Следвайте ни

Сашо Александров: В екипа на Лъчо Танев съм, има свестни момчета у нас

viber icon

Александър Александров-Кривия даде любопитно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Неговото мнение винаги е интригуващо, защото има смелостта да говори открито и без да си гримира отговорите. Всепризнат магьосник с топката, родом от пловдивския квартал Кършияка. Звездата му изгря в Левски и по-късно той направи дълга и успешна кариера в Турция, когато в страната имаше истински футболен бум. Той е първият футболист №1 на България след залеза на четвъртите в света. Шампион и носител на Купата на България със "сините". Избран за най-добър халф в родния футболен елит през 2008 година, когато играеше за  Черно море.

- Сашо, здравей! Как бързо лети времето... Помниш ли първото ми интервю с теб? Началото на века. Сантяго, столицата на Чили - на последния етаж на хотела над двореца „Ла Монеда“, топло време. А сега сме в „Марково“. Други времена, друг сезон…
- Да, тогава бяхме на турне с националния отбор в Чили, което беше доста добро. Много добре си спомням, че тук беше зима, а там - лято.

- Никога не мислехме, че България ще е четвърта или пета в квалификационната си група…
- Времената бяха такива. Имаше ужасяващо много добри футболисти, които играеха или тепърва почваха да се състезават в Европа.

- Тогава с теб дебютираха Димитър Бербатов, Светльо Тодоров...
- Ами, и Стилиян, и Мартин. Точно тогава им бяха почти първите мачове.

- Много силен период за теб тогава…
- Като цяло за българския футбол. След поколението от 1994 година имаше още доста добри години за родния футбол

- Имаш два престоя в Левски - какво най-вече си спомняш от тях? От първия, от втория?
- За тези времена беше много трудно да направиш впечатление на двата гранда – Левски и ЦСКА. Имайте предвид, че тогава абсолютно всички футболисти, които играеха в провинцията, имаха една цел – да отидат в един от двата гранда. Това е истината. Знаете, че аз съм продукт на школата на Марица (Пловдив) и съм от малкото футболисти, излезли от тази школа. Започнал съм седемгодишен и съм имал щастието да стигна до „А“ група и до повиквателна в националния отбор в далечната 1996 г., точно след европейското първенство в Англия.

- Мина време, има давност, както се казва. Разкажи всичко за ситуацията около прословутия твой трансфер в Ювентус и желанието да те привлекат. Доколко нещата бяха реални и доколко медийни фойерверки?
- Нямаше медийни фойерверки със сигурност. Първо нямаше такова медийно отразяване на нещата, както е сега. Смятам, че ако сега футбол играем ние от предишните поколения със сегашното медийно отразяване на каквото и да е било, сигурно нямаше да можем да стъпваме по земята. Истината е, че беше реално. Тогава отборът на Левски беше изключително силен с изключително добър и опитен треньор – Люпко Петрович, на когото дължа доста за моето израстване. Силни мачове с Апоел, силни мачове и в българското първенство, след това и с Хайдук. Отстранихме все силни отбори. И дойдоха двата мача с Ювентус. Всеки път го казвам, който иска да вярва, но истината е, че имаше такъв интерес. Моята половинка даже беше шест дни в Торино с преводачка, всичко на разноски на Ювентус. Някой път искам да се връщам, някой път – не. Било е писано да не се получат нещата, но истината е, че имаше реални оферти, не само от Ювентус. Но по един или друг начин, така се стекоха нещата, че след това бях трансфериран в Турция, за което не съжалявам. Може би съжалявам, че с качествата, които имах и с това, което показвах, може би трябваше да поиграя някъде в Европа, но така е било писано. Не съжалявам.

- Често се шегуваш с Георги Иванов-Гонзо, че с твой пас…
- Знам за какво ще ме питаш, но паса за прословутия кървав гол го направи Мечо Телкийски. Но се шегуваме, че добре, че игра с нас, за да може да стане футболист. Нормално е, имаме такива закачки. Бяхме много силен отбор, това е истината.

- Как го виждаш като директор в Локомотив (Пловдив)? Коментирали ли сте?
- Виждал съм се два-три пъти с него. Не му е за първи път да е директор, така че е наясно с нещата. Вече какви са финансовите възможности на Локомотив е отделно. Знаете, че футбол се прави с пари. За да докараш добри и качествени чужденци, ти трябват пари.

- С твоя някогашен мениджър се шегувахме за времето, когато ти беше директор в Ботев. Казва: „Много е напреднал, вече иска банкови гаранции. Навремето, когато играеше в Турция, много обичаше да му се носят парите в сак.“
- Не, шегуваме се. И в Турция винаги е било по банков път. Нормално – времената се променят, ти се променяш…

- Апропо – как преживя загубата в пловдивския финал за купата на България, в който Ботев отстъпи на Локомотив?
- Няма какво да преживявам. Аз съм един редовен фен, нито съм страстен привърженик на Ботев или на който и да било клуб.

