Следвайте ни

Ясен Петров: Ако не вярвам, че можем, по-добре да си тръгна

viber icon

Националният селекционер Ясен Петров говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТV+ дни преди старта на битката за място на Мондиал 2022 в Катар. Нов квалификационен цикъл, нов треньор, нов късмет и разбира се ново начало. Горе-долу по този начин започва всеки опит на националния ни отбор по футбол да се класира за голям форум от 2004 година насам. Този път ръководителите на най-популярния спорт у нас се спряха на опитен специалист, с добра репутация, както у нас, така и в чужбина, известен със своя професионализъм. А съвсем скоро ще разберем дали ще успее да се справи с оказалата се непосилна задача за мнозина негови колеги – да вдигне на крака „ранените лъвове“. Близо две десетилетия Петров е в треньорската професия. У нас начело е бил на Локомотив (София), Ботев (Пловдив), Черно море, Локомотив (Пловдив), Нафтекс, Левски и Ботев (Враца). А в продължение на шест години постигна впечатляващи резултати в далечен Китай.

Ясене, здравей! Благодаря ти, че прие поканата ни за разговор! Намираме се в базата на националния отбор – как се чувстваш броени дни преди дебюта ти начело на „лъвовете“? Има ли притеснение? 

- Не, по принцип съм спокоен. Може би ще има някакво притеснение, но ще е непосредствено преди мача. В работата си най-голямо притеснение изпитвам в минутите, след като направим разбора, след като влезем в съблекалните и докато започне мачът. В момента, в който започне срещата, оттам нататък нямам никакво притеснение.

Какво искаш да промениш от това, което видяхме в последните мачове на националния отбор? 

- Като идея, имаме замисъл, дай боже, да се реализира, но сега не искам да издавам.

Имаш ли ги изпълнителите? 

- На базата на нашата идея сме избрали изпълнителите.

Знаеш ли – мнозина специалисти преди теб се опитаха да направят така, че да се отлепим от дъното и не успяха. Не се ли притесняваш, че и ти може да станеш жертва, както се случи с твоите предшественици? 

- Този въпрос почти всички ми го задават. Не, няма от както да се притеснявам! За мен това е кауза! Ще се опитаме да дадем всичко, което ние имаме като знания и умения, естествено, заедно с „актьорите“ - футболистите, за да направим добра продукция. Ние сме наясно къде сме и какви качества имаме, но в този колективен спорт всичко е възможно. Виждали сме как и големи нации също се давят, правят грешки срещу нации, които никой не ги брои. В момента едно от нещата е, че нас повечето от хората не ни броят. Но ние се броим! Това ще се опитам да внуша на нашите футболисти, че ние трябва да се броим и ако сме обединени и заедно, ако влезем в идеята и работим, така че да си помагаме взаимно през цялото времетраене на един футболен мач, шансовете винаги ги има да променим нещата и да успеем.

Какво искаш да видиш от тези, които ще излязат на терена срещу Швейцария и Италия? 

- Първото нещо е настроение, второто е една взаимопомощ, да сме малко обрани от гледна точка на емоции. Когато свърши мачът, имаме право на емоции, през останалото време да сме много концентрирани върху това каква идея ние ще се опитаме да вкараме и те да я изпълнят. Общо взето това е. Не искам да натоварваме нашите футболисти с толкова много очаквания и задачи. По принцип футболът е много проста игра. Трябва да има идея и хора, които да се опитат да влязат в нашата идея.

Разполага ли България с футболисти, които могат да затруднят Швейцария и Италия? Питам те, защото преди време при твоето поколение имахме играчи, които се състезаваха в топ първенствата, сега обаче такива липсват. 

- Окей, това е ясно. Ние сме наясно с класата и на Швейцария – 16-и в света, и на Италия – 10-и в света, а Северна Ирландия е 49-ата в света. Знаем и ние на кое място сме – 68-и в света. Истината е такава, че те в момента не ни познават. Ако съумеем да изходим от тази гледна точка и наистина да се опитаме за краткото време момчетата да имат настроение, да си повярват един на друг и да съумеят да влязат в идеята, да има тази взаимопомощ… Футболът е такава игра, че понякога сме способни. Ако аз не го вярвам, значи трябва да стана сега и да си изляза през вратата. Най-логичното е да вярвам! Ние, българите трябва да имаме вяра! Тук не говоря само за футбола, а вяра във всяко едно нещо, защото колкото и да обикалям, където и да съм бил, трябва да е ясно на всички, че имаме една от най-готините страни! И в тази страна живеят много готини хора! Моето най-голямо желание е да съумеем по някакъв начин да ги накараме да се появи малко ъгълче на усмивката, да ги зарадваме. Радостта наистина идва от спорта – дали ще е успех в индивидуален спорт, дали в колективен – волейбол, баскетбол, да не изреждам останалите… Най-популярната игра е футболът, всички го обичат в България, всички разбират от футбола у нас. Ако можем едно ъгълче на усмивката да им дадем, аз ще съм много щастлив.

