61

На многая лета: Сбъдната мечта на Локо навърши 20 години! ВИДЕО

Най-голямата радост в историята на Локомотив днес става на 20 години. Точно в 18.50 часа на 8 май 2004 г. варненският рефер Живко Димитров даде последния сигнал при победата на Локомотив над Славия с 3:2. 
Черно-белите са недостижими на върха в класирането кръг преди края на първенството. Лелеяната от поколения титла вече е факт. Многото полицаи на Лаута не можаха (а и не искаха) да спрат 10-те хиляди фенове по трибуните да слязат на терена, за да преживеят с любимците си огромното щастие. Бог бе отредил точно тази формация на Локо да спечели златните медали 78 години след създаването на клуба.

Старши треньорът Едуард Ераносян стъпи на игрището, а до него помощникът му Иван Маринов-Маслара и изпълнителният директор Емил Наков целуваха тревата. Първи на ръце бе понесен Едо. Точно на легендарният голмайстор се падна честта да изведе родния си отбор до първата титла. Ераносян бързо се измъкна от прегръдките, за да отиде в ложата и да поздрави президента Георги Илиев. Покойният вече бос бе в компанията на клубната икона Христо Бонев и съпругата си Мая. Лаута бе в екстаз.

Хората на стадиона празнуваха и заради тези, които си отидоха от този свят с мечта да видят любимото Локо шампион. Със сигурност от небето радостта на отбор, ръководство и фенове споделяха легендарният треньор Димитър Григоров, първопроходците от Спортклуб, Георги Божилов (Слона), Добромир Тонев, Атанас Кръстев (Начо Културата) и още стотици хиляди, влюбени в черно-бялата идея. 6 месеца преди това от този свят си отива създателят на Стария град и негов емблематичен кмет Начо Културата. Той е изпратен в последния му път в един снежен декемврийски ден. В същия ден Локо побеждава ЦСКА с 3:1 и лелеяната титла изглежда все по-близо. Известният колекционер и върл фен Харалампи Ванев свидетелства, че от смъртния си одър Начо Културата е казал: “Аз няма доживея титлата, но като станем шампиони непременно ме споменете”.

А предисторията на златния сезон не предвещаваше славния му край. След края на предишното първенство си тръгва харизматичният треньор Димитър Димитров (Херо), босът Георги Илиев почти не стъпва на Лаута и изглежда, че амбициите му за нещо голямо с Локомотив са някъде в миналото. Изненадващо той назначава за наставник Едуард Ераносян, който, макар и обичан от черно-бялата общност, няма особени успехи в треньорската си кариера. Това се оказва и гениалният ход на Жоро Илиев. За разлика от Херо, Едо показа, че може да мечтае и се оказа точният човек в точния момент. На Димитров трябва да се признае, че част от играчите на шампионския състав тренираха при него. Изграждането на новия отбор с футболисти, неглижирани от Херо, мотивацията и шампионския дух обаче бяха внесени от Ераносян. Младият тогава специалист не се поколеба да разкара половината от основния състав на предшественика си - Славчо Павлов, Росен Петров, Илиян Василев, Дончо Донев, Мартин Зафиров.

На полусезона стана втората чистка - капитанът Петър Колев, Жарко Серафимовски и Атанас Георгиев. На техните места бяха привлечени триото от Черно море - Георги Илиев, Иво Михайлов и Дарко Спалевич. Връщането на Методи Стойнев от Китай през септември също се оказа печеливш коз. Най-големият ход на Ераносян обаче бе, че заложи на играчите, които бяха резерви при Херо. Кирил Котев, Александър Тунчев, Роберт Петров, Бобан Янчевски и, разбира се, големият Мартин Камбуров бяха в основата на златния отбор на Едо. 

