Четиво само за ботевисти: Отбор не става само с канари, иска и орли

Авторът на тези редове е ботевист, до мозъка на костите си. Винаги е имал мнение, може да е различно от това на другите, но го е отстоявал.  Ако сте ботевист, няма начин тези редове да не ви жегнат. Прочетете го на един дъх, и се замислете можете ли да дадете отговор на въпроса: А сега накъде?

Свръхскоростен локомотив размаза на гара "Лаута" канарското ни ято, дремещо летаргично върху релсите. Ужасяващата касапница прати в небитието нашата горчиво-драматична илюзия, че този Ботев, управляван от сервитьори, ресторантьори и дори бензинджии, може да е като Ботев на Чико и Ботев на Петьо Зехтински.

Това грозно 0:6 (няма да е честно, ако не си спомним, че и ние сме вкарвали в миналото шест гола край Аграрния университет) оголи цялата истина. А тя, простата е, че не можем да имаме отбор само от канарчета. Трябват, както писа Жоро Убенов, и орли.

Като Райко Стойнов, който преди всеки мач повръщаше в съблекалнята от вълнение как ще играе неговият Ботев. Като Виден Апостолов, който и на тренировките беше безкомпромисен към грешките на съотборниците си. Като Тумби, който пишеше на войнишкото си кепе "Само Ботев". Като Бенкса, който тренираше свободни удари до припадък. Дълъг, направо безкраен е списъкът с орлета, воювали с канарския екип за честта и славата на Ботев.

Позорът мотамо ни казва, че новият Чико няма как да се роди на място извън "Кършияка". Че без треньор кючукпарижанин като Джогата атрактивен и самобитен Ботев е невъзможен. С желковци и храсталаци само агония ни чака и занапред. Парадоксално, но локомотивци ни светнаха и за още нещо. Да си жълто-черен юноша, е привилегия, от която се възползват само момчета с характери като Сашо Иванов, Спас Джевизов, Трифон Пачев, Наско Маринов...

Тези, съботните юноши, гледаха безучастно от скамейката, та даже се и подхилваха. Кой от тях се озъби на треньорите и поиска да го пуснат, да влезе на терена и се сбори за честта на Ботев? Имаме бледи тийнейджъри, но нямаме талантливи юноши с мъжки характери.

Загубите са част от футбола. Но в онзи, славния Ботев са имали традиция. След всяко поражение стаичката на централната трибуна на стария Колеж светела до зори. Вътре умни мъже с ботевистки характери решавали нелеки дилеми, току пред строгия поглед на Ботев, съдещ ги от постамента пред трибуната. Ботев пак е с нас, вече в Коматево. В събота, в полунощ, той се изчерви от срам и гняв. С ръце в джобовете прокурист и ритнитопковци мънкаха без срам и свян пред великия Ботев. Ако бяха коленичили, ако само бяха свели глави пред него, щяхме пак да им простим, защото сърцата ни са широки, ботевистки. Уви, братя!

Отсреща - и долу на терена, и в канцелариите, няма канари, камо ли орли. Орлите, обречени на клуба на канарчетата, сме ние, ФЕНОВЕТЕ. Стига сме гледали отвисоко как врабчета и кукувици мътят в канарското гнездо! Баста! Да си прочистим ятото и да го направим страшилище с нови орлета!

Автор Александър Первазов