Може ли пандемията да обърка твоите планове? Имам предвид някой от футболистите, на когото ти много разчиташ, да се окаже с коронавирус и това да те затрудни. 
- Абсолютно всичко е възможно, живеем в такъв свят и трябва да сме подготвени за всеки един вариант. Много разговаряме нашият екип, защото в екипа не сме само аз и моите помощници, а са всички хора, които работят във Футболния съюз, те са около нас и искат да ни помогнат. До този момент впечатленията ми са, че са топ ниво хората около нас, но няма да ги изреждам, за да не забравя някой. Досега сме предвидили почти всички варианти и в крайна сметка каквото и да се случи, ние сме готови да реагираме. За съжаление, такова е времето. Даже преди малко аз си правих PCR тест.

Нужно ли е подмладяване в „А“ отбора ни? Тази тема непрекъснато се коментира, всеки от твоите предшественици започваше с това, че трябва подмладяване. Какво е твоето мнение? 
- За мен, особено в сегашния цикъл, в който трябва да изиграем за шест дни три мача, ни трябват най-подготвените хора. Естествено, ние сме повикали млади играчи, но тези млади, които играят. С изключение - имаме двама футболисти в топ първенство – Антов и Гълъбинов, които не играят редовно, но са в топ шампионат. В Англия, Германия и Испания нямаме играчи, единствено в Италия. Трябват ни хора, които в момента са в добра игрова подготовка. Сега играят мачове за първенство и купа, те ще пристигнат по различно време, ние трябва да ги възстановим, трябва да се запознаем и веднага след това започват квалификациите. Трябва да вкараме някаква идея. Не е лесно, аз никога не се оплаквам и никога не се оправдавам, винаги заставам зад хората, с които работя. Трябва да влезем в един цикъл и за шест дни да изиграем три мача, задължително ще трябва да направим някаква ротация. Младите хора, за които споменаваш, те трябва да играят. Общо взето ние сме повикали всички млади, които в момента ни правят впечатление и имат игрова подготовка. Ако им се даде шанс и те влязат, защитят си повиквателната, защото също трябва да го направят, защитят „лъвчето“, естествено вратата ще е отворена за всеки един човек, който първо се доказва в клубния си отбор и второ, когато е повикан, покаже, че си обича страната. Защото в националния отбор играеш с багрите на страната и за страната. И за тези хора, за които говорим, че искаме да им дадем усмивка.

Отвори дума за избраниците, на които гласуваш доверие. Ние останахме без футболист, с който да се гордеем и как ще излезем срещу тези съперници? Имам предвид, че го няма Краев… 

- Божката е момче, което аз познавам прекрасно. Когато бях директор на школата на Левски, го убедих да дойде. Проблемът, че не е повикан е не това, че е слаб футболист, изключвам медийните изяви, това са млади хора, които понякога може да кажат нещо, да се интерпретира по много различен начин. На мен лично той ми е много симпатичен, харесвам го като футболист, но факт е, че в момента не играе в клубния си отбор. Имаме принципи. Лично аз съм разговарял с него. Вратата е отворена за всеки един добър футболист, който се доказва и ни дразни окото, защото ние наблюдаваме абсолютно всички играчи, които играят в чужбина. Всеки един, който в клубния си отбор е фактор, естествено, вратата ще е отворена. Кой треньор би се лишил от футболист, който в момента е в добра форма?

Искам да те попитам за друг футболист – Кристиан Димитров от Хайдук (Сплит) също не попадна сред избраниците. Какъв е случаят с него? 

- Разговарях с него, даже там нещата са още по-интересни, защото аз познавам баща му, двамата сме от Пловдив, познавам чичо му. Лично него го харесвам много. Последните два мача не е играл, преди това е имал някакви здравословни проблеми. Беше играл само два мача – един за купата и един за първенство. Отново същата причина. Иначе в момента, в който Кристиан започне да играе… И аз му пожелавам да успее наистина да започне да играе, за да може да ни затрудни в решенията.

Колко време продължи разговорът ти с Андрей Гълъбинов, за да приеме поканата ти? 