- Имам предвид, че си бил и футболист, и директор на Ботев…
- Във всички отбори, в които съм играл, раздавал съм се, винаги съм бил на ниво. Може би винаги съм бил и най-добрият футболист и винаги публиката ме е аплодирала. За мое щастие никога не съм бил освиркван от собствената публика. Спомням си в последния мач, когато Ботев влезе в „А“ група, благодарение на мен, да си кажем истината. Осем хиляди души станаха и ме аплодираха. Това за мен е достатъчно.

- Имаш и други такива преживявания. Но нека останем малко на вълната на твоите шеги, защото както се казва - Господ е създал шегите, за да си казваме някои истини. И до днес се шегуваш с играчи и треньори от Черно море, че благодарение на теб са се качили на самолет и са видели Европа. Тази история откъде е?
- Не, глупости. Аз винаги си пускам шеги. В интерес на истината бяхме направили добър отбор в Черно море. Да спечелиш трето място в конкуренцията на Левски, ЦСКА, Литекс, Локо (София)… Беше изключително тежко, но ние успяхме да го направим с треньор Никола Спасов, който в последните години спечели трето място с Черно море, взе купа, суперкупа на България. След това отиде в Царско село, изобщо добре си работи. По-лесно е да вземеш купата на България, отколкото да заемеш челните места в класирането, защото в купата има доста мачове, които някои отбори подценяват. Има и късмет, понякога се играе един двубой и не винаги по-добрият печели. Ако някой иска да играе в Европа, най-лесно и най-бързо става през купата. В първенството е по-тежко, доста мачове са.

- Като говорим за престоя ти на „Тича“, не е редно да подминем онзи твой гол срещу Макаби (Нетаня) за купата на УЕФА от около 40 метра.
- Може и повече да е, но гледам, че не го отразяват много. Май трябва да си го пуснат повечето спортни журналисти да го гледат. Изключително трудно изпълнение.

- Това ли е най-красивото ти попадение?
- О, това е едно от най-красивите изпълнения. Беше доста трудно и то не срещу някой случаен отбор, а срещу Макаби (Нетаня), който имаше бюджет десет пъти по-голям от Черно море и с треньор Матеус. Но за жалост след този мач ги разформироваха.  

- Какво е мнението ти за собствениците на българските отбори? Работил си още с Миша Чорни, а сега през годините имаш поглед. Как се отнасяш към тях? Доста хора ги критикуват, че след мачове дават изявления – нещо, което не може да се види никъде по света…
- За седем години в Турция се виждах със собственици единствено, когато подписвахме договори. И евентуално при някое дерби да дойдат на мача да дадат премия. Но да излязат да обясняват футбола, както е в България… Има трима-четирима президенти, които като видят камери, почват бисер след бисер и да обясняват футбола. Окей, ти си президент, даваш пари, назначил си хора, доверил си се на тях и ги оставяш да работят.

- От кой от действащите собственици на клубове имаш респект?
- Уважение имам към Тодор Батков, всички в Левски трябва да му имат уважение. Не съм имал проблеми с нито един собственик, на който и да било клуб, защото винаги съм си вършил работата. Да, винаги съм казвал това, което мисля.

- Как се чувстваше като директор в Ботев (Пловдив)? Как ги преживя нещата?
- Ако направя анализ, няма да ми стигне предаването, така че по-хубаво да не споменавам. Това, което ми бе казано и даден шанс, не се случи така, както в началото ми бе предоставено. Тежко е, защото от известно време повечето собственици се съобразяват и с феновете, което е абсолютно недопустимо и грешно. След като си назначил някой, оставяш го две или три години, даваш му време да изгради отбор, било треньор или директор без значение. Директорът и треньорът трябва да са екип. Смятам, че ние горе-долу бяхме изградили някакъв отбор. Първо с Феро, после с Мъри.

- Откога феновете станаха фактор в управлението?
- По мое наблюдение след 2007-2008 г. Феновете искат да сменят треньори, те да назначават, което е грешно. Да, футболът е за феновете. Окей, нека са на трибуните, аплодирайки и подкрепяйки отбора, но не и да взимат… Под тяхно давление някои правят грешки.

