Следвайте ни

Най-великите мачове на Локо и Ботев - на Голямата къща

viber icon

Най-великите мачове на Ботев и Локомотив са на стадион "Пловдив", колкото и сега двата градски гранда да настояват да имат големи и модерни собствени бази. 

Ботев държи рекорда по посещаемост на мач на стадион Пловдив. На 30 септември 1981 година канарчетата под името Тракия побеждават Барселона с 1:0 в турнира за Купата на носителите на купи. На трибуните по публикации в медиите тогава са 60 хиляди души. Фенове има покатерени на опасващите тогава стадиона тополи, а също така и терасите на блоковете.

Три години по-късно жълто-черните повалят и Байерн. Петър Зехтински и компания бият баварския колос с 2:0, а по трибуните на стадион "Девети септември" има 50 хиляди зрители.

Последният път, когато Голямата къща е препълнена до краен предел, е през есента на 1993 година. Ботев губи от Олимпиакос с 2:3, а включително и вторият етаж от стадиона е пълен. 10 000 фенове идват от Гърция, за да подкрепят любимците си.

Стадион Пловдив влиза във футболната ни история и с най-посетения мач в Б група. През ранната пролет на 1983 г. 40 хиляди души препълват Голямата къща за сблъсъка между лидерите във втория ешелон Локомотив и Берое. Локо изпълва с 50 хиляди Голямата къща през февруари 1965 година, когато малко не достига на домакините да победят Ювентус и мачът завършва 1:1. На градския стадион черно-белите приемат през 90-те години Лацио и Оксер. 

Рекордът на Колежа - 40 000 на мача с Атлетико през 1963-а

Пловдивският футболен клуб Ботев винаги е бил сред любимците на властта у нас. Макар да не са толкова ухажвани, колкото столичните ЦСКА и Левски, жълто-черните никога не са лишавани от привилегии. 

ФК Ботев често е имал проблеми с базата си, която сменя на всеки 20 години. Почти винаги решенията са идвали не от клуба, а с държавна и общинска помощ, а в новите времена - с парите на някой командирован в клуба бизнесмен. Сега ситуацията се повтаря със започнатия, но недостроен от банкера Цветан Василев проект. 

На жълто-черните им върви на спомоществователи от самото начало. 

Всъщност историята на стадиона и тази на най-стария клуб в България са свързани още от началото на миналия век. Тогава възпитаниците на колежа „Свети Августин“ популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906-1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910-1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“.

Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват „Христо Ботев - Въздържателно дружество“ в Пловдив. 

Първоначално „жълто-черните“ тренират на поляните до Тютюневата фабрика, 

на „Пепинерата“ (Сточна гара), на Гладно поле или в Мараша.

Официалните мачове се провеждали на игрище „Колежа“, което е било супер модерно за времето си - със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж.

През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствен парк. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал „Ухото“ на "Кючук Париж", югоизточно от Централна гара, където сега се намира стадион "Спартак". За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев“ се играе на 23 май 1926 година.

 През 1947 година клубната управа изработва план, според който 

съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион 

с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. Проектът не се осъществява, защото с решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в "Кичук Париж" е предаден за ползване на набиращия сили Спартак.

В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка“ в "Кичук Париж". Впоследствие

тимът се установява трайно на Градския стадион,

тогава носещ името "Девети септември".

През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал „Каменица“. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. Антон Каравелов.

Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща в своя изконен дом - на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов, а символичната лента е прерязана от генерал Добри Джуров. 

Съоръжението в квартал Каменица е второто по големина под тепетата, като капацитетът му, преди да стартира недовършената му сегашна реконструкция, бе 22 000 зрители. Първоначално е разполагал с 35 000 седящи места, а рекордната посещаемост - 40 000 зрители, датира от 27 февруари 1963 г. в мача от турнира за Купата на националните купи между Ботев и Атлетико Мадрид.

Още след построяването си 

стадионът започва да се стопанисва от военните. 

В онези години Ботев, преименуван за две десетилетия на Тракия, е армейски клуб. Базата дълго време се води военно поделение. То е разформировано в края на 90-те години, а през 2001 г. Министерски съвет взима решение стадионът да се даде на Община Пловдив. Постановлението обаче не е изпълнено. Това се случва едва през февруари 2010 г., когато новият министър-председател Бойко Борисов връща стадиона на Община Пловдив, а тя го преотдава за ползване на футболния клуб. Малко по-късно спонсор на Ботев става Цветан Василев. Банкерът харчи с широки пръсти. Направен е нов проект за модерен стадион, а старото съоръжение е съборено. Общината дава още един терен на клуба, на който за малко повече от година е изградена базата в Коматево. Банката на Цветан Василев обаче фалира и строителството на Колежа е замразено. Сега отново Бойко Борисов осигури 25 млн. лева, за да продължи реконструкцията.  

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Пловдивчанин

Пловдивчанин

16.11.2020 | 15:22

А нещо да кажете за онова 7-3 което можеше да стане и 20-3 ако не беше майката БКП.

Отговори
10 7
5:0 + 5:0

5:0 + 5:0

16.11.2020 | 16:54

Е има едно 7:3, но доста повече са си петиците на 0, дето можеше и двуцифрени да станат, добре че ги пожалиха, иначе после голям срам като от Славия. Ама като гледам и преди 60 години и сега Пловдив знае от кой отбор е? Даже и за Ювентус пак не сте напълнили голямата къща, затова Лаута стига.

Отговори
6 7
Пловдивчанин

Пловдивчанин

16.11.2020 | 17:29

Петичката е слагаш където трябва и си трайкаш на село.

Отговори
9 5
7:3 1:0 в 73-тата минута

7:3 1:0 в 73-тата минута

17.11.2020 | 20:17

Това не е малко постижение като се има предвид, че по силата на традицията „Локо“ има повече привърженици в Пловдив.“ („Старт“, София, 2 септември 1986 г. Из кореспонденция за дерби-мача Локомотив – АФД Тракия 1:2.)

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?