2374
Следвайте ни

Мартин Камбуров пред "Марица": Искам малкият Мартин да стане като Джокович СНИМКИ

viber icon

Ценя най-много рекордното попадение и титлата с "Локо"

Заради френския език в Спортното се озовах в "Ботев"

Даката е човекът, който ми подаде ръка

 

Мартин Камбуров без съмнение се превърна в една от емблемите на Пловдив през новото столетие. В понеделник 40-годишният футболист подобри “брадясалия” рекорд на Петър Жеков и стана голмайстор №1, след като за 254 ти път прониза противникова мрежа. 145 пъти от тях той вдига на крака феновете на Локомотив (Пд). За да се сбъдне старото правило “никой не е пророк в своя дом”, юношата на Ботев, впоследствие превърнал се в легенда на Локо, вкара паметното си попадение с екипа на Берое, за съжаление на двата гранда под тепетата. Макар и роден в Свиленград, Мартин се чувства стопроцентов пловдивчанин. Той е избрал града под тепетата за свой дом. Тук създава семейство, тук се ражда и синът му Мартин Камбуровмладши.
С легендата на черно-белите разговаряме за безгрижното детство в малкото провинциално градче, за трудната адаптация в Пловдив, триумфите с Локомотив, предателствата и сбъдната мечта да стане голмайстор №1 на България.

 

- Как се роди любовта между футбола и Мартин Камбуров?

- Аз съм роден в Свиленград и като всички деца през 80-те години на миналия век гонехме топката в махалата. Когато малко поотраснах, баща ми Андрей ме заведе да тренирам при децата в местния тим, който тогава се казваше Граничар.

- В Свиленград стадионът е и колодрум. Дори се казва Колодрума и колоезденето е на голяма почит. Как се размина с него?

- Никога колоезденето не ме е влечало като спорт. Мога да карам колело за удоволствие, но като спорт не се виждам част от него. От малък и до сега. Разбира се, не искам да обиждам хората, които практикуват този спорт. Аз уважавам всеки спортист. Просто не е моят спорт, а и от това, надявам се, е спечелил футболът. (Смее се.)

- Помниш ли първия си треньор?

- Е, как! Бай Кольо, известен още в околията като Белия хляб. Той още е на стадиона и се занимава с най-малките. Прекланям се пред хората, които по апостолски работят за футбола и палят малчуганите по любимата игра.

- А как попадна в Пловдив?

- Много малко хора знаят, че когато дойдох в Пловдив, всъщност отидох в Локомотив. В Свиленград бях понапреднал с футбола и с родителите ми решихме да се преместя в Пловдив, където школите са значително по-добри. Леля ми, която живееше в Пловдив, ме взе и първо ме заведе на Лаута. Имах даже няколко тренировки с моя набор.

- Защо отиде в Ботев?

- В Свиленград учех френски, а в училището, където връстниците ми от "Локо"-то бяха паралелка, нямаше френски език. Тогава разбрахме, че в Спортното училище се преподава френски и ме записаха там. Паралелката тогава обаче беше на "Ботев". Треньор ми беше Стефан Михайлов. Сутрин тренирах с отбора, а следобед ме подхващаше Даката. Това е една от най-светлите личности на пловдивския футбол - мир на душата му! Отиде си неотдавна на 95 години. До последно поддържах връзка с него. Когато ставах голмайстор на първенството, неизменно го канех на вечеря.

Мартин не пропускаше случай да занесе голмайсторски приз на своя откривател Йордан Андреев - Даката, който живя до 95 години

Даката беше невероятен човек. Той живееше само за футбола и младите таланти. Ходеше по училища, дворове, за да събира момчета за клубовете. През него са минали едни от най-големите футболисти на Пловдив.

Аз бях сам в града, не познавах никой и Даката ми подаде ръка. Той се занимаваше индивидуално с мен и много пъти ме е спирал да не се върна в Свиленград, тъй като ми беше много трудно тук сам в Пловдив. Заедно със Стефан Михайлов те ме научиха на азбуката във футбола.

Няма да забравя един негов съвет, който ми даде преди няколко години. Току-що бях станал голмайстор на първенството, и го поканих на вечеря. Тогава още бях в Локомотив и ми идваше наум за край на кариерата. Рекордът на Жеков беше много далеч и дори не мечтаех за него. Даката тогава ми каза: "Гледай да се откажеш, преди да си станал за посмешище на младите. Ако чувстваш, че можеш да играеш, продължавай!".

- Мечтал ли си някога да подобриш рекорда на Петър Жеков?

- Истински се замечтах предния път, когато бях в Берое. Тогава наближих постижението на Жеков и започнах да мечтая. Преди това изобщо не ми идваше наум. 253 гола ми се струваха като фантастика.

- Какво е усещането да си голмайстор №1 във футбола ни?

