Следвайте ни

Легендарен футболен бос: За малко да продам таксиметърджия вместо Кривия

Атанас Атанасов-Кеби е легендарен футболен президент. Той всъщност е първият частен шеф на футболен клуб у нас. Роден е на 28 септември 1951 година. Бил е начело на Спартак (Варна), Берое и Черно море. Кеби основава първия частен спортен вестник у нас "Запалянко", в който работят много известни наши журналисти. В момента ветеранът си живее спокойно старините в морската ни столица и даде откровено и доста интересно интервю пред колегата от  БЛИЦ Румен Илиев.

-Г-н Атанасов, добър ден! Как сте?
-Добър ден, добре съм. Макар и да съм настрани отдавна от футбола, аз го следя и днес. И трябва да ви кажа, че с някои изключения съм разочарован. Радвам се обаче, че Черно море има стабилно ръководство, което се справя по перфектен начин. Няма дългове, няма забавяне на заплати. Притеснителното е, че грандовете ЦСКА и Левски от години преживяват тежки периоди. ЦСКА затъна здравата в дългове преди време и видяхте какво се случи, „сините” и те аха да стигнат до бездънната яма. Има светлина в тунела само в Лудогорец, но това не е достатъчно за футбола ни.

-Разкажете на по-младите ни читатели за себе си?
-Роден съм в село Владимирово, Варненско. Родителите ми бяха обикновени хора, работеха в коневъдния завод. Зад къщата, където живеехме, беше стадионът. И нямаше как още от малък да не се запаля по футбола. После през 1958 година се преместихме във Варна.
 
-Откъде идва прякорът ви Кеби?
-Като ученик играех футбол. Имахме много градски първенства. На едно от  тях преди един от мачовете треньорът ми каза: „Наско, не се опитвай да играеш като кибернетик, демек – не играй изкуствено, а се дръж естествено на терена. По-опростено действай”. Аз го попитах какво е това кибернетик и кибернетика. Той ми обясни, че това е наука за изкуствения интелект. И понеже се осмелих да попитам, се роди прякорът ми. Но за по-кратко взеха да ми викат Кеби от кибернетика. И така до днес.

-Как започнахте да забогатявате впоследствие?
- Аз съм първият частник в България на заведение. Беше през 1980 година, когато взех ресторант „Боровец” във Варна. Преди това бях барман, курсове изкарах. Тогава се появи една нова наредба в комунистическа България, бяха я взаимствали от Унгария. Благодарение на нея беше организиран конкурс кой да вземе въпросното заведение, което беше доста забутано. Имаше много кандидати. Аз бях най-младият, но точно мен избраха. Без връзки, без нищо.

Какви ти връзки? Казах ви от какъв произход съм – работнически. Четири години го държах заведението. При мен са пели най-големите звезди в българската естрада. След това държах други заведения, както и дискотека „Тракия”. Бях започнал да натрупвам пари.

И една вечер при мен дойдоха представители на Спартак (Варна). Клубът едва креташе. Бяха я закъсали много. Идват и викат: „Кеби, спасявай, положението!”. Какво да ги правя. Дадох им 10 000 лева колкото да завършат първенството. Успяха да се справят, а вече за новия сезон подписах договор с тях и така станах първият частен президент на футболен клуб. Затегнах нещата. Давах премии, които и в Левски, и в ЦСКА само можеха да сънуват – по 300 и по 500 лева за победа. Заплатите на играчите бяха по 120 лева, аз ги вдигнах двойно, на някои – тройно. Помагах и на волейбола в града.

Благодарение на бизнеса ми със заведенията имах възможност да издържам Спартак. След това обаче поради различни причини се оттеглих. Тогава разбрах какво е: Даваш пари, наливаш пари, а накрая излиза, че ти си виновен за липсата на победи на терена.

