Истинска история с трансфери на Видолов

Мениджърът Петьо Костадинов разказва любопитна история за трансферите на Костадин Видолов от Ботев в ЦСКА и след това в Бурсаспор. Не, това не е поредният холивудски екшън, а суровата действителност, две години след като станахме четвърти в Щатите. Да се чуди чодек как в Бояна още не сасе сетили да направят филм, който да разбие представите за интерес. Ето какво споделя Петьо Костадинов, 24 години по-късно:

Без никакво съмнение, след Пламен Гетов, именно Костадин Видолов беше онзи обичан тип плеймейкър, който правеше играта усмихната. Дори, когато любимците ти загубят. 


След две поредни пети места в първенството, през лятото на 1996 година се захванахме с шампионска селекция. Черешката на тортата беше Коцето. С Емил Данчев бяхме двамата преговарящи с тогавашните собственици на Ботев Пловдив - адвокат Иван Радичев и Христо Данов. Беше много трудно и тежко, но инстинктите ни сочеха, че те търсят парите. След много препирни се съгласиха да ни го продадат за ЦСКА срещу 250 000 долара.

За първия транш, в онези сложни времена, пловдивчани бяха изпратили бус с двама автоматчици.

С Емил отидохме до Кредитна банка и сложихме парите в пилотски куфар. Той караше срещу знаците по трамвайната линия, аз седех върху парите с един зареден Зиг-Зауер в ръка. Все пак и ние бяхме гледали филми. Друг е въпросът, че нямахме никакъв шанс при реални обстоятелства. Единственият се криеше във факта, че все пак бяхме подвижна, а не стационарна, цел.

С ЦСКА правехме силен и шампионски сезон. Преди мача срещу Спартак Плевен, гениалният Пламен Гетов ни предупреди да не продаваме Коцето, защото Господ ще ни накаже. Но пък, нали Господ си знае работата...

Беше 13 януари 1997 година, ден събота. Синовете ни още нямаха нищо общо с футбола и изучаваха тениса на "Армията". По време на тренировката с жена ми отидохме в кафенето на Сектор В на Националния стадион. Тогава го стопанисваше Славян със семеЙството си. Добри хора. И с добрина печелеха всички.

Както си седяхме и си говорехме с Антоанета, в кафенето влезе Иван Унджиев. Бивш колега-международник. Като ме видя, буквално се изцъкли. 

"Петьо - казва - просто не мога да повярвам!" - Иван ме гледаше втренчено. "Имам партньори от Турция. И ми поставиха задача, а аз нищо не разбирам от футбол, както ти е известно. И се чудех как да те намеря, защото ти нямам телофон. Имате някакъв играч Костадин Видолов и искат да го купят..."

"Имаме, Иване - казвам, но сме в напреднали преговори със Севиля за него (блъфирам, но с частична доза истина, поради интерес към него след мача на Ботев срещу Севиля в Турнира за Купата на УЕФА)."

"Много сериозни бизнесмени са. Какво да им отговоря?" - умолително ме пита Иван.
И тогава импровизирах, оказа се много успешно.

"Предай им, че със Севиля нещата са в застой, защото искат да платят 2 милиона долара на три транша. Ако твоите хора платят милион и половина веднага, а 250 000 лятото или половината от приходите за мач срещу тях на техния стадион, мисля че ще сработи. Но те моля да не ме споменавате никъде, защото ви давам вътрешна информация (дрън, дрън)."

На целия този разговор присъстваше и слушаше съпругата ми Антоанета. Уточнявам го за учителката, защото след това четох брутални измислици по вестниците от "гениите" в занаята. А архивите на тези вестници един ден ще формират изводи в историята.

Иван ми записа телефона си и изхвърча от кафенето. Ние отидохме към стадиони за късмет Емил се оказа също там. Казах му какво съм задействал и звъннахме веднага на Илия Павлов. "Много добре си направил, пич, но ще късам глави ако изтече информация. Усещам, че ще има сделка" - обобщи той.

Много скоро Иван звънна и каза, че хората пристигат в понеделник, лично Президентът на Бурса. В понеделник, 15 януари им затварял някакъв трансферен прозорец, както се изрази Иван Унджиев. Аз му казах още някои работи уж от кухнята и зачакахме понеделник.

Сигурен съм, че съм разказвал за самите преговори, но тук ще стане дълго. Много е интересно. В крайна сметка се разбрахме по много атрактивен начин. Беят прати личния си самолет за Варна, за да вземе Коцето. Отборът беше на лагер там. Георги Василев изпадна в шок.

Феновете не бяха никак доволни. Събрах някои от тарторите и им разказах, но им казах и каква е заплатата на Видолов. Съгласиха се, че няма как да спрем такава сделка. Мач с тях не играхме и те си платиха 250 000 долара над онези милион и половина. А всъщност това беше сумата, за която го купихме от Ботев.

По-късно се срещахме с Коцето на лагери и мачове в Германия, на лагер в Кипър. Като в Кипър бях единственият външен човек допуснат да нощува на техния етаж. Георги Василев ми имаше доверие, че каквото видя, там ще остане. Така беше, така е.

Продължаваме да търсим новия Коце Видолов. Като дете Симеон Мечев много ми напомняше Коцето. Но се разви по различен начин. Днес сякаш Тошко Неделев носи понякога усмивки. Но продължаваме. Търсим го.

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ШАМПИОНЕ!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?