствие станах фен на английския футбол; Имах четирите стени на стаята си, изцяло покрити с плакати на английски играчи. Това вече навлиза в юношеството.

Откъде дойде това увлечение по английския футбол? 

- Не мога да кажа защо. Бях фен на Ливърпул, бях член на фен клуба на Ливърпул, видях го в едно списание и се записах с писмо, но не мога да разбера защо, нито беше много лесно по онова време да гледам английски футболни мачове. Но винаги съм изпитвал голямо очарование и купувах куп списания, които можеха да бъдат намерени в магазин за канцеларски материали в Аморейрас.

Как започна с организираните тренировки?

- Един ден по-късно баща ми имаше приятел в застрахователната компания, Маркес, който беше треньор на младежи в Sintrense и който ми каза да отида да тренирам там. Когато баща ми ми каза за това, отговорът ми беше: "Не, ако ти е приятел, не го искам. Не искам услуги". Но Антонио Маркес, с когото все още обядвам редовно, накрая ми се обади: "Знам, че не искаш да идваш да тренираш, защото съм приятел и колега на баща ти, но нещата не се смесват, ако дойдеш тук и покажеш, че имаш качество, оставаш, ако не покажеш качество, не защото баща ти е мой приятел, ще останеш в Sintrense". Това ме успокои и отидох да тренирам. Нещата дори вървяха добре за мен, уморих се да бягам, изпратих няколко деца долу и им нанесох няколко удара [смее се].

Кой ти определи позицията на терена? 

- Бях голям, бях по-висок от другите деца, бях концентриран и баща ми беше този, който каза: "От него може да стане добър централен защитник". Баща ми също беше централен и беше полузащитник в Атлетико. Тренирах на тази позиция и там направих кариерата си. 

Кога почувствахте, че бъдещето ви наистина включва да бъдете футболист? 

- Може би когато се изкачих до старши ниво, в Sintrense. Започнах в младежкия отбор и отивах да гледам мачовете на Синтренсе за старша възраст във II B и за мен те изглеждаха като играчи на Реал Мадрид [смее се]. 

Как премина този преходът ви в мъжкия футбол? 

- Винаги е трудно, а по това време още повече. Това беше най-мрачният период в живота ми и на семейството ми, защото баща ми почина, когато бях на 18 години.

У дома, внезапно. Събудих се в три през нощта от писъците на майка ми. Баща ми изчезна така, от нищото, без да е болен. Той беше на 44 години, аз бях на 18, беше 12 май 1996 г. Това беше третата ми година като юноша, бях капитан, направих фантастичен сезон, вкарах 10 гола, въпреки че бях централензащитик и в последния мач от шампионата за старша възраст (Синтренсе-Алхандра) за III национална дивизия, бях повикан за старшата възраст и най-голямата изненада е, че бях в стартовия състав за този мач. 

Това беше началото на май, помня, че влязох на загрявка и като погледнах баща ми и видях, че разбра, че ще започвам, побеля, пребледня, по-изнервен от мен. Никога не го бях виждал такъв, толкова надут от гордост. Изиграх мача, победихме Алхандра и местен вестник ме обяви за играч на мача. Две-три седмици по-късно неочаквано баща ми почина. Когато на 18 идолът ти изчезне, е много сложно. Бях сам с майка ми, напуснахме квартала, преместихме се в друга къща, беше много тежко. За щастие, с образованието, което имах и подкрепата на семейството ми, никога не се отклоних и останах фокусиран.

Как се срещнахте със съпругата си? 

- Надя е от марокански произход. Това е друга дълга история. Бях студент по френски и учителят организира обмен с побратимения град на Синтра, Ел Джадида, в Мароко. Срещнах съпругата си по време на това пътуване, на този обмен. Беше удар, аз и тя, когато се срещнахме. Поддържахме връзка с писма, баща ми беше още жив, аз бях на 16 години. Писма, стационарни телефонни разговори, които бяха много скъпи. На следващата година мароканците дойдоха в Синтра и продължихме да си говорим. Тогава накарах родителите ми да отидат до Мароко с кола (смее се). Оттам нататък нещата започнаха да стават по-сериозни. Междувременно баща ми почина. Днес сме женени и имаме две дъщери.

Кога се ожениха или кога тя дойде тук?

