Следвайте ни

Заеко, бягай: За човека с мисия, който си научи урока

Петър Зехтински - един от изчезващата порода плеймейкъри във футбола ни

Днес е 15 септемри, тази година не е ден за училище, но си остава денят на Петър Зехтински. Ето какво напусах преди година в чест на гениалния плеймейкър на онази Тракия, която бе равностойна на Барселона и Байерн. Няма смисъл да ви казвам неща, които всеки изкушен от футбола знае. просто ще ви припомня текста ми от миналата година по това време. Мнението ми не се е изменило нито на йота,както и вашето, предполагам:

Днес е 15 септември - ден за училище и денят на Петър Зехтински. Е, тази година 15-ти се оказа 17-ти, но Бат' Петьо си е все така същият - не се е изменил нито на йота. Затова ще ви припомня какво написах на този ден преди 3 години за неговия юбилей (2 по 30). Разбирате, че при Зехтински всичко е като в сводката за нивото на река Дунав едно време - Без изменения (сонжажмон)

Не съм шофьор, но знам по улиците на Пловдив всичко опира до 50. Аха се отпуснеш малко повече и си посечен от нароилите се нови джедаи - Wi-Fi полицаите. Има обаче едно 60 във въздуха под тепетата, което не само не е наказуемо, но дори и е повод за усмивки и тостове. Може би защото е две по 30, а не цяло 60. Всички приятели на Петър Зехтински вчера му честитиха за кръглата годишнина. А Бате Петьо е и продължава да си е същият този магьосник, макар сега да рита с общинарите."Не са рендета, доста добре играят момчетата", каза за колегите си от Общината преди време, когато си биха дузпи при откриване на детска площадка в "Източен".

Това е той - и на 60 (б.а. при него са си две по 30) с поглед върху нещата и играта. Петър Зехтински е от оная изчезваща порода плеймейкъри във футбола. Който го е гледал, знае за какво иде реч. Който не е - да внимава с телевизията, че ако пропусне сега и Меси, ще има още дълго да слуша приказката за футбола, който се играе със сърце за кеф на хората.

Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно, за да ни предадат урока, да ни преобразят. После си тръгват. Точка. Остава само въпросът дали ние също не сме уроци на други, без да го осъзнаваме?

Петър Зехтински е от тези хора - с мисията. Дойде, направи няколко поколения фенове на футбола щастливи и си тръгна. Така както се появи безшумно след казармата в Арда Кърджали, така и замина от живота на футболен Пловдив - в Омония Кипър.

Благодаря ти Бате Петьо за това, че съм те гледал на живо. И да знаеш, не ти се сърдя за петте сирийки (б.а. който е играл на джамини или на стъкълца, знае за какво говоря), с които трябваше да се разделя, за да си купя билет на "черно" и да те гледам срещу Байерн Мюнхен. Еха, ама и този Пфаф как те финтира при 2:0, помниш, нали?

Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно, за да ни предадат урока, да ни преобразят. Петър Зехтински е един от тях. Мисията му след футбола също е да твори красота. Като треньор на Марица успя да направи един малък модел на сегашната Барселона. Отбор, в който Асен Николов, Румен Христов, Сашо Кривия, Чомака, Белия, Фурната, Пешо Царицата и още дузина момчета бяха явление, макар и за кратко. В Кършияка докоснаха звездите, порадваха се и всичко свърши. Но остана удоволствието, че поне се е случило, че с Петър Зехтински са били част от приказката.

Бат' Петьо и сега е в приказката, тази с хората, които не са рендета. Не е моята приказка, но Петър Зехтински е още от добрите в нея. И на две по 30 отново пълен с енергия. Остани си все така в битието ни - като човекът с мисия. И дано импасите ти излизат както досега. Знаеш - въртят се към поповете. Е, те някак са кът във взятките ти напоследък, но понякога и без поп съмва.

Бате Петьо, благодарим ти, че ви има - теб, Чико, Зума, Тумби, Гочо, Добри, Убина, Сашо Иванов, Стоичков, Христо Колев, Гецата, Видолов и другите пловдивски легенди. Защото поне помним плеймейкърите, които нямат нищо общо със сегашните блеймейкъри в Ботев и Локо, за ужас на пейсмейкърите по трибуните.

Знаковото 10-10 на ладата ти сега стана 30-30. Да се готви 50-50. Заеко, бягай! Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните. Бъди свободен както досега, бате Петьо. Не са рендета, добре играят момчетата, но все пак не забравяй - ти все още си плеймекърът, цар на импасите.

Наздраве!

Юлиян Ангелов

Ръководител екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?