- Докъде щеше да стигне Ботев, ако не беше фалитът на КТБ?
- Мисля, че далеч щеше да стигне. Инвестицията, която правеше собственикът г-н Василев, беше правилна. База, стадион и след това отбор. Но за жалост сме в България…

- Да поговорим за турския ти период. Имаш 197 мача в елита на тази страна и остави отлични впечатления. Какво най-много ти допадна в този период от близо осем години?
- Всичко ми допадна. Отидох предубеден, че няма да е хубаво. След като са те искали такива отбори в Европа, не само Ювентус, имаше и други… Лъчо Танев може да го потвърди, защото 20 години ми беше мениджър. Всичко ми хареса. В България само Ботев и Лудогорец имат база, а останалите имат нещо като база. В Турция за първи път видях какво е база – за първия отбор, за детско-юношеския футбол. Стадионите тогава бяха много по-добри от нашите. Да не говорим, че сега всеки един отбор и във втора дивизия има чисто нов стадион, но това е държавна политика. Футболът беше изключително силен и нещо много важно, което не се споменава е, че навремето ние бяхме чужденци. Много добре си спомняш, че имаше квоти, които паднаха 2007-2008 г. Беше изключително трудно да направиш трансфер, където и да е било. Но благодарение на поколението от 1994 г., на нас пътят ни беше утъпкан. Ние се възползвахме от това и също оставихме пътя утъпкан и отворен. Но за жалост след нас нямаше кой да продължи да го утъпква. Не че сега няма футболисти, които да играят, но не се състезават в такива отбори.

- Странно е, но предполагам си мислил по темата защо не ти се получи кариера в националния отбор? 11 мача са твърде малко за твоите качества…
- Знаеш, че съм приятел с Вили Вуцов, но една от причините да не играя, Бог да го прости, беше Иван Вуцов. Имах лошия късмет да се скарам в далечната 1997 г. на един мач на младежкия отбор в Кипър. Може би това имаше последствия. Все пак Иван Вуцов е доайен в българския футбол като футболист, като треньор и като управленец. Безспорна фигура. Карал съм се с доста хора. Когато ме настъпят, се карам. Може би затова съм и успял. Парадокс е, защото много добре знаеш, че играх квалификация за Евро 2004 в един от най-важните мачове с Белгия тук – 2:2. С този двубой отборът се класира. Взех и премия на всичкото отгоре за класиране на европейско, но като дойде първенството, изтеглих късата клечка. Но пак не съжалявам.

- В Португалия не се чувствахме много добре.
- Има закономерности. Там отидоха хора, които никога не бяха викани в националния отбор и не играхме добре, но аз не се сърдя.

- Имаме ли реални шансове на баражите за Евро 2020?
- Щом сме се класирали за тях, трябва да имаме. Двата мача са в България. Истината е, че няма да е леко. И унгарците са тежки съперници, и следващите между Румъния и Исландия. Дано феновете на футбола подкрепят националния отбор, да се напълни стадионът.

- Ситуацията в българския футбол - Левски и ЦСКА ще се върнат ли някога на върха или още дълго ще са в подножието?
- Всичко зависи от собствениците и от хората, които са в управленското тяло на двата отбора. Лудогорец е с едни гърди пред тях. Да, може би не е същият Лудогорец от преди години, но пак се привличат скъпи футболисти. Но там са само чужденци, малко българи имат, а това не ми харесва. Не съм привърженик толкова на този отбор, но е безспорен факт, че са най-добрият тим в последните години.

- Ситуацията в БФС – оставките и бъдещето. Кого виждаш достоен да оглави централата? Закономерни ли бяха тези оставки? Очаквани или неочаквани за теб?
- Случилото се на мача с Англия с феновете, които бяха допуснати, мисля, че не е нормално.

- Тежкото поражение също.
- Ние не можем да се сравняваме с Англия. Мисля, че не беше толкова поражението, но и то допринесе. В България всичко е възможно. Не искам да коментирам каквото и да е, свързано с БФС.

- Твоето бъдеще – какви мишени имаш пред теб? С какво се занимаваш сега?
- Доста години бях настрани от футбола. От два-три месеца съм в мениджърската агенция на моя бивш мениджър Лъчезар Танев. Може би най-добрият в България, доказал се в годините. Заедно с Емо Данчев имаха най-добрите футболисти навремето и продаваха най-много. Сега всеки втори е мениджър и това също е голям проблем за футбола. Навремето и в мениджърството имаше правила, но животът се промени така, че има много мениджъри. Кой добър, кой по-лош – всеки гледа да си изкара по някакъв начин прехраната, в което няма нищо лошо. От три месеца съм в агенцията на Лъчо. Гледам почти всички мачове в България и определено много млади играчи, в които виждаме потенциал и искат да работят с нас. Смятам, че аз и Лъчо можем много да им кажем и да им покажем. За разлика от многото мениджъри, ние поне сме оставили диря във футбола.

Юлиян Ангелов

Юлиян Ангелов

Журналист - екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?