Когато тя все още беше моя приятелка, президентът Хорхе Сампайо направи държавно посещение в Мароко с голям антураж, той отиде да посети стария Мазагао, който е стар португалски град. Надя вече "понаучи" португалски. Завършила е френска литература, но учеше и португалски. Президентът отиде да посети медината на Фес и тя го попита: "Здравейте, г-н президент, аз съм мароканка, но  наистина харесвам вашата страна“. Той беше изненадан: "Как момиче говори добре португалски?!". Тя обясни, че излиза с португалец и че той вече е бил тук. Хорхе Сампайо й каза да говори с господин от антуража, който беше директор на институтът Camões, който даваше стипендии на чужденци. Дадоха и стипендия за две години, за да дойде в Португалия. Това, което ускори нейното идване, беше, че баща ми почина и ние се преместихме. Майка ми трябваше да отговаря за нея и това е, тя започна да живее с нас, на 20, 21 години.

А Бруно, той беше ли вече в колежа? 

- Когато баща ми почина, бях още в 12 клас и имах двойки по два предмета. Отне ми две години, за да завърша гимназия. Бях ядосан за всичко и отвратен от това, което ни се случи. Накрая на 20 години вече играех за Синтренсе, в III дивизия и майка ми ми каза: "Тренираш нощем в Синтренсе, печелиш малко пари, но това не е достатъчно, ако не искаш отидете в колеж, трябва да си намерите работа, че това не е животът".

Колко беше първата ви заплата? 
- 20 contos (100€) и ако играя повече от 10 мача, тъй като това беше първата година при мъжете, се покачва на 30 contos (150€). Повишиха ме, защото играх и с 30 конто (150 €) вече се чувствах като най-важния човек на света.
Какво направихте с първата заплата? 

- Моите родители ми бяха подарили мотор, аз го тунинговах, а парите стигаха за разходите, да си купя едни ботуши или маркови дрехи.

Как реагирахте на ултиматума на майка си? 
- Моят масажист Чикиньо отговаряше за секция в месокомбинат и реших да отида на работа. 11 месеца бутах месо, пълно с кръв, трябваше да нося по 10 кила сърца, 10 кила шкембе… И тогава нещо ми щракна. Надя вече беше с нас, тя ходеше на курс по португалски език и култура през деня. Ходех на работа, играех през нощта, докато разбрах, че това не е животът за мен, завърших 12-ти и ще отидох в колеж.

Знаехте ли каква диплома искате? 
Свързана с езика. Отидох на курс за писмен и устен преводач по английски, френски и работни езици в Автономния университет в Лисабон. Аз обаче сменям Sintrense на Odivelas.

Като?

Дауто Факира беше мой старши треньор в продължение на три години в Синтренсе. Бяхме в III дивизия, след това се качихме в IIB и в IIB той замина за Odivelas, за областта, но Odivelas искаше да се качи и плащаше много пари по това време. Той взе шестима играчи от Синтренсе, аз бях един от тях. В края на сезона отидох в Одивелас и с парите, които получавах там, печелех много повече, плащах си обучението. Прекарах четири години в Odivelas. Фокусирах се върху игрището и имах идеята, че трябва да имам план Б, в случай че футболът не се получи. Освен това видях бивши колеги да прекратяват кариера и да отиват на работа, която не е това, което исках за живота си. Губиш баща си, своя идол, работиш в месокомбинат от осем сутринта до шест следобед и пак ще тренираш, за да изкарваш мизерни пари... Видях трудностите, през които преминаха моите колеги. Разбрах, че трябва да завърша курса, независимо от всичко. Междувременно се ожених, първо подписахме, а след това направихме церемонията в Мароко. Освен това се ожених в Мароко, където трябваше да приема исляма, за да бъде признат бракът.

Като играч каква беше вашата цел? Бяхте на 26 години, какви мечти имахте още? 

- Бях пълен с мечти, виждайки накъде ме води кариерата ми. През 3-тата година в Odivelas имах възможността да отида в Германия, в Динамо Дрезден. Г-н Хосе Мораис помоли Дауто Факира да препоръча някои играчи, той препоръча мен и Пауло Виейра. Замразих записването в последната година на колежа и реших да рискувам. Беше третодивизионен отбор, но в съвсем друг контекст, със стадиони за 14-18 хиляди души.

Как мина адаптацията в Германия? 

- Това беше културен шок. Най-много ме впечатли грандиозността, организацията и ангажираността на стадионите. Свикнал с II дивизия B, в Португалия, със 100-200 души на стадиона, които те подкрепят, и изведнъж играеш пред 17-18 хиляди души.

Научи ли немски? 