-За да дойде впоследствие периодът ви в Берое?
- Една старозагорска делегация кацна в моята дискотека „Тракия” във Варна. Давай, викат, да се местиш в нашия град и да помогнеш на Берое. Отидох там, запознах се с кмета, но му викам: „Виж сега, аз хубаво ще поема футболния клуб, ама нали трябва и аз да изкарвам пари. Как да стане иначе?”. И се споразумяхме да ми даде хотел „Загорка”. Ама като чуеш хотел, не си представяй палати. Беше пълна развалина. Трагедия ти казвам. Аз го вдигнах за чудо и приказ, след като теглих кредити. Бизнесът тръгна. Отделно направих първото бинго в България в Стара Загора. И бизнесът още повече тръгна, направо взе да тича!

Отивам в Берое – мъка, братче. Нямат обувки, нямат топки, фланелките им едни оръфани, избледнели. Аз ги облякох момчетата, добри пари им дадох като заплати и премии. Два пъти ги водех на лагери в Турция – голям лукс, за който в Левски и в ЦСКА можеха само да сънуват. Тези близо пет години бяха прекрасни в Стара Загора с изключение на последните месеци от престоя ми там. Последните 4-5 месеца бяха жив ад. Започнаха разни фактори да ми се бъркат, тогава бяха мутренските времена, от които се опарих и аз. Взеха ми бингото, като измислиха и съставиха акт за 8 милиона лева.  

-Колко пари похарчихте, докато бяхте президент на Берое?
-Е, колко, много...

-Не виждам причина да не разкриете сумата, минали са години...
-Цифром и словом 3 милиона долара.

-Не са никак малко пари.
-Не са, разбира се...

-Имате и няколко изходящи трансфера. Например Димитър Трендафилов, който го продавате на Левски. За какви пари?
-150 000 долара. Доларът тогава, ако не се лъжа, беше 75 лева.

-Разказвали сте за една договорка с Левски мачът да завърши наравно...
-Да, да. Играчите искаха да скачат и да бият Левски. Аз им викам: Момчета, няма да скачате, равен ще е мачът. Те обаче не ме чуват. Да ама като дойде време да им кажа точната премия за мача, аз им викам: 8000 за равен, 4000 за победа. И те веднага се съгласиха: Да, шефе, за равен излизаме на терена! Левски поведе с 2:0, но ние изравнихме. Има обаче друг случай с Левски.
 
-Кой е той?
-От предния сезон. През пролетта на 1992 година Левски и ЦСКА се бяха вкопчили с все сила в битка за титлата. През април „сините” ни гостуваха в Стара Загора. Трябва да бият, иначе – чао на титлата. Пращат обаче някакъв емисар да хваща наши играчи. Дошъл с един куфар. На трима предложил по 50 000 долара. Общо 150 000. Аз като разбрах, подскочих. Върнахме парите и им казахме, че такива филми в нашия отбор не вървят. И ги отупахме с 2:1. Беше един дъжд. Много, ама много проливен. Направо ги удавихме в дъжда. И след десетина дни по-късно – в началото на май, гостуваме на „Армията” на ЦСКА. А ние, реално погледнато, ги направихме ЦСКА-то шампиони с победата ни над Левски. И от благодарност знаете ли какво направиха – опукаха ни 10:2. Ужасно непочтено! Ужасно! Това не се забравя. А преди мача ни се молеха да не се натягаме и ние пуснахме някои резерви. Ще призная нещо – аз съм фен на Черно море и на ЦСКА. От малък съм такъв – моряк и армеец. Но това беше ужасяваща постъпка от тяхна страна. Голям резил, голяма загуба на Берое.  Левскарите по мое време бяха по-точни с едно изключение – казах ви вече, когато се опитаха да купят трима наши играчи.

