Стига унижения за Раул

Митичната седмица на Реал Мадрид Раул Гонсалес Бланко почти сигурно няма да играе повече с любимата си бяла фланелка. Легендарният нападател изпуска всички мачове до края на сезона заради разтегнати глезенни връзки на десния крак. Ел Капитан ще се лекува четири седмици, потвърдиха направените медицински изследвания. Много е вероятно 32-годишният нападател да напусне "Бернабеу" след края на сезона.

Завиждам, когато гледам с какво уважение се отнасят в Италия към Дел Пиеро в последния етап от кариерата му, ми се гади, като виждам как някои опитват да изтрият постиженията на най-големия испански футболист в последните десетилетия. Разбира се, че съм раулист, но и да не бях, пак бих свалил шапка пред биографията на Ел Капитан. И не обичам свързването на статистиката с футбола, ала тази на Раул е толкова брутална, че траектория от този калибър в днешния футбол е постижима единствено от суперкласа като него.

 Мадридист, професионалист, отговорен...

Това вече го знаем. Отличен във всичко - дори и начинът, по който се отнася към статута си на резерва, е достоен за възхищение. Това е финалният му етап във футбола, такъв е естественият закон на живота. Това обаче не значи, че недостойните нещастници, които очакват 30-те му и плюс години да го откажат, трябва да извадят брадвата, за да показват колко са били прави. Дори и куц - показа го и на "Ла Ромареда" в събота, Раул е по-ефикасен от 90% от футболистите в топкондиция. Раул е поведение, професионално отношение, лидерство, гений, капитан и заслужава един велик финал, подобаващ на значението му за енциклопедията на футбола. Нищо подобно на онова, което Луис Арагонес му предложи в националния тим, изваждайки го дискусионно оттам (единственото, с което не съм бил съгласен с Мъдреца от Орталеса за толкова години).

 На Раул му остава още година от договора с Реал Мадрид. Предстои да видим какво ще реши той, но каквото и да стори, повече ме тревожи легионът от фурнаджийски лопати, отколкото неговото поведение, което продължава да бъде за пример - и на терена, и на пейката, където и да го сложат, тъй като, между другото, той е повече мадридист и повече мъж от повечето онези, що крият клубните символи някъде под вътрешния си джоб, а после се правят на борци срещу статуквото.

Мъничко сериозност, повечко уважение и се възползвайте от редкия шанс да се насладите на един футболист, когото годините изцеждат, ала за когото един ден ще се говори като за играч от същото ниво като самия Ди Стефано. И не защото е подобрил головите му рекорди, а просто защото ще символизира примера за подражание на всеки, който иска да триумфира с белия екип. Разбира се, №7 би трябвало да спре да блести на Чамартин от деня, в който Раул реши да напусне. Тази фланелка би следвало да бъде направо закарана в музея, за да може там да буди преклонение като вечен символ на мадридизма - да ме простят Самора, Хенто, Ди Стефано, Пушкаш, Амансио, Пирри, Бутрагеньо, Мичел, Уго Санчес...

Ако екипите на тези и други гиганти също биваха оттегляни в музея - никога не е късно за това,  нямаше да има номера за носене на  "Бернабеу".

Поне до 999 (някой ден вероятно ще гледаме голмайстор с три "деветки" на гърба) има много опции. Футболът е и мистика, освен милиони, голове, титли и страст. Респект за Раул, за неговите постижения и неговата значимост! От чиста почтеност, само това. Много благодаря.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?