Пловдивският спорт - шах, шех, три пешки метър, фалшив рефер и влашко отмъщение

Партия шах, фалшиви рефери и отмъщение по влашки в Ботев са трите неща, които белязаха спортната седмица под тепетата. Не може да има скандал и да няма пловдивска връзка в него. Това е истината, до която за пореден път стигнахме през тези няколко дни.

Нещата на този свят стават бавно, дори и на Господ са му били необходими седем дни, за да сътвори света. Граденият с години авторитет обаче може да рухне за секунди, стига да не става дума за премиера на Републиката.

Бойко Борисов е на път да се пребори за поредното спортно отличие - шахматист на 2012-а, година в България. Страната, дала на света четирима световни шампиони - Веселин Топалов (мъже), Антоанета Стефанова (жени), Любчо Спасов (ветерани) и Петко Петков (двоен световен по шахматна композиция - на обратни матове и на феерични задачи), вече има и премиер почти световен вицешампион във възрастовата група до 10 години. Премиерът ни завъртя толкова вихрена партия с пловдивчанката Виктория Радева, че дори и на покойният вече шахматен коментатор Владилен Попов би било проблем да коментира тактическите новинки, произлезли от нея. Далеч съм от идеята, че Вики е пуснала на почти най-добрия шахматист сред премиерите-футболисти. Иначе тежко и горко на една държава, в която 10-годишни момичета почнат да пускат с повод и без повод на властимащите. Титаничният сблъсък на поколенията, който ще остане в историята като “Битката за Дондуков 1”, предизвика интерес не само в родната свободна преса, но и в чужбина. Не бих се учудил, ако след спортните успехи на приличащия на английски благородник столичанин от Банкя, с Герб и бъдеще, и възхода ни в строителството на магистрали, организаторите на Париж-Дакар го поканят да асфалтира трасето на ралито, за да спестят в условията на световна криза пари от ремонтите на автомобилите, камионите и мотоциклетите, участващи в надпреварата.

Докато министър-председателят не се крие под фалшива самоличност, примерно срещу Вики Радева да се беше появил двойник на Веско Топалов, пловдивски рефер реши инкогнито да изкара някой лев на гърба на свой колега от Сливен. Пловдивчанинът Лъчо Йонов си заплю името на своя колега Райчо Райчев и така  под прикритие ръководи играната в Турция контрола между Вердер Бремен и АОЗ Алкмаар (2:1). На един от терените в курорта Белек край Анталия Райчев (Йонов) с тъчреферите Емил Митев и Петър Тарълов изненада даже и двата отбора с повреден часовник. Бившият юноша на Марица и чейнчаджия на Гроздовия пазар реши до обиграе Вердер и АЗ Алкмаар с десетина минутки повечко. Далеч съм от идеята, че има защо да го направи, но с ръка на сърцето и аз признавам - ако зависеше от мен, бих изпотил Вердер и АЗ поне два-три дни. Кой не иска да си тръгне от рая на земята колкото се може по-късно. Артистизма на Лъчо Йонов даде отговор на една от най-заплетените мистерии в световния футбол напоследък. Сега вече на всички е ясно защо Крис Фой даде червен картон на Венсан Компани в дербито на Манчестър между Сити и Юнайтед (2:3). Отговорът е много прост - совите не са това, което бяха. Просто на     Итихад не беше Фой, а Лъчо Йонов под прикритие, или може би Ангел Бекяров, Светлан Мендизов или Руслан Минчев. За тези неща би следвало да се пита Николай Василков, президент на оказалия се петодивизионен клуб Космос Куртово Конаре. Той знае отговора на въпроса -
стават ли за нещо пловдивските футболни рефери или не.

Има въпроси, на които трудно се дават отговори. Един от тях е този, който Стефан Киков зададе на попревъзбудилия се треньор на Ботев Милен Радуканов. Момчето от Видин, чиято най-голяма визитка в професията е фактът, че беше преводач на Йон Андоне по време на престоя му в ЦСКА, бе попитан от Киков защо е освободен. След като не получи отговор, юношата на Георги Убинов в Ботев каза: Махна ме, защото съм приятел на Дуци Симонович. Аз въобще не съобразих, че всъщност Радуканов бе изритан от ЦСКА от моя приятел и бивш треньор в Сливен. С Дуци си говорим по телефона почти всеки ден, но и за миг не съм се сетил, че Радуканов му има зъб.
Това е простата истина - Радуканов прави лов на вещици, от който страда жълто-черният клуб. Сега си тръгна Киков, за да дойде някое протеже на гологлавия преводач от Видин. Едно е сигурно - както е тръгнал Радуканов няма да бъде запомнен с нищо от феновете на футбола, освен с гола си, който вкара срещу Ювентус.

Има и един друг въпрос, който е на върха на езика на всички интересуващи се от най-популярната игра под тепетата. И той е - знаел ли е Радуканов за допинга метилхексанамин, който в ЦСКА са вземали. Защото и той е бил начело на червените, когато са били стимулирани. Допинг-лабораторията в Атина открива забранени вещества с шестмесечна давност в кръвта на изследваните футболисти.

Ситуацията с Милен е малко като надписа в зоологическа градина: Не плашете щраусите, подът е циментов.

Всъщност за разлика от шаха, където можеш да врътнеш един пат със съперник под класата ти, за да не нараниш егото му, във футбола и съдийството ни нещата трябва да се казват с истинските им имена.

В противен случай ще заприличаме на персонажите от вица: Два щрауса си говорят: Ей, ти знаеш ли защо щраусите заравят главата си в пясъка, пита единият. - Не знам за теб, отговаря другият - но лично аз търся нефт.

Нямам си на идея дали Лъчо Йонов в амплоато на Райчо Райчев е намерил нефт в Белек, но представете си, че Петьо Атанасов всъщност не е момчето от Раковски, а Лео Меси под прикритие. Да му мисли тогава Кралския балет от Харманли напролет.