64

Джорд Уеа управлява Либерия, която Щатите купиха за 6 оръдия, 2 бъчви тютюн и...

Вече четири години легендарният футболист Джордж Уеа управлява родната си Либерия. Мандатът изтича скоро, следващите избори ще са през 2023 г. Вярно е, че бившият нападател вече е уверен, че ще ги спечели във всички области (а не в 11 от 15, както през 2018 г.).

Като футболист Уеа прослави многострадалната Либерия. Основната му награда е "Златната топка" през 1995 г. Зад гърба му има солидна кариера с трофеи във всички страни, където е играл: Купата на Франция с Монако, първенството с ПСЖ, две Скудето с Милан и ФА Къп с Челси.

Гръмките обещания в кампанията за борба с бедността и корупцията също помогнаха за спечелването на президентството, вдъхвайки надежда в либерийците. Но успя ли Уеа да стане успешен политик и спасител за хората? 

Какво има в Либерия? Кратка лекция за историята на страната

Либерия е една от най-бедните, слаборазвити и изостанали страни в света. Така беше за почти всичките 175 години независимост - с изключение на няколко сегмента, които в случая бяха наречени "растеж без развитие" (въпреки че сегашната Либерия може да завижда на този икономически растеж).

Либерия винаги е зависела от нещо: чужд капитал, помощ или цената на суровините. Нивото на образование в страната е ниско, в резултат - липсата на квалифицирани хора. В исторически план местните са получавали стотинки - през 60-те години заплатата е била средно 10 пъти по-ниска, отколкото в развитите страни (сега разликата е още по-голяма).

Либерия най-накрая беше довършена от две граждански войни. Но защо се случи всичко това?

Вижте знамето на Либерия. Не ти ли напомня за нещо?

Да, прилича на знамето на САЩ. Само вместо звездички една звезда. Столицата на Либерия е Монровия. Кръстена на петия президент на Съединените щати Джеймс Монро. Конституцията също е написана под влиянието на американската. Веднага става ясно, че има някаква връзка между Либерия и Щатите. Намек може да се намери в името на страната и нейното мото: „Любовта към свободата ни доведе тук“.

През 19 век въпросът за робството беше остър в Съединените щати. В допълнение към социално-културните проблеми, конфликтът между Севера и Юга, робството спъваше развитието на капитализма. Трябваше да помислят какво да правят с освободените чернокожи роби, защото ставаха все повече и повече. Те нямаха права и не можеха да се впишат нормално в обществото. Това се доказва от последвалата расова сегрегация. Хората също се страхували, че бившите роби ще си отмъстят (понякога избухват местни бунтове).

Една от опциите, която президентът Монро и други политици харесаха, беше да се заселят бивши роби в Африка (повечето от робите бяха докарани от африканския континент). На основата на тази идея се ражда Либерия. Вярно е, един нюанс: на територията на бъдещата Либерия са живели аборигени - различни племена и националности. Но на американците не им пукало.

Американското колонизационно общество, мълчаливо подкрепяно от правителството, се занимавало с транспортирането и презаселването на бивши роби. Хората му първо проучили територията в Западна Африка, а след това купили земя от лидерите при грабителски условия, давайки стоки на стойност около 50 долара - шест оръдия, кутия мъниста, две бъчви тютюн, буре барут и ром, няколко чифта от обувки, три носни кърпички и още нещо.

Друг проблем - много, много сериозен, който не позволи на Либерия да се развие и отчасти стана причина за гражданската война - е връзката между заселниците (американо-либерийци, както се наричаха) и коренното население.

Бившите роби, след като получили свобода, самите започнали да се държат като робовладелци.

Те посегнали на местните, поставяйки себе си по-горе. Това се отразявало в поведението, маниерите, стиловете на облекло и домовете. Заселниците заели ключови позиции и поели контрола върху основните области на икономиката. В същото време американо-либерийците са само 1-2% от общото население, а аборигените - повече от милион.

• След войната Либерия преживява икономически бум. През 1944 г. президент става Уилям Тубман (може би най-успешният президент в историята на страната). Той прокламира нов курс: „политика на обединение“ (изравняване на американо-либерийците и коренното население; накрая даване на местните граждански права и разрешаване да заемат държавна служба) и „политика на отворени врати“ (привличане на чуждестранни инвеститори с различни стимули, като напр. ниски данъци).

• При Тубман Либерия беше във възход: стана един от трите най-големи износители на желязна руда (заедно с Канада и Швеция), беше начело в добива на латекс и производството на каучук. От 1950 до 1962 г. БВП на страната нараства 2,5 пъти, износът нараства 5 пъти (възлиза на 148 милиона през 1965 г.).