- Да припомним за прословутия мач Янтра (Габрово) – Берое, когато избухва големият скандал и габровци са изхвърлени от „А” група заради опит за подкуп?
-Е, какво да го преговаряме пак този мач. Това е дъвкана и предъвкана тема от вече далечната 1993 година.  Стоя си аз в заведението „Феникс” в Стара Загора и гледам там Стефчо Бачев – защитник, помните го. Той беше в Янтра, а преди това играеше при нас. И в ЦСКА е бил, даже на Левски гол е вкарвал. Викам му: „Ти какво правиш тука?”. Той се смути, промърмори нещо и изчезна. После ходил при Огнян Радев, който беше наш футболист. Отишъл в апартамента при жена му. Извадил 150 000 лева от един куфар. Предложил подкуп. Аз тогава им казах: „Дайте да ги бием и после да им върнем парите”. Но хора от Управителния съвет на Берое решиха да действат здраво. На въпросната среща в апартамента на Радев отидоха с полиция и прокуратура. Сгащиха го Бачев и скандалът гръмна из цяла България. Те така действаха габровци. Бяха безскрупулни. Купуваха мачове наляво и надясно.

Имам интересен случай и с Ботев (Пловдив), когато „брокерите” управляваха. Беше през април 1994 година. Гостуваме им. Натискаха ме да им легнем. Аз отказах. На полувремето Берое водеше с 2:0, а те изтърваха дузпа – Стойчо Драгов я спаси. На почивката тръгнаха две горили към мен, за да ме карат да се виждам с „брокерите”. Ясна беше работата. Усещах, че ще извадят пачки, за да им пуснем и да стане пълен обрат. Аз обаче веднага излязох от стадиона, качих се на колата и дим да ме няма!

- След Берое се прехвърляте в Черно море?
- Да, там бях също президент. После моят приятел Пламен Тимев-Ганди го направих президент, а аз бях председател на Управителния съвет. Бях започнах бизнес с горивата и всичко беше повече от добре. Ганди, горкият, хич не разбираше футбола. Беше лаик. Не познаваше играчите. Ама хич не ги познаваше.

С него имам много смешен  случай. Дръж се само за масата, за да не паднеш. Отивам един ден на среща с него. Тъкмо беше станал президент и обеща да вади пари за нови играчи. Отиваме заедно с Иван Василев – легендата на Черно море и ЦСКА. Хващаме такси на път за хотела, където ни е срещата. И му казвам на шофьорчето – беше едно младо момче. Викам ми: Приятел, сега ще играем малко театър и ти ще си в главната роля. Той ме погледна учудено и пита: Ама какво имате предвид? Обясних му. Съгласи се момчето. Влизаме в хотела. Отиваме в ресторанта. Там ни чака Ганди. Сядаме и му казвам: „Пламене, знаеш и кое е това момче, което ти го водя? Това е Сашо Александров-Кривия от Марица. Левски ще го вземе всеки момент, дай да ги изпреварим”.

Ганди си смукна от прословутата пура и рече: „Ама как си до докарал това момче чак във Варна. Щом е дошло на крака при нас, да го вземем. Колко пари ще искаш като заплата?”, пита той „Кривия”. А шофьорчето – евала, голям актьор се оказа, вика 100 000 на ръка, а после ще уточним заплатата.

Ганди малко се поизпоти, но му рече: „Добре, първо ще ти дам 20 000 капаро. Като свърши сезонът, ще подпишеш официално и тогава другите пари. Става ли така?”. „Кривия” се съгласи. Пламен си извади мобифона. Звънна и каза: „До 20-30 минути искам 20 000 в ресторанта в моето сепаре”.

След половин час парите пристигнаха. Слага ги един човек на масата, Ганди отваря куфарчето и вика: „Доволен ли си, момче”. Тогава аз и Иван избухнахме в смях и му викаме: „Пламене, Пламене, майтап бре. Това момче няма нищо общо с Кривия”. А той, бравос, не се обиди. Спукахме се да се смеем.

-Шофьорът поне малко приличаше ли на Сашо Александров?
-Абе все едно да сравниш негър и скандинавец (смее се). Никаква прилика, ама нали ви казах, че Ганди хич не беше в час.

-Г-н Атанасов, разсмяхте ни? Нещо за финал?
-Здраве за вас и читателите ви. И дано настъпят по-добри дни за футбола ни.

Юлиян Ангелов

Ръководител екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?