- Фантастично! Не знам, доста си мислих какво ще кажа след този гол. Нямам думи, неописуемо е. Вечерта преди мача Берое-Царско село гледах финала на US Open между Медведев и Джокович. Имаше едно удовлетворение и от двете страни. И аз съм така в момента. Уникално постижение, уникален рекорд. Моето име да е записано в историята. Много съм горд и щастлив от себе си. Благодаря на всички мои колеги, на всички съперници, с които съм играл, имали сме битки, благодаря на всички треньори! Дано някога успея да благодаря на всеки един за приноса му към тези феноменални за мен 254 гола.

- Спомняш ли си дебюта в мъжкия футбол?

- Няма да забравя и момента, когато бях викнат в състава на мъжкия отбор и влязох в съблекалнята. Там бяха Раков, Марин Бакалов, Хвойнев - все играчи, на които се възхищавах... Аз - едно момче на 17-18 години. Гостувахме на "Нефтохимик". През първото полувреме ни поведоха с два или три на нула. Помня, че мачът беше на осветление. Тогава много малко стадиони в България разполагаха с подобен лукс. По това време "Ботев" беше клуб с много проблеми. Борехме се да останем в групата. Помня как треньорът Петър Зехтински ми каза да загрявам и да се приготвям да влизам в игра. И ето че имах на разположение двайсетина минути да покажа какво мога. Скоро дойде и моят миг. Получих една много хубава топка, насочих я в далечния ъгъл и вкарах страхотен гол. Радвах се, все едно съм изравнил за три на три. (Смее се.)

- А как се озова във вечния съперник на Ботев - Локомотив, с който спечели най-много трофеи?

- Благодарение на Андрей Желязков. Винаги ще съм признателен на Жужо, че ме доведе на "Лаута". След дебюта ми за "Ботев" аз влязох в казармата. Тогава бях във военния отбор. После се оказах ненужен в "Ботев" и ме пратиха в Свиленград. От там Вили Вуцов ме взе в "Спартак" Плевен. Жужо, който беше технически директор на Локото по онова време, ме е гледал и ме доведе на "Лаута".  

- Имаше ли притеснение как черно-белите фенове ще те приемат, при положение че си юноша на Ботев?

- Естествено! Доста смутен пристигнах на "Лаута". Даже на първата тренировка от трибуните имаше подвиквания „ей, жълтур“. След това обаче ми потръгна и никой не ми е подхвърлял нищо за жълто-черното минало. Особено пък след дербито през есента на 2002 г., когато влязох на смяна при 3:3 и асистирах за два гола.

- Кой е най-хубавият момент в кариерата ти?

- Не са един и два. Не обичам да степенувам и да сравнявам. Всяка радост си е сама за себе си. Е, няма как да не отбележа гола, с който подобрих рекорда на Петър Жеков, и шампионската титла с Локомотив.

- Сърдиш ли се на Христо Крушарски за това, че не си в Локомотив?

- Аз съм широкоскроен човек и предпочитам да живея с хубавото.

- Как се почувства, когато публиката на Локо, която те боготвореше, в един момент те освирка?

- Първо, не ме е освиркала цялата публика, а отделни хора. Естествено, че ми беше много болно. Никой не знае колко обичам Локомотив. През лятото на 2014 г. аз се върнах на "Лаута", когато феновете бяха взели клуба от Коко Динев. И исках да им помогна, като се отказах от три пъти по-голяма заплата в ЦСКА. В началото имаше еуфория, но след това парите свършиха и стана страшно. В един момент на стадиона бяхме само Христо Бонев, Христо Колев, Наско Узунов и аз. Питайте Бащата как е влизал в съблекалнята, за да мотивира момчета, които с месеци не бяха вземали пари, а и не се знаеше дали изобщо ще го има Локомотив. Въпреки това този отбор стигна до полуфинал за Купата, като в по два мача елиминира много силния отбор на Ботев и Локо (Сф) с победи на техен терен.

Ако бяхме хвърлили кърпата, може би Локомотив щеше да започне от зоните, ако изобщо започнеше.

На подготовка за следващия сезон заминахме само Дани Кики, аз и няколко юноши плюс Христо Колев. А няколко месеца след това бяхме в челото на класирането. Няма как да не ти е болно след това. Какво се случи на оня мач в Стара Загора, след който дойдоха освиркванията?

Вкарах победния гол и се затичах към централната трибуна, където имаше хора от обкръжението на Крушарски, които цял мач ме псуваха. Още на загрявката хора около Крушарски започнаха да ме дразнят. На полувремето едно от момчетата, което не беше в групата, а гледаше мача от централната трибуна, слезе в съблекалнята и ми каза: "Марто, тия що те мразят толкова и така те овикват? През втората част нещата се повториха и след гола просто обезумях и се насочих към тях. Някои от хората на Крушарски обаче много ловко бяха внушили, че аз съм тръгнал да се радвам и да правя демонстрации срещу агитката. Това категорично не е вярно. Няма как да дразня тази публика, която ме е носила на ръце и съм радвал толкова. И сме преживели толкова славни и трудни моменти. Повечето хора са ме разбрали, но има интриганти, които още тровят атмосферата. Явно такава им е природата и с това се хранят.

- На кой треньор дължиш най-много за израстването ти като футболист?