При Тубман Либерия беше във възход

Имаше подем в образованието и здравеопазването. Преди него: 90% неграмотно население, детска смъртност - 75 процента и само 6 лекари в държавата. Под негово ръководство: 912 училища, 80 хиляди студенти, нов университет, 4 колежа, 23 болници, 106 диспансера, очна клиника и медицински институт, където се обучава персонал.

• В края на 60-те години избухна криза. Въпреки възхода, Либерия остава изостанала страна. Първо, тя беше силно зависима от природните ресурси. По това време цените на рудата и каучука просто се сринаха. Второ, имаше много чуждестранни заеми (падащи доходи и невъзможност за изплащането им). И тогава през далечната 1971 г. Тубман внезапно почива.

• Тубман беше заменен от дългогодишния си вицепрезидент Уилям Толбърт. Като политик той беше по-слаб, но все пак доста сръчен и хитър. Членовете на семейство Толбърт контролираха важни области на икономиката, правейки богатства. Почти половината от държавните постове бяха заемани от роднини (министърът на финансите беше брат, министърът на сигурността беше зет, министърът на отбраната беше друг зет и т.н.).

Уилям Толбърт бе слаб политик, но все пак доста сръчен и хитър

Фаталната стъпка обаче е покачването на цената на ориза през 1979 г.

При средна заплата от 80 долара на месец, цената на 50-килограмов чувал ориз се вдига с 50% до 30 долара. 

• През април 1980 г. става държавен преврат. Толберт е убит, а сержант Самюел Доу от групата на народите Кру (тоест не е потомък на освободени роби) узурпира властта. Така приключиха 133 години американско-либерийско управление.

Дау узурпира властта, удуши жестоко опозицията, пое контрола над медиите; и най-важното, той сам изкарва пари: купи частен самолет и брониран джип, а освен това купува недвижими имоти в САЩ и открива сметки в чуждестранни банки.

Либерия беше спасена от пълен колапс от САЩ за сметка на материална и финансова помощ. През 1980-1985 г. тя възлизаше на 450 милиона и покриваше една трета от бюджетните разходи на страната. 

• Но това не помогна на Доу да остане на власт. Либерия беше погълната отвътре от същите проблеми, хората бяха уморени от бедността, степента на напрежение нарасна. Образуваха се групи, разделени по етнически линии, които искаха да спечелят власт. През септември 1990 г. Доу е убит от военачалника принц Джонсън. В страната започна хаос, който прерасна в гражданска война.

Първата гражданска война (1989-1996) е една от най-кървавите в историята на Африка. В него участваха както деца, така и възрастни хора (в сблъсъците участваха 60 хиляди, една четвърт от тях под 15 години).

Войната отне живота на 150 хиляди, 1,2 милиона граждани загубиха домовете си, 700 хиляди избягаха в съседни страни.

• През 1999 г., три години след първата, избухна втора гражданска война. Тя приключи през 2003 г. В Либерия влязоха миротворци на ООН (мироопазващата операция продължи 15 години) и беше създадено временно правителство.

• Нормалният живот се върна през 2005 г. след първите демократични избори от много години. Уеа още тогава искаше да стане президент, но Елън Джонсън-Сърлийф, икономист, завършила Харвард и работеща в Световната банка, го изпревари. През 2011 г. тя беше преизбрана за втори мандат, а след това по закон вече не можеше да се кандидатира. • Повечето граждани дори не печелят 2-3 долара на ден. 70-80% от населението живее с по-малко от $1,25 на ден. Според Transparency International ниските заплати в публичния сектор и липсата на достойно обучение създават стимули за корупция. Избухванията на Ебола и Ковид удариха силно страната. Заради тях не се говореше за икономически растеж. И едва сега Световната банка прогнозира ръст от 3-4% през следващите няколко години.

Почвата пред Уеа не е най-добрата. За да се възстанови толкова дълбоко страната, вероятно ще са необходими още 100-200 години системна работа.

Въпреки това Уеа даде много обещания. И всички тези обещания бяха фиксирани. В Либерия има институт Наймоте (създаден от активисти през 2001 г.), който контролира демократичните процеси в страната, следи работата на политиците и образова местните жители.

След като Уеа бе избран, Наймоте стартира инициативата УеаМетер. Същността е проста: да записвате всички обещания и да проследявате динамиката на тяхното изпълнение.

От януари 2018 г. до януари 2022 г.

Уеа даде 169 обещания. Той е изпълнил напълно само 11 (7% от общия брой).

Други 65 обещания (38%) са в ход. И 93 обещания (55%) не са инициирани.

Програмата на бившия футболист се основаваше на четири ключови стълба: власт на хората (има само 50 обещания, 5 обещания са изпълнени и 20 в процес на изпълнение), икономика и работни места (общо 71 обещания, 5 са изпълнени, 28 в напредък), поддържане на мира (10 обещания, 20 в ход), както и управление и прозрачност (23 обещания, нищо не е изпълнено, 12 в процес).

