Ботев достоен спаринг на слаб ЦСКА

Италианският Ботев загуби логично домакинството си на ЦСКА с 1:0. Само с двама българи в титулярния състав, жълто-черните играха храбро и с голям ентусиазъм, но това се оказа недостатъчно дори срещу трагичния в този мач софийски гранд. Положителното в този мач бе друго - на стадиона имаше поне десет пъти повече хора, отколкото на световната квалификация на националите с Грузия миналата сряда. Феновете цял мач подкрепяха отбора, въпреки сериозното за момента разминаване между желание и възможности. Имаше заряд, емоции и настроение, независимо от скромния футбол, демонстриран от домакините. Другото положително нещо бяха наченките на някаква по-добра организация в защитата на Ботев, макар и условно казано, тъй като гостите пропуснаха дузина положения чрез Платини, Делев и Манчев и сравнително лесно стигаха до вратата. Същото не може да се каже за жълто-черните.

 Те стигаха далеч по-трудно - не до вратата, а до голямото наказателно поле. Щурмът им приключваше някъде в зоната между центъра и пеналта, но нямаше как да бъде другояче, тъй като в атаките участваха един, двама или най-много трима играчи. Нападателят Ерик Кабу няколко пъти се озова в що-годе добри позиции, но не успя да намери адекватно продължение. В 12-ата минута най-добрият от Ботев - Емануеле Морини, изстреля страхотен шут от въздуха към вратата на ЦСКА, но Караджов показа рефлекс и изби в корнер. Нисичкият Морини бе единственият от състава на жълто-черните, който показа класа. Останалите поне се опитваха да играят, по-точно да действат като колектив, и на моменти успяваха.

След мача треньорът на Ботев Енрико Пичони каза, че съвсем преднамерено е заложил на дефанзивна схема, тъй като противникът бил силен. Да, наистина, това е правилно решение. Наивно е да се мисли, че в това състояние канарчетата могат да се надиграват с ЦСКА. След гола на Иван Стоянов в началото на второто полувреме обаче  нямаше никакъв натиск от страна на домакините.

Липсваше такъв и в заключителните минути, когато няма какво да се губи и трябва да се напада масирано, заедно с вратаря дори. Видя се, че освен класа и сработване, на отбора му липсва и добра кондиция, а голият ентусиазъм, с който домакините започнаха двубоя, постепенно отстъпи място на примиренчеството и липсата на стръв.

Ботев наистина е обновен, но засега не толкова като игра, а само кадрово - с пристигането на дузина италианци, които с изключение на Морини - притежават средни за родните стандарти възможности. Що се отнася до ЦСКА, там нещата са не по-малко неясни. След мача бесният Любо Пенев каза, че възпитаниците му имат далеч по-голям потенциал, а голмайсторът Иван Стоянов изрази напълно противоположно мнение - че червените явно толкова могат. Слабата игра и головата немощ на тима  не се дължеше единствено на подценяване и високомерие.

Личи си, че проблемите са по-дълбоки. Опира до подготовка и способности, не само до мотивация и настройка. Като цяло - посредствен мач с изключително слабо съдийство, в което реферът Станислав Тодоров излезе на терена наведен на гостите и по същия начин си тръгна. Почти цял мач подпираше червените, без да има никаква нужда от това. Реферите спряха с явно несъществуваща засада единственото по-опасно положение, което жълто-черните създадоха след почивката.