Аян Садъков и Марадона ще си разменят фланелките и на небето

Футболният бог Диего Армандо Марадона напусна този свят едва на 60 години. Докато беше на терена, а и след това, милиарди го боготворяха. Имаше и все още има такива, които го считат за шмекер заради гола с ръка, който отбеляза на Англия на звездния му Мондиал 1986 в Мексико. И тези, които все още го ненавиждат обаче, не могат да останат безучастни към него. Просто защото Диего приживе беше огнено кълбо от гений и страст. А човешката му психика не успя да овладее божествената дарба. И накрая Господ го съжали и си го прибра горе, както каза Христо Стоичков.

----------------------------

Вселената Диего Армандо Марадона нямаше как по време на живота си да не се срещне и с един от най-футболните градове в Източна Европа. Диего никога (или поне не е известно) не посети Пловдив, но има едно голямо приятелство със Стоичков. Той не пристигна за бенефиса на Камата през пролетта на 2016 г. и си навлече гнева му. Новината за смъртта му обаче разплака Христо, за да пребъде за пореден път стихът на Дебелянов "Мъртвият не ни е враг".

Футболът среща на терена Марадона с още двама велики пловдивчани. Дон Диего мери сили с локомотивците Христо Бонев и Аян Садъков. Двубоят с Аян е на Мондиал 86 в Мексико, който е най-силният за гениалния аржентинец.

В седемте мача до шампионската титла Марадона блести и буквално разпилява пазачите си

Ел Пибе прави за смях железни бранители като Пиетро Виерховод и Гаетано Ширеа от Италия, чупи кръстовете и на Алвин Мартин и Тери Бучър от Англия. А великият страж на Белгия Жан Мари Пфаф буквално иска да изяде тревата, след като Диего се подиграва с него и съотборниците му от защитната формация.

Единственият, който успява да опази Марадона на Мондиала в Мексико, е Аян Садъков. При това, без да получи жълт картон. След края на мача Диего изтичва към скромното момче от "Лаута" и пожелава да разменят фланелките си. В знак на уважение и признателност за това, че не е ритан хамалски, както правят другите му персонални пазачи, Марадона прегръща приятелски Аян и така двамата напускат терена.

"На разбора преди мача треньорът ни Иван Вуцов буквално ме стъписа, като ми каза, че аз трябва персонално да пазя Диего Марадона. В "Локомотив" играех офанзивен халф. В национала изпълнявах и дефанзивни задачи, но никога в кариерата ми не се бе налагало да бъда персонален пазач. 

Вуцов ми каза: "Аяне, разчитам на теб".

Ти имаш енергията и техниката да разгадаеш ходовете на Диего

Само ти от нашия отбор можеш да му противодействаш. Аржентина зависи изцяло от него. С другите ние ще се оправим.

Не мога да кажа, че не бях развълнуван. Не ме беше страх, но изпитвах едно особено чувство. Този Мондиал беше на Диего, а аз трябваше да се изправя срещу него", връща приживе лентата назад Садъков. 

Признава, че в първите минути от мача изпитва известно напрежение. "Все пак играех нещо, което не бях правил до онзи момент. След това обаче играта тръгна. Даже можех да вкарам гол. Спомням си, че при 0:0 минах през централния им защитник Хорхе Луис Броун и бека.

Излизах сам срещу вратаря Нери Пумпидо и едва ли щях да сгреша

Точно тогава един от двамата ме спъна отзад. Съдията реши да пожали аржентинеца и му даде само жълт картон. Не искам да гадая какво би станало, ако бяхме с човек повече, но е факт, че по правилник си беше нарисуван червен картон", твърди Аян. 

"Загубихме мача заради две много наивни грешки. Сашо Марков тръгна да лъже Диего, стана центриране и от него гол. Другото им попадение беше почти идентично. 

След края на мача си разменихме фланелките с Диего. Въпреки ореола на супер звезда той ми направи впечатление на много топъл и земен човек. 

На това световно ме е яд много заради изпуснатата победа над Южна Корея. Играхме в някакъв уникален дъжд. Поведохме с 1:0, но после нещастно ни изравниха. Яд ме е, защото имахме много силен отбор и при повече късмет можехме да стигнем много напред. На осминафиналите се паднахме с домакините от Мексико да играем пред 120 хиляди души на "Ацтека". Загубихме с 0:2, а голът на Негрете и досега се счита за най-красивия на световни финали. Класирахме се между първите 16 отбора и това в България се прие като провал", разказа години по-късно пред репортера ни великият Садъков, който е абсолютен рекордьор по мачове за всички национални гарнитури.

Също като Марадона, Аян си отиде прекалено рано от този свят, на 1 юли 2017 година, когато нямаше навършени 56 години. Сега двамата футболни майстори отново ще могат да си сменят фланелките, но горе на небето.  

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Краси

Краси

28.11.2020 | 21:52

Статия, написана от изключителен професионалист ! Браво, Донев !

Отговори
5 1

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?