Черно-бялата общност очаква с тревога новия сезон след епохата Херо. Още първият мач обаче разсейва тревогите. Близо 1000 пловдивчани на стадиона в Симитли в един горещ августовски следобед празнуват разгромна победа с 4:0 над Македонска слава и започват да предвкусват нещо голямо. Автор на първия гол в шампионския сезон е Кирил Котев. Следват безпроблемни победи над Марек, Спартак (Вн), в градското дерби с Ботев, Черноморец и Видима. Чак в VII кръг пловдивчани губят първи точки при нулевото равенство срещу Локо (Сф) в Надежда. Черно-белите все още са лидери в класирането, но се задава домакински мач с Левски. Скептиците предвиждат, че една загуба ще върне статуквото Локомотив да е обикновен симпатичен отбор за шестицата. На 3 октомври 2003 г. обаче черно-белите разпиляват сините по най-категоричен начин с 3:1 и мъждукащата мечтичка става МЕЧТА! Със смазващо превъзходство е победен най-изявеният претендент за титлата и пътят към Голямото вече е открит. 2 седмици по-късно 1000 души пътуват до Смолян и ликуват след 5:1, следва рутинна победа над Беласица с 2:0 и драматичен успех с 2:1 след обрат над Черно море във Варна, като и двата гола падат в последните минути. В същия ден Левски и ЦСКА се самоубиват с 0:0 и Локо повежда с 5 точки в класирането. Задава се обаче трудна серия. С гол на Мартин Камбуров пловдивчани повеждат в Ловеч с 1:0. По-опитният отбор на Литекс обаче успява да обърне мача до 2:1 и нанася първа загуба на бъдещите шампиони от началото на сезона. В следващия кръг с доста усилия е сломен Нафтекс на Херо на Лаута с 2:0. Ераносян залага на експериментален състав при гостуването на Славия и губи с 0:2 в последните минути след рецитал на Асен Николов-Бебето и за първи път от началото на първенството черно-белите губят водачеството за сметка на ЦСКА, който в последния есенен кръг гостува на Лаута.

Мачът трябва да се играе на 7 декември, но над Пловдив се изсипва сняг и реферът Костадин Костадинов решава да отложи двубоя с ден въпреки протестите на Ераносян. Студентският празник се оказва щастлив за Локо. С уникален гол от фаул на Иво Михайлов, на Дайо Джайеоба и Мартин Камбуров червените са повалени - 3:1 и Локомотив е есенен първенец за втори път в историята си. Първият път титлата се изплъзва на Зума и компания през пролетта на 1973 г.

 Ераносян започва зимната подготовка по екстравагантен начин. Основна част в нея става спортната аеробика. Ако всичко върви по вода, то това няма да е Локо, който е страдал много през годините. И трудности не закъсняват. След първия пролетен кръг неочаквано за всички Ераносян е уволнен и на неговото място е назначен помощникът му Иван Маринов-Маслара. Шокът е голям, а по-късно Едо разкрива, че до тази ситуация се е стигнало заради “развален телефон” между него и собственика Георги Илиев - негови думи били препредадени грешно. Червената лампичка светва с нулево реми срещу Ботев край Бирената, когато, ядосан от яловата продукция, Жоро Илиев си тръгва още на почивката. Черно-белите продължават по инерция и идват победи над Спартак във Варна, Марек и Видима. В Севлиево агитката запява новата и станала впоследствие емблематична песен “Шампиони на България ние сме”. Идва обаче 3 април, когато само половин час, след като автобусът с отбора е заминал за мача с Левски в София, рухва северозападната трибуна. Феновете обаче не тъжат, а се сещат за клетва от преди години - “Ще станете шампиони, като ви падне стадионът”. В Подуяне черно-белите са разбити с 3:0 и мечтата е застрашена. Точно тогава Георги Илиев като истински мъж превъзмогва своето его и връща Едуард Ераносян, а той взема в екипа си Атанас Узунов. Повторният дебют на Ераносян е с победа 2:0 над Родопа. Мачът е на стадион “Христо Ботев” заради ремонта на Лаута. Особено важен за титлата е мачът в Бургас срещу Нафтекс, който е стимулиран от Левски с 200 хиляди лева. С 2 гола на Джайеоба след почивката Локо бие с 2:1.

И идва паметният 8 май, когато Лаута изпада в транс след победата над Славия с 3:2. Мартин Камбуров от дузпа и Бобан Янчевски дават преднина на Локо с 2:0 още в 12-ата минута. Джоров връща белите в мача в 37-ата минута, а в 57-ата минута Чавдар Янков изравнява. Лаута потръпва тревожно, за да дойде 77-ата минута, когато реферът Живко Димитров свири дузпа за пловдивчани. Камбуров вече е сменен и с изключително отговорната задача се наема Нешко Милованович. В стил Йохан Неескенс сърбинът реализира от бялата точка, а до края домакините удържат преднината си, за да дойде лудата черно-бяла нощ! Седмица по-късно след 1:1 срещу ЦСКА на стадион “Българска армия” Локомотив получава титлата и златните медали пред около 10 хиляди свои фенове. На 16 май рекордните 40 хиляди души се стичат на площад “Централен”, за да празнуват с Локомотив. По-късно е взета и Суперкупата, след като е победен Литекс с 1:0, и Локо се кичи със званието “супершампион”. 

Оцени новината

Оцени новината
4.4/5 от 7 оценки
4.4/5 от 7 оценки

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?