- Нямаше никакъв проблем, даже два дни подред разговаряхме с него. Дори успях да го разсмея. Едно интелигентно момче, което почти не е израснало в България. Впечатленията ми са много добри. Вижда се, че е възпитан по много различен начин.

Не чувстваше ли обида от това, че не е викан в националния отбор? 

- Няма как да знам.

Дали е засягана тази тема? 

- Не. Не съм от хората, които срещайки се с футболистите, ще отида и ще почна да коментирам предшественици, някой друг или някакво друго решение. Винаги заставам и зад хората, които са били на тази позиция, защото абсолютно съм убеден, че на всички тези хора им е било страшно трудно и са направили максимума. Не се заблуждавам, че на нас като екип ще ни е лесно, но трябва да се даде нужното уважение на колегите.

Ще разчиташ ли на Ивелин Попов? Можеш ли да го върнеш в националния отбор, след като взе решение да се оттегли? 

- Разговарях с него.

Накъде клонят везните? 

- Възстановява се от контузия. Разговорът ни е отворен. Първо му пожелавам бързо възстановяване, в клубния си отбор да бъде отново лидер и оттам нататък знаем си телефоните.

Как ще отговориш, ако някой президент направи опит да ти наложи даден играч? Примерно да ти се обади и да ти каже: „Погледни го това момче! Виж как добре се представя…“ Но това обаче да не съвпада с твоите разбирания. 

- Аз контактувам, както с клубните треньори, така и с хора от ръководството, защото трябва да съм информиран абсолютно за всеки, който влиза в нашите планове. Преценката е изключително само наша. Да, всеки може да предлага. Преди малко видях два състава, които са направени от ваши колеги. Няма лошо! Всеки има мислене, идея.

Хората гледат да ти помогнат. 

- Ние сме свободна държава и всеки има право на мнение. Но решенията, особено тук за това кой, как, какво, къде ние ги взимаме колективно. Последното решение винаги е мое. Но даже вкъщи преди да тръгна, на жена ми бащата ми даваше някакъв акъл. По принцип ние винаги даваме съвети, което не е лошо, но повечето хора не са информирани за много неща. Отново искам да кажа, че тя е логическа и е на базата на това какви са идеите и какви хора ни трябват, за да може да ги осъществим. Според това какви са нашите идеи, сме повикали конкретни състезатели. Най-важното е те в момента да имат много добра игрова подготовка, да ни вадят очите, като показват, че са в добра форма.

Твърди се, че има мениджърски интереси в националните отбори – така ли е, при положение, че вече нямаме конвертируеми играчи? Преди беше лесно – когато имаш 10 човека в Бундеслигата, четирима в Испания, четирима в Англия, питаха защо не играе този. Сега обаче защо се повдига тази тема? 

- Някой път почвам да се смея за много неща, всъщност се забавлявам. Ако има някакви мениджърски интереси, би трябвало да са на моя мениджър, който е китаец. Това е в рамките на шегата, даже не го разбирам този въпрос. Опитваме се от хората, които сме извикали, да вкарваме една малко по-млада вълна. Няма да е лесно, даже искаме начинът, по който ги вкарваме да бъде внимателен, защото това е много голяма отговорност. Трябва всичко да е много внимателно, много изпипано. Пък за мениджърски интереси да говоря е смешно, даже се забавлявам, създаваме си настроение. Включително съм убеден, че дори Илиан се е изненадал, че сме повикали малкия Илиан. Играли сме навремето заедно, но не съм човек, който контактува с Илиан. Виждаме се, когато се прелицензираме. Да, добри познати сме, но аз искрено харесвам сина му. Играе редовно и затова е повикан. Защото съм слушал какви ли не неща, че ние сме били приятели… Това са абсолютни глупости! Забавлявам се с много неща, които се говорят, но всяко едно момче, което показва талант и качества, естествено, че ще бъде повикано. Аз обичам добрите футболисти! Нашият екип по принцип наблюдаваме много играчи и когато сме взимали решение, почти бяхме единодушни за всеки един, който сме повикали.

Не е тайна, че клубовете разчитат на таланти, които да заминат в чужбина и трамплинът е именно младежкият национален отбор и след това „А“ тимът. Виждаш ли момчета, които първо да се реализират в „А“ група, второ имат място в националния отбор и трето – шанс за договор в някое от добрите първенства? 