- Научих основите на разговора, взех курс, когато пристигнах в Португалия, за да се опитам да се подобря, но не мога да кажа, че мога да общувам на немски. Но аз бях един от тези, които най-много се интересуваха да опознаят страната и да се срещнат с германците.

Между предложенията от Германия и Швейцария да не сте ходили в Англия? 

- Вярно е. Бях супер разочарован от факта, че Швейцария не продължи напред, мениджърът искаше да ме заведе на опит също в голям клуб в Германия - Санкт Паули, но вече бях пътувал до Англия, в къщата на един приятел, за да опитам късмета си там. Не исках да ходя в Санкт. Паули. Получих  право на проби в Брентфорд -  играх в тренировъчен мач срещу резервите на Челси, но те не ме харесаха. Но един английски бизнесмен, който гледаше този мач, видя нещо в мен и ме попита дали искам да играя две дивизии по-надолу, в Конференцията, последната национална дивизия. И аз, с тази мечта да искам да играя в Англия, реших да приема.

Ходихте ли в Маргейт? 

- Точно. Подписах договор за един месец, в Англия това се случва често. Вкарах гол в дебюта си, но признавам, че това беше необходимият опит, за да разбера, че не съм играч, който да играе в Англия, още по-малко в по-долните дивизии. Не бях достатъчно висок, не бях достатъчно силен, обичах да играя с топката на земята, което там не става. В по-ниските дивизии е много по-физическо, много по-директно и всички принципи на игра, които имах за Англия, бяха напълно неуместни и ми беше трудно да ги разбера.

Вярващ човек ли си? 

- Имах католическо възпитание. Майка ми и баба ми са много по-религиозни от мен. Бях много наранен от Бог, когато баща ми почина. Станах много по-скептичен, по-прагматичен, може би по-празен, с по-малко благодат.

В Барейрензе започнахте да учите за треньор, нали? 

- Да, зиграх седем или осем мача, прекарах много време на пейката и когато бях на пейката, бях разстроен и разочарован, че не играя, започнах да виждам мача в различна светлина. Треньорът беше Руи Бенто и аз си помислих: "Ако сега бях аз, щях да махна този, да сложа онзи, да направя това. Започнах да се интересувам повече и тогава щракна за мен. Имам своя курс, Знам, че обичам футбола и искам да остана свързан с футбола, но това ще свърши след няколко години. Започнах да виждам себе си в треньорската призма. Записах се и отидох да взема 1-во ниво на треньорския курс в Лисабонската футболна асоциация Този курс аз 10 години по-късно завърших с UEFA PRO, т.е. отне ми 10 години, за да получа всички нива.

Продължихте ли да живеете в дома на майка си със съпругата си? 

- Живяхме с майка ми в продължение на две години, но междувременно искахме да си направим собствени и наехме апартамент в Tapada das Mercês. Надя има курс по френска литература, в Португалия учи португалски език и култура и междувременно започна работа. Дълги години преподава португалски за чужденци и арабски в университета. Тя все още понякога си сътрудничи с тях в летни курсове. Междувременно се родиха нашите дъщери.

Кога стана баща? 

- Бях баща на 29 и 31 години. Първо Самира Балтазар, която сега е на 16 години, и Дуния, която е на 14. Избрахме да използваме арабски имена. Те са португалци и мароканци. Настоях да са родени в Лисабон, в Сао Себастиао да Педрейра, като мен.

Как стана треньор?

- На 32-годишна възраст правих предсезонната подготовка с Ещорил, Хелдер беше треньор. Там беше моят приятел Марко Силва, с когото бяха играли в Одивелас, и няколко други. Тренирах с тях, нещата вървяха много добре за мен, Хелдер ми каза, че наистина му харесва да ме има и че останах в Ещорил. Междувременно започна да води много бразилски играчи. Дойде Жардел, който по-късно отиде в Бенфика, дойде Исмаили, който е в Шахтьор Донецк, те започнаха да водят тези играчи и аз загубих място, защото очевидно играчите от проекта трябваше да останат.

Какво отиде да работиш след като се отказа от футбола? 

- Братовчед ми работеше в компания за играчки Hasbro и имаха нужда от преводач за всичко, което е опаковка, инструкции, опаковки на играчки за португалския пазар. Започнах да си сътруднича с Hasbro като преводач. Това беше моето навлизане в професионалния живот.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Кой каквото може

Кой каквото може

04.01.2023 | 16:50

И иска, това работи, месар, ще яде повече месо и ще е здрав..!

Отговори
1 0

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?