61

Да си спомним за великия Тодор Диев, който ни напусна преди 28 години

Преди 28 години навръх Йордановден ни напусна един от най-великите български футболисти за всички времена. Тодор Диев, известен още като бате Дорчо иВаляка от "Кючук Париж" си отива от този свят на 6 януари 1995 година, няколко седмици преди да навърши 61 г. 

Диев е сред героите на Спартак Пловдив, триумфирали с шампионската титла през 1963 година и Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа) пет години преди това. Вицешампион на страната през 1962 година, три пъти голмайстор на "А" група - през 1955, 1962 и 1963 година. Бате Дорчо, както галено го наричат в златните му години, записва 308 мача в А група, в които реализира 146 гола.

Отличаващият се с изключителна скромност Диев блести и с екипа на националния отбор на България. Той е сред най-изявените нападатели в Европа в началото на 60-те години на миналия век. Бронзов медалист от Олимпийските игри през 1956 година, участва на Мондиал'1962 - първата изява на България на световно първенство.

Демонстрира изключителната си класа още през 1958 година, когато изнася страхотен мач и се разписва на митичния Ещадио"Морумби" в Сао Пауло при гостуване с представителната формация на България. След мача мощното дясно крило получава оферта от гранда Ботафого с космическата за времето си сума от 320 000 долара. Диев обаче отказва, а пред слисаните представители на бразилския клуб рецитира стихотворението "Аз съм българче".

Тодор Диев е един от първите кумири на легендарния капитан на националния отбор и Локомотив Пловдив Христо Бонев. "Кoгaтo бях 15-16-гoдишен Спaртaк беше стрaшилищетo нa грaдa. Тoдoр Диев безспорно бе най-големият в този велик отбор, без разбира се да подценявам съотборниците му, които също бяха страхотни футболисти. По онова време ние още хлапета, се възхищавахме от него. По-късно, когато вече бях израстнал като футболист, много пъти съм си говорил с Диев. Той беше и прекрасен човек", спомня си за него Зума.

„Той беше много голям играч. Сегашното поколение не го познава, но той беше много здрав, як, умееше много добре да използва силовите си качества. Притежаваше добра техника за ръста и килограмите ... това му позволяваше да печели повечето единоборства. Като пуснеше топката покрай тъчлинията и ако имаше пред себе си пространство, нямаше кой да го спре. Много добре гардираше топката, пазеше я”, пише за него Иван Вуцов в своята автобиография. 
Стадионът на Спартак носи името на великия Тодор Диев.

Оцени новината

Оцени новината
4.9/5 от 9 оценки
4.9/5 от 9 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
Хайдук

Хайдук

18.02.2023 | 13:49

Добре щеше да бъде, ако от редакцията бяхте написали имената на футболистите от снимките, защото тогава играта беше истинска ?!!!!

Отговори
3 0
Хайдук

Хайдук

18.02.2023 | 13:42

Спомням си, че един от вратарите, който имаше кораж да пази вратата си беше Лев Яшин от Москва. Други вратари, застава ха от страни на страничния стълб, при изпълнение на дузпа от Тодор Диев, в противен случай попадаха заедно с топката в мрежата, за зрелище на публиката ! Страхотно силен удар на Диев от казваше с основание вратарите ! Вечна му памет !

Отговори
3 0
Лъв Първи

Лъв Първи

27.01.2023 | 19:06

Бях много малък, когато той играеше . Нямах възможност да го гледам но баща ми го е гледал!!! Поклон пред паметта му!!! Нека почива в мир!!!

Отговори
6 0
хххххх

хххххх

21.01.2023 | 15:11

Само СПАРТАК Пловдив Велик си беше бате Тошо.....Велик ще си остане Бог да го прости

Отговори
14 0
И нещо непознато

И нещо непознато

06.01.2023 | 15:08

За сегашното поколение любители и футболисти. Диев бе много желан от софийските отбори, но остана докрай верен на Пловдив и Спартак. Криеше се между вагони по гарата, за да избяга от софианци.

Отговори
25 2

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?