Едно от основните решения на Уеа като президент е да намали заплатите на политици, министри и високопоставени служители. Когато Джордж встъпи в длъжност, заплатата на президента на Либерия беше 100 000 долара годишно. Уее я намали с 25%, като изпрати спестените пари във фонда за развитие на страната. Като цяло депутатите в Либерия преди Уеа получаваха под 10 хиляди долара на месец, а някои учители не изкарват дори 200 долара. Уеа намали заплатите.

Други изпълнени задачи са предимно по-скромни, но заслужаващи внимание реформи в земята и образованието:

• заплащане на изпита WASSCE за всички ученици от 12 клас в държавни и частни училища (окончателен тест, след който се издава диплома);

• ремонт на Мемориалната болница на Джон Ф. Кенеди;

• приемане на закон за правата на земя (при старата система на земеползване, до 80% от либерийците са живели без законно признати права върху земята, този закон разшири правата на земята до милиони жители на селските райони)

• изграждане на пазар, военна болница и дарение на 30 шевни машини на жени в две области. В процес са, например, понижаване на тарифите за основни стоки, внесени в страната. Или стабилизирането на либерийския долар (за това правителството инжектира 25 милиона щатски долара в икономиката). Стартира програма за заем за малък бизнес на стойност 3 милиона долара. Има и по-скромни цели: инсталирането на 2000 улични лампи в столицата, въвеждането на 50% от жителите на страната в биометричната база данни (в началото на мандата беше само 0,5%).

Друг показател за работата на Уеа са постоянните протести. През юни 2019 г. хиляди либерийци излязоха на улиците срещу икономическия упадък и корупцията, настоявайки за оставката на бившия футболист.

Правителството беше обвинено в злоупотреба с пари, а Уеа беше обвинен в некомпетентност и по-конкретни неща: например, те бяха недоволни от строежа на луксозни къщи на фона на отказа да се декларира открито собственост.

През 2019-2020 г. протестите се разпалиха, после затихнаха. Претенциите не са се променили: икономически проблеми, корупция и некомпетентност. Протестите бяха предимно мирни и ненасилствени, но полицията понякога използваше водни оръдия и сълзотворен газ. Случвало се е интернетът да изчезне в страната. Те стачкуваха не само заради разрухата в икономиката. През лятото на 2020 г. стотици демонстранти излязоха на улиците, за да протестират срещу увеличаването на броя на изнасилванията в Либерия. На третия ден от протеста полицията разпръсна протестиращите със сълзотворен газ.

САЩ не са доволни от темпото на борбата с корупцията в Либерия

Историческата връзка между Либерия и Съединените щати остава. Например през 2015 г. правителството на САЩ предостави на Либерия безвъзмездна помощ от 257 милиона долара за решаване на проблема с електроенергията и пътната инфраструктура.

От 2003 г. насам САЩ предоставиха повече от 2,4 милиарда долара помощ на Либерия за подкрепа на следвоенното стабилизиране и развитие на страната. Освен това за борбата с Ебола бяха отпуснати почти 600 милиона долара. Или например 96,5 милиона през 2019 г. за развитие на селското стопанство, здравеопазването, обществените услуги, правосъдието и сигурността.

Между другото, безвъзмездната помощ от 2015 г. за 257 милиона е изчислна до януари 2021 г. За да получи друга такава безвъзмездна помощ, една страна трябва да отговаря на поне 10 от 20 индикатора. Либерия отговаря само на девет критерия. 11 индикатора - върховенство на закона, фискална политика, разходи за основно образование, инфлация, търговска политика, ефективност на правителството и други - не отговарят на нормата.

Миналият ноември в съобщение от администрацията на Байдън, предадено от посланик Майкъл Маккарти, беше обърнато специално внимание на борбата с корупцията. Маккарти отбеляза, че САЩ са загрижени, че Либерия не постига сериозен напредък по този въпрос.

Статистиката все още е разочароваща: 90% от либерийците оценяват нивото на корупция като високо, почти две трети не вярват в ангажимента на правителството да се бори с корупцията. И Уеа все още не се е променил много..

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
да!!

да!!

29.01.2022 | 14:08

Най-важното: бившите роби, станали робовладелци на местните!

Отговори
6 0
ГРАД КОЗЛОДУЙ

ГРАД КОЗЛОДУЙ

29.01.2022 | 10:34

то и в БЪЛГАРИЯ не е ПОЗОВО ПОЛОЖЕНИЕТО корупция мафия мутри а и СПОРТЪТ и ФУТБОЛЪТ ни не са това което бяха

Отговори
10 0

Анкета

На кой футболен отбор сте привърженик?