Преди коронавируса три олимпиади пропадат заради войните

Три олимпийски игри не се провеждат заради избухналите Първа и Втора световн​а война. През 1916 година те трябва да се проведат в Берлин. През 1940-а домакин е трябвало да бъде Токио, а през 1944 година се провалят Игрите в Лондон.

Летните олимпийски игри през 1916 г., официално наречени Четвъртата олимпиада, трябвало да бъдат проведени в Берлин в тогавашната Немска империя, но впоследствие биват отменени заради избухването на Първата световна война. След битка с Александрия, Амстердам, Брюксел, Будапеща и Кливлънд Берлин е избран за домакин на 14-ата подред сесия на Международния олимпийски комитет в Стокхолм. Олимпийският стадион започва да се строи през 1912 година и е планиран с места за над 18 000 зрители. Откриват го през 1913. с пускането на 10 000 гълъба, а на церемонията присъстват близо 60 000 души.

Подготовката за олимпиадата продължава и след избухването на войната, защото никой не очаква тя да продължи няколко години, но с влошаването на положението се взема решение Игрите да бъдат отменени. 

​По време на неосъществената олимпиада било планирано да има и седмица, отделена на зимните спортове - като фигурно пързаляне, хокей на лед, скоростно пързаляне и други. Тази концепция дава всъщност началото на идеята за зимни олимпийски игри, които за първи път ще се проведат няколко години по-късно - през 1924-та.

Единадесетата поред олимпиада се провежда в Берлин, нацистка Германия, през далечната вече 1936 г. Това са първите Олимпийски игри, показани по телевизията, а радиопредаването им достига 41 държави. 

Адолф Хитлер използва масовото събитие като платформа за идеите си, които основно са свързани с расово превъзходство и антисемитизъм. Участието на еврейски атлети в германския отбор е изключително ограничено, като винаги се намират начини да бъдат отстранени по различни методи. Повечето страни също поставят своите спортисти от еврейски произход на заден план с цел да не накърнят нацисткия режим. 

Въпреки това преди самите Игри горещо се дебатира дали е морално те да се проведат в страна с нацистки режим. Бойкот или релокация са сред коментираните варианти, но приемайки, че Игрите няма да бъдат политически насочени, се провеждат в Берлин, както е планирано.

Съветският съюз отново не взема участие в Олимпиадата, както обикновено след 1920 г. (до 1952-ра), а Съединените американски щати дълго обмислят участието си, но впоследствие изпращат над 300 атлети.

Олимпиадата от 1936-а се провежда на "Райхшпортфелд" в Берлин, но този стадион не задоволява амбициите на Хитлер. Той пришпорва построяването на масивна арена край Нюрнберг, по подобие на Циркус Максимус в Рим и атинския стадион "Панатенаик". Желанието му е диктувано от това, че Фюрерът вярва в победата си във войната, след която всички страни няма да имат избор, освен да изпращат атлетите си в Германия, където винаги ще се провеждат олимпийските игри.

Олимпийските игри през 1940 г. се плануват да се проведат в Токио, Япония, от 21 септември до 6 октомври, впоследствие биват преместени в Хелзинки, Финландия, а накрая окончателно отменени поради избухването на Втората световна война.

Стадионът "Мейджи Джингу" (впоследствие използван за Олимпиадата през 1964-та) е главната арена, на която се планират да се проведат състезанията. Изградено е също и олимпийско селище, отпечатват се наръчници за събитието на четири езика, а промоцирането му става чрез разноцветни постери и ежемесечно списание. В Токио се появява ново строителство, а договори са сключени с хотели, туристически агенции и авиокомпании, за да бъдат Игрите леснодостъпни.

На 7 юли обаче избухва втората Китайско-японска война, вследствие на която се отменят първоначално Игрите на Далечния изток през 1938-а. След много политически дебати, в които много от страните заявяват, че не желаят да участват в олимпиада, проведена на място, където има война, Игрите се преместват в Хелзинки. Там обаче също не успяват да се състоят и са окончателно отменени заради избухналата вече Втора световна война.

Интересен факт за Олимпиадата от 1940 г. е, че се е готвил нов, невиждан досега метод за пренасяне на олимпийския огън от нацистка Германия до Токио - чрез летателно средство.

През август 1940-а военнопленници в Германия организират Международни военнопленнически олимпийски игри. Флагът им е създаден от ризи, оцветен е с пастели и е с големина 26х49см. В Игрите символично вземат участие затворници от Белгия, Франция, Великобритания, Норвегия, Полша и Нидерландия.

Тринадесетите Олимпийски игри през 1944 г. също не се състоят заради Втората световна война. Лондон трябвало да бъде домакин на събитието, печелейки срещу Рим, Детройт, Лозена, Атина, Будапеща, Хелзинки и Монреал.

Независимо от войната Международният олимпийски комитет организира много събития, за да отбележи петдесетата си годишнина. Военнопленници отново организират символични олимпийски игри, вече с разрешение от немските си надзиратели, и те се провеждат от 23 юли до 13 август. Флагът е направен от чаршафи и цветни шалове. Събитието се смята за демонстрация на надхвърлящия войната олимпийски дух.

Двадесет и първите олимпийски игри се провеждат в Монреал, Канада, през 1976 г. Интересното за тях е, че 29 страни, най-вече африкански, бойкотират събитието, понеже Международната олимпийска организация отказва да забрани участието на Нова Зеландия, чийто национален ръгби отбор минава през Южна Африка за изиграването на няколко демонстративни мачове. По това време африканската страна, управлявана от Бурите, е с наложено спортно ембарго заради политиката на апартейд (насилствено „разделяне" на черни и бели хора в страната).

Олимпиадата през 1980 се провежда в Москва, Съветски съюз. Това са първите Игри на територията на източна Европа. Участие вземат 80 нации, което е най-малкият брой от 1956-а дотогава. Причината за това е бойкотът на над 66 страни, начело със САЩ, които се обявяват срещу войната между СССР и Афганистан. Някое от атлетите от бойкотиращите страни се състезават под олимпийския флаг.

По същото време във Филаделфия, САЩ, се състоят Либърти Бел Геймс, които са наречени Бойкотни олимпийски игри. Повечето от страните, отказали московската олимпиада, вземат участие в тях.

В отговор на бойкота от 1980-а СССР и още 14 страни от Източния блок бойкотират Олимпиадата през 1984-та, която се провежда в Лос Анджелис, САЩ. Тя се счита за най-голямата дотогава с участници от 140 нации. Също така е и обявена за най-финансово успешната олимпиада, генерирайки приход от 250 млн. долара.

Румъния е единствената страна от Източния блок, която взима участие и печели 53 медала, 20 от които златни.

Автор: Магдалена Огнянова



Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?