Следвайте ни

Бербатов - още неразбран гений, но ще блести в Ман Юн

Българинът не бяга 90 минути като развълнуван йоркширкски териер, при него бързината е в ума и точността на отиграването

viber icon

Димитър Бербатов сякаш изглежда обречен да бъде неразбран. Като дете в Благоевград той мечтае да тръгне по стъпките на баща си и да стане футболист. От местния Пирин той отива в ЦСКА - отбора, който подкрепя. Критикуван от феновете там, следващата му стъпка е Байер Леверкузен - оттогава кариерата му във всяка друга професия щеше да бъде повод за възхищение.

Футболът обаче носи допълнителни изисквания и докато един адвокат, който се мести от голяма кантора в Лондон в една от най-големите фирми в света, щеше да получи похвали, за Бербатов, който прави трансфер от Тотнъм в Манчестър Юнайтед, се мисли, че някак е скъсал емоционална връзка. Дори по-лошо, част от феновете на Юнайтед, подведени от отпуснатото му поведение, изглеждат не особено убедени в качествата му и (доста по-голям грях в Англия) в неговата отдаденост на терена. Те разчитат неговата меланхоничен подход като си мислят, че той не се радва на играта.

Както можете да се досетите, Бербатов не е особено притеснен от това. Обстоятелствата около тръгването му от ЦСКА изглежда са оставили парче лед в сърцето му. Тогава феновете го отхвърлят, обвинявайки го жестоко за пропуски във важни срещи. По това време той е на 20 години и единственият начин да остане в играта е да напусне клуба, на който си е дал сърцето и душата. Оттогава властва професионализмът. „Може би това бе направи човекът, който съм днес", коментира той.

Бербатов играе ролята на наемен убиец, както може да очаквате от някого, чийто любимец е Робърт Де Ниро (или Христо Стоичков - другият му идол от детството). Вероятно затова е толкова трудно за феновете да го обожават. Но фактът, че той не целува фланелките и прави подобни демонстрации, не го прави по-малко продуктивен като футболист. Нито фактът, че не тича безсмислено след всяка топка. В модерния футбол пълен с играчи на изключително ниво по отношение на физическото си състояние и нуждата от постоянна преса твърденията на Джими Грийвс звучат остарели, когато той казва, че един нападател не трябва да се хаби в ненужно тичане, за да бъде готов, когато се появи възможност. И когато Уейн Рууни и Карлос Тевес изораваха терена миналия сезон, би било безотговорно и глупаво за Бербатов да гони всички топки.

Както Ариго Саки казва, един играч трябва да прецени оптималната си позиция от четири фактора: топката, пространството, противника и съотборниците си. Работата на Бербатов през миналия сезон, поне отчасти, бе да задържа топката. Успехът му в тази роля бе демонстриран от подобряването на точните подавания на Юнайтед с малко повече от 3 процента миналия сезон. Отборът може би не бе толкова вълнуващ за гледане, но задържаше топката по-добре, което би трябвало, на теория, да му позволи да контролира мачовете по-убедително. Към края на миналата година, когато бе направена серия от десет поредни шампионатни срещи без допуснат гол и бе осигурено класирането за осминафиналите на Шампионската лига, Юнайтед изглеждаше почти недосегаем. Колкото и апатичен да беше, Бербатов бе изключително ефективен. Вероятно неговият принос е основно пренебрегван, защото английският футбол винаги държал много на скоростта.

„Кураж и агресия, отбеляза преди време бившият мениджър на Уест Хям и Англия Рон Грийнууд - са основите на нашия футбол, но самата скорост може да означава липса на други качества. Бързината е ключова, но това не означава да тичаш наоколо 90 минути като развълнуван йоркширски териер. Скоростта може да бъде и бързината на ума, скоростта и точността, с която се подава топката, или просто вариациите в движението по терена. Промяната в темпото е по-ефективна от самата скорост".

Бербатов със сигурност притежава тези качества. Както, всъщност и Ерик Кантона. На фона на това обвиненията в мързел просто не пасват. Проучване на Nike показва, че миналия сезон Бербатов е имал по 12.48 сблъсъци със съперници на мач, което е доста над средното за Юнайтед 11.17. След продажбата на Кристиано Роналдо и напускането на Карлос Тевес, Бербатов и особено неговата многостранност ще се превърнат в още по-важни този сезон. Той почти очертава идеала на Валери Лобановски за универсалния футболист, способен да играе като централен нападател и зад изнесен напред нападател, като самият той е отличен стрелец.

В известна степен всички централни нападатели в момента трябва да бъдат комбинация от качества: те трябва да бъдат или мощни, мускулести играчи, които могат да задържат топката и да се борят със защитниците, като в същото време да бъдат надарени с възможностите да изработват и завършват положения (като Дидие Дрогба и Емануел Адебайор) или да се връщат дълбоко назад, или по крилата, да използват техническите си умения да създават положения за себе си и съотборниците си, като в същото време да вкарват много голове (като Тиери Анри и Давид Вийя).

Бербатов притежава от всичко. Той не е физически мощен като Дрогба, но притежава изключителни качества с гръб към вратата и се справя повече от добре, когато трябва да се върне назад и да участва в организирането на атаката. В партньорство с Рууни той ще е лидер на атаката, а с Майкъл Оуен ще се превърне в създател на атаките, но това го устройва. „Обичам да играя отпред, но ми харесва да се връщам понякога, да играя с топката, да бъда човекът, който гради атаката. Понякога предпочитам да правя асистенции, отколкото да вкарвам. Това ме кара да се наслаждавам - да правя играта с моите пасове и моята визия. Всичко във футбола се променя. Понякога централният нападател може да играе и като полузащитник, защото се връща да помага в защита, играе с топката и подава на друг, който да отбележи гола", обяснява Бербатов.

С връщането на традиционната схема 4-4-2 в Юнайтед за разлика от последните сезони, универсалните умения на Бербатов ще донесат на отбора повече възможности за гъвкавост. Опасността на тази схема е, че може да стане статична и съответно предвидима. Но ако Бербатов се върне назад, това ще даде други варианти, ще позволи на Рууни да се изнесе по-напред или на играчите по крилата - Нани, Валенсия, да атакуват.

Бербатов може да не привлича погледите с постоянно тичане или физика, но си остава модел за модерен централен нападател. И Манчестър Юнайтед е по-добър отбор, притежавайки човек, който има време да играе с топката.

 

 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?