Честито: Локомотив стана на 93 с Купата и в Лига Европа!

Един от най-обичаните и емблематични футболни клубове у нас става на 93 години днес. Със със сигурност това ще бъде най-посетеният рожден ден в историята на Локомотив. Празникът на Лаута ще е двоен, тъй като стадионът ще е пълен в първия си официален международен мач. Черно-белите ще посрещнат в своя дом Спартак Търнава, а билетите са вече изкупени. От Димитър Илиев и съотборниците му се очаква да зарадват тези на стадиона и десетките хиляди черно-бели сърца по света. Така както го направиха на 15 май, когато донесоха последният липсващ трофей в клубната витрина - Купата на България, побеждавайки вечния съперник Ботев.

Историята на днешния Локомотив започва в една гореща неделя на 25 юли 1926 г., когато два спортни клуба от източната част на Пловдив встъпили в равнопоставен съюз. Това били „Караджа” и „Атлетик”, а новосъздаденият клуб, който от този ден започнал живота си, бил именуван „Спортклуб”. С мигове на възторг и опиянения, но също непожален от горест или неволи, ала нему било орисано през десетилетията да се превърне в една от могъщите граждански институции на Пловдив.

Мястото, където това се случило, читалище „Иван Вазов”, бе известно – но доскоро не се знаеше много за него, дори точното му местоположение, нито изгледът на сградата или пък ликовете на различните хора, влагали сили за неговия разцвет. И това – на фона на грамадната културно-просветна, родолюбива дейност на читалището годни наред!


За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 25 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
Съобщението до обществеността тогава гласи: „Спортклуб се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив. Нека създателите му – онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти, не забравят тази воля, тя е: чрез физическо възпитание да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани – утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – някогашен извор на творчество и напредък. 
Ето, това е нашето вдъхновено начало. Раждането на Спортклуб донесе израза на нов обществен живот за нас.” 
Пътят на Локомотив през три различни епохи не е никак лек. Черно-бялата общност обаче винаги е оцелявала, заради идеалите, които първопроходците от Спортклуб положиха здраво в основите.
Още от самото начало черно-белите се изправят пред огромни трудности. След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
Съвременната история на Локомотив започва през 1951 година след серия от обединения, вследствие на кардиналните промени в държава и общество след 1944 г. Плеяда мастори на топката радват десетките хиляди привърженици на тима през годините. Истинският възход обаче започва с две големи имена. Футболният гений Христо Бонев и великият треньор Димитър Григоров. Именно Григоров вижда уникалните качества на Зума и започва да го налага. Двамата начертават пътя на Локомотив за десетилетия напред. Христо Бонев пък извежда Локомотив от рамките на Пловдив и го прави национално и европейски значим клуб.


Няма да бъде честно, ако тук не споменем първопроходците Атанас Велчев, Климент Гичев, Тодор Атлиев, Христо Бъчваров, Ито Попов и останалите им сподвижници. Голямото обаче започва от Зума!
За по-малко от десетилетие с капитанската лента Христо Бонев извежда Локо до сребърни медали и три пъти до бронзовите. Самият Бонев става първият пловдивчанин, който е капитан на националния отбор. Зума е с основен принос за класирането на държавния ни тим на световните финали в Мексико 1970 г. и Германия през 1974 г. Неговият световен талант е признат от гениите Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. 


В началото на 70-те години са поставени здравите темели и на великата черно-бяла школа. Красимир Манолов става европейски шампион за юноши през 1974 година. Академията ражда големите майстори Ружди Керимов, Николай Курбанов, Георги Фиданов, Красимир Чавдаров (Джикана), Веселин Балевски. Идва и златното юношеско поколение на Аян Садъков и Едуард Ераносян, следвано от Георги Йорданов (Големия чесън) и Христо Колев (Бащата). Триумфът на школата е през 1986 година, когато в националния ни отбор са трима представители на академията от Лаута - Садъков, Бащата и Йорданов.


Първият от най-значимите успехи идва на 1 юни 1983 година, когато Христо Бонев вдига Купата на Съветската армия. Треньор на отбора е легендарният Атанас Драмов.

Фортуна нямаше да бъде справедлива, ако не бе донесла и шампионската титла на Лаута. Това стана 21 години след първия трофей. На 8 май 2004 г. Локо бие Славия с 3:2 у дома и се окичва със златните медали. Никаква случайност няма във факта, че честта да изведе родния си тим до жадувания от поколения локомотивци блян, се пада на неговата рожба Едуард Ераносян. Голмайстор на първенството става Мартин Камбуров. След това Камбуров още пет пъти става стрелец №1 на първенството.

Два месеца и половина по-късно във витрината дойде и третият трофей. С гол на Иван Пасков в последната минута Локо надви Литекс с 1:0 и грабна Суперкупата на България.


На 15 май тази година Димитър Илиев и компания стигнаха четвъртият връх в клубната история, печелейки Купата на България.

 

Всеки трофей е безценен сам по себе си, но последният има особена сладост, тъй като бе спечелен в пряк двубой с вечния съперник "Ботев" на Националния стадион "Васил Левски". Той показа за сетен път, че
черно-бялата идея ще пребъде, защото десетки хиляди по цял свят я носят в сърцата си.

На многая лета, Локомотив!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
фенът

фенът

25.07.2019 | 06:44

Защо вестника не отбелязва кога отбора за първи път е седнал на гърненцето? Стига с тези лигавщини, рожденни дни и глупости.

Отговори
2 2

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?