- Аз ще съм най-радостният човек, ако това нещо се случи! Но Болшой театър, най-големият театър е мъжкият национален отбор! Естествено, младежкият също е много добра сцена, но ако те играят добре, хванат си шанса в Народния театър, т.е. в мъжкия национален отбор и направят едно добро представление, това е трамплинът, с който могат да заминат и някой от големите клубове да ги види. Онзи ден разговаряхме с моя екип и им казах: „В един клубен отбор ще трябва да изиграеш един сезон, евентуално да стигнеш до участие в Лига Европа, Шампионска лига и т.н., а ще минеш през квалификации, да попаднеш в групите и там да направиш нещо, за да те забележат, докато тук е сцената“. Да, прожекторите са малко по-силни, направо са стряскащи, те изгарят. Но тук е сцената, от която всеки един футболист най-лесно може да бъде забелязан. Надявам се и искрено вярвам да направим нещо, така че някои от всички повикани, особено младите момчета, да си хванат шанса, да бъдат забелязани и да направят трамплин в някое много силно първенство. Дай боже, защото имаме нужда като национален отбор, като страна. Всеки гледа английско, испанско, германско първенство, дай боже, наше момче да играе. Тогава ще бъда най-щастливият човек!

Много често хората те забелязват на трибуните на мачовете от родното първенство. Какво ще кажеш за качеството, за двубоите? Защо непрекъснато говорим за съдиите? Те ли са хората, които правят впечатление в даден мач? 

- От първия мач, в който съм станал треньор, беше през 2001 г. досега, никога не съм коментирал съдиите. Имам един принцип – каквото и да се е случило, излизат фигурите, кутията се затваря, каквото и да говорим за оправдания, така се е случило, така са решили. Дори и да е имало някаква тенденция, в момента има и ВАР, където нещата стават много по-сложни. Да, играл съм и с ВАР, знам за какво става въпрос. В крайна сметка като свършат нещата, винаги се концентрирам върху това какво можехме ние като екип да направим по-добре и какво можеше нашите артисти да го изиграят по-добре. За мен това е било най-важното. За съдиите си има хора, които ще ги оценяват, ще ги преценяват и т.н. Не е наша работа. Никога не се концентрирам върху съдиите. Ако направят грешка – грешка, но там си има комисия, има хора, които ги оценяват, хора, които ще ги накажат, няма да ги накажат или ще ги поощрят. Това не влиза в моята работа.

Не обичаш да казваш, че съдиите са се подиграли с труда на момчетата. 

- Никога не съм го казвал.

Какво би те удовлетворило и кое би те разочаровало в предстоящите три мача? 

- Би ме удовлетворило да видя едни концентрирани момчета, да бъдем един концентриран екип, да влезем умни, защото за тези мачове трябва да сме умни – това е най-важното нещо. Да се раздадем, да видя как всеки е готов да поправи грешката на другия. Естествено, ако това се получи, може да доведе и до добри резултати. Но първо това са три различни отбора и трябва да направим три различни стратегии. Отделно в тези шест дни ние трябва да помислим и по какъв начин да си подредим хората, с които ще излезем, защото ни трябва някаква ротация. Няма да могат да издържат, каквото и да си говорим. Ще е много трудно да ги възстановяваме. Направили сме програмата, имаме идея как да ги възстановяваме и ще направим всичко най-добро, защото когато влезем в мачовете, освен тактическа тренировка и такава, която да ги освежи, няма какво да работим. Най-важното нещо е да ги възстановим. На мен ще ми е много голямо удоволствие да ги видя тях усмихнати и щастливи след мача. Това ще е най-голямото ми удовлетворение! След мач не обичам да си изразявам емоциите, но искам тях да ги видя. А като ги видя радостни след мача, това означава, че ние сме си свършили работата и това ще е за мен най-голямото удовлетворение. А за разочарование? Окей, може и да дойде, ще приема всяко нещо, също и разочарование. Не може в този живот да имаш само позитивни моменти, човек трябва да може да поема като мъж и негативните. Подготвен съм за всякакви варианти, но много ми се иска да е първият вариант – да ги видя усмихнати.

Последен сериозен въпрос за футбола – добре ли е за националния отбор, че Левски и ЦСКА не дават национали? 

