Рисувам лицето си и излизам на терена да убивам

В Аржентина името на Дарио Дубоа е парола за футбол и музика. Отиде си преди 10 години

Саймън Артлоу, по Sportinglife

"Рисувам лицето. Искам да съм като един от Kiss. После излизам на терена и съм готов да убивам за фланелката. За мен футболът не е игра, а начин да печеля пари и да се състезавам с някого. Музиката е животът ми". Думите са на Дарио Дубоа.

Не сте го чували вероятно. Европа не знае за съществуването му, защото няма 500 гола като Лионел Меси и статуя в центъра на Буенос Айрес като Марадона. Общото с тях е, че е аржентински футболист.
Никога в кариерата си не успя да стане пълен професионалист, играеше в тимове, в които подписваше полупрофесионални договори и стигна най-високо до втора аржентинска дивизия и същото ниво в Парагвай.

Но е идологизиран от инчасите в родината му, не само на един отбор. От всички. Дарио е символ на непримиримост. На това, което всеки футболист от Аржентина трябва да има в себе си.

Преди 3 години, в седмиците преди световното в Бразилия, легендарният в хеви метъла Макс Кавалера от Sepultura и Soulfly даде интервю за футбол. И каза - има един играч, който символизира всичко, което аз бих искал да мога да кажа, ако има начин да обединя музиката с футбола. Дарио Дубоа.

Кавалера е един от идолите на аржентинеца. В последните години на 90-те и началото на новия век неговата репутация на терасите на стадионите, пълни с луди и дългокоси ултраси, е сериозна.

Аржентина, както и по-голямата част от Южна Америка, е луда по AC/DC, Iron Maiden, Кавалера, Джеймс Хетфийлд и всички останали Богове на хеви метъла.

Най-великите концерти на тези икони на твърдата музика са точно там. Вижте едно DVD от лайв на DC на стадиона на Ривер Плейт и всичко това дори няма да има нужда от повече обяснения.

Дарио, като редовия млад аржентинец от 90-те, е дългокос, слуша здрава музика, играе футбол и е доста луд.

Решава, че качествата му не са достатъчно сериозни, за да уплаши съперниците с тях на терена. И започва да рисува лицето си като хората от една от любимите си групи - Kiss.

"Пеех в клубове из Буенос Айрес, но не можех да го правя като Пол Стенли от Kiss. Бях сигурен обаче, че с така боядисано лице съперникът ще има една наум, когато ме наближи", разказва през 2006-а, малко след като се отказва от футбола.

Съдиите в началото го предупреждават, че така не може да играе. Но после става част от шоуто. Не е грубиян - има средно по 4 жълти картона на сезон, което е нищо за позицията му, а Дарио е опорен полузащитник.

Тича непрестанно, раздава се до сълзи и кръв, а феновете го оценяват. Кръщават го El Baldosa - нещо като Плочката, като мозайка, като бетон. Солиден е на терена и на него може да се разчита. Но ултрасите влагат в тази дума: El Baldosa е бетонът, от който е изградена трибуната им. Той е част от тях.
Дарио се прочува из страната, колоритен, с боядисаното си лице. Физически невероятно подготвен. Славата му е на архитип на аржентинския футболист, макар и без супер класа.

Една история в ранните му години е особено важна за репутацията му. Преди мач от трета дивизия го спира директорът на домакините. И му казва в ухото, че ще получи една скромна сума, ако не се напряга и отборът му загуби. Дарио полудява, изплюва се в лицето му и го събаря на земята, карайки го да яде трева, преди да се намеси полиция.

По-късно го нарича и "мръсен плъх" в местен вестник.

Голяма откачалка е този Дарио.

Веднъж, докато играе в Депортиво Лугано, е бесен на спонсора на отбора, който е излъгал играчите и не им е платил премия за победа.

И преди следващия мач намазва с кал екипа си и скрива логото на фирмата! Феновете са в еуфория! Странната птица е изряден вегетарианец, не пие никакъв алкохол и не употребява наркотици. Или е на тренировка, или на репетиция с някоя от трите метъл групи, от които е част в онези години.

"Не обичам да играя футбол. Правя го за пари, защото съм беден. Не мисля за бъдещето си, просто трябва да оцелявам икономически. 

Ако в бъдеще се наложи да работя в публичен дом за гейове, за да се изхранвам, и това ще правя!".

След тези лафове му излиза и име на гей, което обаче той никога не признава. Една от бившите му приятелки е популярна рок певица в Аржентина и отхвърля с насмешка такива твърдения.

Отказва се през 2005-а, когато е на 34 години.

Работи из нощни клубове, като барман, отделно не спира с музиката и изнася концерти из ъндърграунд клубове, където всички го познават. Той си е El Baldosa - лудият хеви метъл, футболен гладиатор и... просто един като тях.

Последната му работа е като барман в дискотека в Исидро Касанова, предградие на Буенос Айрес, популярна като леговище на заклети поклонници на хеви метъла.

През март 2008-а Дарио се прибира към дома с велосипеда си, преди да тръгне за поредната нощна смяна. Пресрещат го двама младежи, които искат портфейла му. Познават го и мислят, че носи сериозна сума в него.

Той естествено тръгва да разреши спора както си знае. Но единият вади пистолет и стреля два пъти. Стомахът и бедрото поемат куршумите.

В следващите 13 дни Дарио Дубоа се бори за живота си, а ултраси на отбори от цялата страна вдигат транспаранти за него на стадионите си. Но дори El Baldosa не се оказва достатъчно корав, за да оцелее от двата изстрела.

Умира на 37 години - някак нереално, като на филм, както минава и животът му.

Е, вече го познавате. Той не е световноизвестен и няма титли, голови рекорди или славата на Меси и Марадона.

Но е типичният аржентински футболист и младеж, който живее в бързата лента, има анархията и тежката музика в кръвта си и не дава и пукната пара за мнението на обществото.

"Не ми пука какво мислят всички. Боядисвам лицето си, защото на терена отивам на война. Искам съперникът ми да е уплашен до смърт, защото аз искам смъртта му. Аз съм там да убивам за фланелката".

Дарио бе луд. Такъв го харесваха запалянковците.

И като такъв ще го запомнят.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Какво ще се случи с "Ботев" при Бруно Балтазар?