Следвайте ни

Левски и ЦСКА - открийте разликите, че намаляват

На Армията отново започнаха да играят на развален телефон

viber icon

Левски и ЦСКА се хванаха ръка за ръка и дружно повлякоха по стръмния склон целия ни футбол, който и без това се търкаляше неудържимо надолу. Каквото и да си говорим, двата софийски отбора (дежурното определение „грандове" в случая е неуместно и би звучало смехотворно, предвид моментното им състояние) винаги са били барометър за нивото на шампионата и дори на националния отбор. Затова е съвсем логично качеството на първенството ни да е изключително ниско, а националите да гледат световното по телевизията.

След неделната загуба от Миньор на Армията с 3:0, ЦСКА съвсем свали булото и щедро разкри истинското си лице.

Откакто Любослав Пенев застана начело на червените, този тим винаги е предизвиквал безброй въпросителни относно състоянието и футболните си достойнства. Ако е имало такива, почти винаги са оставали само загатнати. Дали обаче и това не се оказа една голяма заблуда. В началото на първенството ЦСКА тръгна сравнително добре, направи два хубави мача - с Динамо в Москва и с Левски и оттам нататък - едно грандиозно нищо. Мъки и проблеми срещу отбори, които не би трябвало да са никакъв проблем за амбициите и претенциите на клуба. За да дойдат мачовете с Базел и Миньор и да покажат, че те са доста по-големи от възможностите. Някои побързаха да величаят Любо Пенев и да твърдят, че можело и със сливенските перли. Оказа се, че не може.

ЦСКА уверено следва примера на Левски. Приликите набъбват все повече за сметка на разликите, които са сведени само до три. Първата е, че червените едва не са стигнали до бой след резила с Миньор, докато от съблекалнята на сините подобни сведения липсват, въпреки осемте поредни мача без победа и поражението от Берое на Герена. Втората е, че в Левски продължават да си мислят, че играят добре, а на Армията поне признават, че са трагични. Третата е голямата все още разлика в точките на двата отбора, която нищо чудно да промени тенденцията към сближаване. Приликите са ясни - тромави ръководства, недалновидни селекции, съпътствани от големи приказки за такива, и слаба и несъдържателна игра, която лази по нервите на клетите запалянковци.

Да, Любослав Пенев признава, че отборът му не играе нищо. Това е добре, лошото е, че той е треньорът и е пряко отговорен. Георги Иванов не иска да остава треньор на Левски и признава, че му е рано и няма опит. Това е добре, лошото е, че натресе Ратко Достанич и нещата на Герена съвсем се объркаха. В ЦСКА дори започнаха да си противоречат. Преди мача с Миньор заговориха за мащабна селекция и за Шампионска лига, след мача с Миньор заявиха, че никой няма да бъде гонен - футболистите да не вярват на писания за чистки.

 За чистка, и то поголовна, обаче намекна самият Пенев след срещата с Ботев. Ето че на Армията отново започват да играят любимата си игра - развален телефон. Шефовете приказват едно, треньорът - съвсем друго. Всеки дърпа нанякъде, говори се за единство и единомислие, но на практика такова липсва. След загубата от Базел Пенев призна, че с тези играчи в Европа отборът няма никакъв шанс. Ако не е знаел това, докато стягаше селекцията през лятото, значи е лош селекционер. Сега директорите в Борисовата градина обещават да не гонят никого и в същото време ще стягат отбор за Шампионската лига. Дотук стават два отбора. Да направят и трети - за Купата на България.

 

 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?