- Списъкът е ясен. За мен в Левски има млади и талантливи футболисти, на които трябва да се дава шанс. За мен това е пътят, това си е мое лично мнение, но не искам по никакъв начин да се натрапвам с това мнение. При ЦСКА нещата са други, формулата е друга, там има доста чужденци. Тези, които в момента играят – Занев и Георги Йомов, са повикани. От Левски има един човек – капитанът Мартин. Не си спомням на кой мач, на който бях, но в състава им имаше само трима българи. Какъв избор може да имаме като национални селекционери? С колегите отиваме на мач на водещи отбори, които са горе в класирането и наблюдаваме в двата тима 7 човека българи. Отиваме на друг двубой – примерно между Арда и ЦСКА 1948, където са само българи, там има друга политика. Но българите, които играят във водещите отбори, са поставени в една наистина конкурентна среда. Много съм щастлив, защото съм повикал достатъчно на брой от тях. Може би всичко, което играе в стартовите единайсеторки. Но конкуренцията наистина е много висока. Как се е променило качеството на футбола в България? В България не се играе лесно. В момента информацията е много голяма, отборите горе-долу се познават, тактически са малко по-добре подредени, виждаме, че не се вкарват лесно голове. Да, няма супер звезди в България, дори и сред чужденците, но общо взето не се играе лесно. Най-голямата трагедия е, че няма публика, защото сме в COVID обстановка, няма я атмосферата. Преди, когато някой отбор беше наказан да играе без публика, казвахме, че я няма магията. А сега във всеки мач я няма магията. Когато присъства фенът, който обича отбора си и го подкрепя, нещата са по-различни. Но сега сме като пантомима.

Много сериозен стана този разговор, нека малко го разведрим. Как изглеждат часовете ти без футбол? 

- Много е интересно. По принцип съм човек, който много се забавлява. По същия начин, както преди, имам си определени места, на които ходя. Сутрин спортувам – преди тичах, сега ходя. Винаги има някакъв спорт, с приятели играя на малки вратички, малко на забавен каданс, но горе-долу нещата се получават. Срещам се с едни и същи хора, аз не съм се променил и имам едни и същи приятели от много години насам. При мен няма промяна, имам си навици, които няма как да ги променя, без значение дали съм в чужбина. Като се прибера – пак същите неща, със същите хора съм.

Какво те питат хората, когато те видят на улицата? 

- Никой не ме спира да ме пита. Е, случвало се е и обикновено се шегувам много. Такава ни е компанията, много се забавляваме. Да ви кажа честно, обстановката е наистина много готина, радостна. Като направим спорта, сядаме, говорим си, смеем се много. Общо взето животът е както си го направиш. А другото е, когато „терористите“ дойдат при мен – така наричам внуците. Там нещата са още по-готини, защото с тях също искрено се забавлявам.

Получаваш ли обаждания от Китай? Спомняме си как те изпратиха феновете на Шъдзяджуан? 

- Там станаха много промени, преместиха отбора в друг град от същата провинция. Два тима фалираха, изпаднаха от Суперлигата, но сега ги вкараха отново, защото е отбор, който е горе в ранглистата, заедно с Гуанджоу. Днес говорих с моя мениджър, защото малко ми е на кадем. И двамата пътувахме и си разменихме няколко думи. Там нещата наистина са много сложни, трябва да минеш през карантина и т.н. Бях го поканил да дойде на първите мачове тук, но е сложна работата. Затова може би по-нататък ще дойде и ще погледа някои от нашите срещи. Общо взето контактувам с много хора, с които съм работил. Имам толкова много контакти и то не само в Шъдзяджуан, бил съм и в други два клуба. Контактите и добрите спомени остават. Много често се чуваме, особено по празници, доста често и футболисти ми пишат, защото много от тях си промениха статуса и отидоха да играят в по-големи отбори.

Последен въпрос – кое те кара да се усмихваш толкова често? 

- Това е нещо, което човек го носи. Постоянно се опитвам да си създавам настроение. Не мога да кажа, че понякога не съм ядосан, имам и тъмна страна. Както се опитваш постоянно да си в настроение и жена ми ме ядосва за части от секундата, тя знае само как и го прави с огромна лекота. На нея ѝ се получава, както и на внучката ми. Вкъщи сме като „Ну, погоди!“, „Маша и мечокът“ и „Том и Джери“. Но като дойдат и те прегърнат, всичко приключва. За мен човек винаги може да избира. Имаш две страни - може да избереш тъмната или светлата. Понякога ще дойде и нощ, за да разбереш, че денят е хубав. Животът е шарен, но се опитвам да си държа доброто настроение, въпреки всичко, защото в крайна сметка животът е хубав и трябва да го разберем. Хората можем да имаме много по-добри отношения, ако подходим един към друг с добро.

Ясене, благодарим ти! Пожелаваме ти здраве и повече усмивки след мачовете на националния отбор! 

- Същото си го пожелавам! Благодаря! Пожелавам и на вас усмивки!

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?