Приказката за Пепеляшка отсам реката

Третото възкръсване на Марица - две титли за три години напук на безпаричието

Знаете ли приказката за Пепеляшка? Не, не тази с пантофката. Говоря ви за онази, от Севера. Онази, край комина на Захарната. Онази, която има проблеми с плащането на тока си. Онази, която напук на всички и всичко не само живурка, но спечели две шампионски титли в последните 3 години. Онази, която няма идея какво ще е утре, тъй като и днес ситуацията е по-мъглива и от най-набуреното време на Еверест.
Та приказката за Марица започва по каноните на жанра. Имало едно време футболен отбор от квартала отсам реката. Той се пръкнал на белия свят точно преди 93 години. Местни ентусиасти решили да обединят двата враждуващи помежду си отбора от Кършияка, които носели достойните за фолклора ни имена Трите конски сили и Вампирите. Появила се жълто-синята Марица. Това се случило в далечната 1921 година. Първият президент на отбора Кръстьо Рашков обяснил цветовото съчетание на клуба по следния начин: жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият - тихите води на река Марица. Че била плодородна Марица, била. Оттук към големия футбол са се пръкнали Динко Дерменджиев, Георги Попов (Тумби), Венко Мендизов, Георги Георгиев (Гецата), Петър Курдов, Костадин Видолов, Красимир Димитров, Сашо Александров (Кравия), Красимир Чомаков, Румен Христов (Ромарио), Асен Николов (Бебето) и още 327 футболисти с мачове в нашата А група. Това е кратката визитка на клуба отсам реката, който продължава да се казва Марица и все още си знае рождената дата - 20 септември 1921 година. Имало го е клубаи пак го има. Кършиякалии фалираха три пъти и започват от нулата, а днес отново тропат на вратата на В група.
Напук на комерсиалния ни футбол, на стадиона край Захарната дори въздухът мирише на футбол и романтика. Има нещо уникално и сред играчите, и сред феновете на клуба. Заплата и пари може да минават за мръсни думи в Марица, но пък волята и мъжкарството ги е имало винаги в съблекалнята. Без значение дали ще се играе за умопомрачителните 50 евро на калпак, като в мача с ФК Стара Загора, или за едно благодаря след всеки двубой.
Точно по тази причина феновете на Марица винаги вярват на момчетата. Има уникално чувство за принадлежност към клуба и идеята Марица. Почти всички момчета в отбора  са хлапетата, които са ритали някъде до вас или пък са деца на твои приятели от махалата.
Във времето, в което поръчаната пица пристига у вас по-бързо от линейка. Когато клубна чест е понятие, по-непознато от ПИН код на кредитна карта, има и неща, които не се купуват с пари. А това са вярата и оптимизмът. 
Отсам реката няма нафукани и надменни футболни лаици с 40 бона месечно възнаграждение. Няма и правилен футбол, но пък има страст, има борба. Петър Курдов с всичките му кусури си тежи на място. Защото той води Марица, тази, неговата Марица, с която проби в професионалния футбол преди 37 години. Не твърдя, че Петър Курдов е най-добрият треньор в света, но той поне си е у дома, а наше лошо няма.
Марица е на 90 минути от завръщането си в трета дивизия. Съперникът е Левски Крумовград. Нямам идея дали Апостола е ходил приживе в Крумовград, но съм сигурен, че момчетата от града на мой приятел няма да имат загубен следобед. Ще видят на живо Петър Курдов (легенда и на софийския Левски), ще поиграят на най-големия стадион в България, а и ще се докоснат и до феномена Марица - отбора, който без пари печели две шампионски титли в последните три години.
Ние не губим финали, защото сме Марица - обречени сме да вървим напред. Без значение дали ще си разбием главите, но поне сме опитали.
Имало ни е и пак ще ни има!
Приказката за Пепеляшка отсам реката продължава. Който разбрал, разбрал. Това е!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?