- Няма да е справедливо, ако спомена само един. От всеки съм взел по нещо и съм му благодарен. Специално искам да благодаря на Андрей Желязков, че ме доведе на "Лаута". За израстването ми като чист нападател най-много помогна Едуард Ераносян. Когато стана треньор на Локо, още в първите тренировки той ми каза: „Ти защо при тези качества играеш толкова назад“. Той ме постави напред и още същия сезон за първи път станах голмайстор на първенството, а Локомотив спечели първата си единствена досега шампионска титла. Незабравим сезон!!! Феновете ни следваха навсякъде, а купонът за титлата беше неописуем. Сигурно 40 хиляди души дойдоха на площада, за да празнуват с нас. Представяте ли си сега такова нещо? И някои дребни души ще се опитват да изкарат, че аз съм тръгнал да правя демонстрации пред тези хора, с които съм изживял най-хубавите моменти от живота си.

- Кой е най-хубавият момент от живота ти извън футбола?

- Той е най-хубавият изобщо в моя живот. Това е раждането на сина ми Мартин. Бащинското чувство не може да се сравни с нито един отбелязан гол. Малкият Мартин е най-хубавото попадение в живота ми.

- Има ли афинитет към топката?

- Много е малък още. Но ми прави впечатление, че когато му подадем нещо в ръце, той все го бута към крачката си.

- Искаш ли той да те наследи на футболния терен?

- Най-важното е да расте жив и здрав. И да е в по-хубав свят. Няма значение дали ще е футболист, архитект, инженер. Аз никога за нищо не съм имал болни амбиции. Важното е да стане истински човек. А ако е за спорт, то по-добре да стане тенисист като Джокович. Тогава ще зависи само и единствено от себе си, а не от другите.

 

 

Херо го хока след победен гол в дербито

Един от най-куриозните моменти в кариерата на Мартин Камбуров също така е и от най-радостните. На дербито с Ботев през май 2003 г. 22-годишният тогава младок вкарва победния гол за Локо в добавеното време за пълния обрат и хвърля в
екстаз черно-бялата част от Пловдив. На разбора Мартин очаква да бъде похвален. Вместо това треньорът Димитър Димитров го нахоква за положение, при което вкарва победното попадение. “Какво правиш в пеналта? Не съм ти казвал да ходиш да скачаш!”, обявява Херо.

“Тренер, ти извика: Мартине влизай в пеналта”. “Аз казах на Мартин Зафиров да ходи да скача, не на теб”, отговаря Димитров, който използва Камбуров като флангови играч или халф. Малко след това обаче треньор става Едуард Ераносян, който превръща Мартин в чист нападател, а той му се отблагодарява с 20 гола, които са решителни за спечелената шампионска титла.

 

 

Само Стоичков ми даваше шанс в националния отбор

- Защо не успя да направиш кариера в националния отбор, при положение че
голмайсторските ти умения личаха още като млад футболист?
- Не получих много шансове в националния отбор, малко пъти бях викан. Само
Христо Стоичков като беше селекционер, редовно бях в тима. Но тогава Бербатов
играеше в топ отбор като Манчестър Юнайтед. По-малко ми се даваше шанс и не ме използваха като централен нападател. Да не звучи като оправдание, но наистина в българския национален отбор знам как стават нещата. Твърде малко шансове ми даваха за игра. Оттам е това, че нямам гол
за националния отбор, а не, че нямам качества. Напротив, доказал съм го през
годините. Мен никога никой не ме е бутал.
- Мъчно ли ти е, че не направи рекорда с любимия ти "Локомотив"?
- Важното е, че направих рекорда. Ще е обида към "Берое", ако кажа, че ми е мъчно, че не съм го постигнал с фланелката на друг отбор. В Стара Загора ми подадоха ръка в много труден за мен момент и ще бъда вечно благодарен за това. Мисля, че част от благодарността ми са тези голове с фланелката на Берое и фактът, че в
клуба остава и моят рекорд. Никога не съм крил, че любимият ми отбор е Локомотив,
но така са се стекли нещата. Човек не бива да бяга от съдбата си. Аян Садъков има паметник на “Лаута”, но завърши кариерата си в Ботев. Йохан Кройф финишира
в кръвния враг на Аякс - Фейенорд.

 

Дончо Донев

Дончо Донев

Журналист - екип "Спорт"

Дончо Донев е завършил Английската гимназия в Пловдив, а след това ПУ Паисий Хилендарски специалност "Българска и английска филология". В екип "Спорт" на "Марица" е от март 1999 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Пловдивчанин

Пловдивчанин

18.09.2021 | 22:36

Марто, независимо от стеклите се обстоятества, си оставаш черно-бяла легенда и знаем, че Локо Пловдив ти е насърце. Жив и здрав да си.

Отговори
2 0
Левски 1914

Левски 1914

18.09.2021 | 16:11

Тоя ако ще и 1000 гола да вкара НИКОГА НЯМА да стигне Аспарухов , Бонев , Сираков , Стоичков , Балъков , Костадинов и много много други , които са вкарвали красиви голове и са решавали важни мачове.

Отговори
3 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?