На мач или на пазар - кое е по-опасно?

На стадионите не пускат заради снега, а моловете са пълни - това е двоен стандарт и пълен абсурд

Спрете! Не мърдайте! Не чухте ли? Навън е опасно.

Да, приятели. Може да се подхлъзнете на заледения паваж и да разсмеете онези на спирката, които ги брули вятърът. Може да се спънете по стълбите и да си ожулите крака. Ако пък сте родени съвсем без късмет, може да паднете, докато пресичате улицата и идващият автобус да ви премаже като грозде. Светът е жесток, приятели. Краят винаги дебне наоколо. Животът не е перфектен. Стават и гадости. Справяме се с тях и се опитваме да се забавляваме въпреки смъртоносната същност на човешкото съществуване.

Защо властите си мислят, че малко сняг и лед около стадионите е достатъчна причина за отлагане на мачовете, при положение че терените се поддържат в нормално състояние, благодарение на скъпи отоплителни технологии?

 Тази псевдозагриженост е нелепа.

Всяка вечер превзети синоптици и синоптички ни казват да се обличаме топло, защото щяло да бъде много студено. Някакви момченца, стоящи пред картата на Европа ли ще ни казват как да се обличаме? Нима хората излизат по тениски при минус 15 градуса, колабират от хипотермия, а последните им думи са: Ех, ако метеоролозите ми бяха казали да се облека по-топло...

Градските управи очевидно разполагат със специализирани групи по сигурността. Това са онези момченца и момиченца, които решават да отлагат мачовете, защото знаят по-добре от вас как да ви предпазят. Странно, но според тях е опасно при малко сняг и лед да отидете на мач, а не е опасно при същите условия хиляди хора да се отправят на пазар. Не видях здравните служби и органите на полицията да бият камбаната и да викат: Внимание! Внимание! Моля напуснете улиците, може да паднете и да се нараните! Дали зоната около стадионите е по-опасна?

 Дали снегът и ледът там са по-екстремни и страховити?

Не. Мачът на Куинс Парк Рейнджърс бе отложен, а в намиращия се наблизо търговски център Уест 12 имаше хиляди посетители. Твърди се, че футболът бил по-опасен, защото привличал повече хора. Колкото повече хора обаче стъпват върху едно и също заледено място, рано или късно ледът се чупи. Дали затвориха Метро, Блууотър, Медоухол или други палати на консумацията подобно на футболните стадиони? Не. това е абсолютен двоен стандарт.

Какъв е смисълът отборите да влагат пари в отоплителни системи под терените, при положение че мачовете се отлагат заради няколко сантиметра сняг навън? Някой задавал ли си е подобен въпрос? Един от тези юнаци съветници по сигурността се изправи в радиоефира и гордо заяви, че е решил еди-кой си мач да не се играе. След това изложи един списък от неща, които биха могли да се случат, ако мачът не бил отложен. Всички знаем, че много неща биха могли да се случат. Може например да се качим в самолета с някого, който има експлозив в слиповете си.

Може леопард да избяга от зоопарка, да открадне автобус и да ни прегази, защото не е запознат с особеностите на трафика. Ако живеем живота си на базата на онова, което би могло да се случи при най-лошите обстоятелства, по-добре да не ставаме от леглото. Надявам се младото поколение да счете всичко това за абсурдно, подобно на нас - по-старите, за които вдишването на прах от въглища и азбест бе един от признаците на възмъжаването. Всички ние сме напълно способни да преценим кое е опасно и кое не. Ако се шляете навън по бельо и умрете от настинка, защото не сте чули предупреждението на синоптиците да се облечете топло - това вече е естественият подбор на природата.

Засипват ни с информации за времето и обстановката по пътищата.  Можем да решим сами за себе си дали да отидем на мач.

Нямаме нужда някакъв дребосък с мустаци на име Кен да ни казва какво да правим и какво да не правим. Ако паднем на път за мача и си счупим ръката, приятелите ни ще ни се смеят и ще ни сочат с пръст. Знаем това и го приемаме с чувство за хумор. Имаше съобщение в новините за едно затрупано от сняг имение. Жената се оплакваше, че властите не изчистили алеята от къщата й до главния път. Чувствала се като в капан, защото било много заледено и не можела да мръдне, тъй като щяла да си счупи крак или ръка. Изкрещях към телевизора в изблик на импотентен гняв: Защо не го направиш сама?! Би ти отнело час и половина с греблото. Ако повечето жители бяха направили същото, щеше да се изчисти за минути. Тази жена обаче искаше някой друг да й свърши работа, а през главата й дори не е минала мисълта, че може и сама да го стори. Повечето от нас не отхвърлят възможностите на живота, поемат отговорността за постъпките си и не обвиняват властите за всеки провал или нещастие, което ни споходи. Хората като тази затрупана от снега жена са всички онези, в чиято услуга работят от здравеопазването и сигурността.

Ето че сега отложиха сума ти мачове. Нямам идея как ще променим подобно мислене. На прекалено много хора това им е една от малкото тръпки в живота. Такава е цената, която плащаме, каза Арсен Венгер. Живеем в общество, в което сигурността е 100 процента. Не предприемаме никакви рискове. Ако един на 60 000 претърпи някакъв инцидент, чувстваме се виновни. Никой не е склонен да приеме и най-малката несигурност. Извървяхме пътя от индивидуалната инициатива до колективната отговорност. За всеки единичен инцидент, който се случи, всички ние сме колективно отговорни, допълни той. Анализът му е точен, макар че ми се искаше мениджърът на Арсенал да заклейми тази ужасна мода.

Дядо ми Фред, миньор от Касълфорд, беше по-кратък и ясен. Третирайте хората меко и те ще станат меки, казваше той. Този уикенд щеше да се обърне в гроба. Ако не беше кремиран.

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?