Следвайте ни

Под заплаха от дисцип Гонзо избяга от казармата и вкара на ЦСКА

Локо се спасява два пъти с парите от трансфери на Георги Иванов

Има два вида футболисти. Едните се изграждат като такива, а другите просто се раждат да са лидери в тази игра. От втория тип е новият спортен директор на Локомотив Георги Иванов (Гонзо). Или е лидер в даден отбор, или си тръгва. 

Той е всепризнатият тартор в юношеската формация на "черно-белите", която последно става шампион при старшата в далечната 1994 година. През това време Гонзо е част от представителния отбор на Локо, където към него респект него проявяват дори старите играчи.

 


В Левски още през първия сезон Георги Иванов става идол на сините фенове, а с дебютния си гол в дербито срещу ЦСКА става водеща фигура в състава. 

Като директор и треньор на Левски Гонзо работи в ненормална обстановка. Вървяха слухове, че дори е кредитирал президента си Тодор Батков, за да плати на съотборниците му. Иванов със сигурност е допуснал доста грешки, но харизмата му нито за момент не е позволявала да бъде оплют и обруган.

 

Футболният път на Георги Иванов започва през паметната за Локомотив 1983 година, през която отборът на Христо Бонев печели първия трофей в историята си. Част от тима е бащата на Гонзо - покойния Александър Иванов, който от капитан на Тракия идва на Лаута предното лято. По-възрастните фенове на футбола под тепетата още помнят големия мъжкар, уникалния дрибльор и голмайстор Сашо Иванов. Сашо обаче е чепат характер и не може да мели брашно с тогавашния наставник на канарчетата Динко Дерменджиев и без грам да му пука, преминава в градския съперник Локомотив, който тогава е в Б група.

 


Този трансфер предопределя и съдбата на сина му Георги, който е кръстен на неговия баща. Старият Георги Иванов е легендарен кръчмар в Пловдив. Той държи едни от най-култовите заведения под тепетата. Старото поколение филибелии още помнят ресторанта на гара Филипово, който се е пълнел до откат, когато е пеела гениалната Недялка Керанова.

 

Малкият Георги свързва завинаги съдбата си с Локомотив през пролетта на 1983 г., когато татко му го води на Лаута и го записва при децата на треньора Недялко Стамболиев (Джеки). Впоследствие 10 души от този тим на Джеки ще влязат в първия отбор на "черно-белите". Голяма кариера обаче правят само Гонзо и вратарят Васко Камбуров, който става шампион с родния си тим. Прилична кариера прави и капитанът на онзи отбор Иван Танчовски, който става с 30 изиграни минути държавен първенец с ЦСКА, а последен е един от лидерите на Ботев, Берое и Добруджа.

 

Ето няколко емблематични момента от времето на Гонзо на Лаута:

 

Пролетта на 1996 година отново е нажежена до червено за Локомотив Пловдив. Президентът Николай Попов е в ареста, пари няма, а представителният отбор е пред угрозата да изпадне. Абсурдността на ситуацията придобива размерите на драма на Бекет, тъй като за старши треньор е назначен легендата на кръвния враг Ботев Динко Дерменджиев.

 


Да, същият Чико, който старото поколение локомотивци люто ненавиждат заради измамния мач "лъжливото овчарче" и заради изпуснатата шампионска титла през 1973 г. Доста от тях си хвърлят членските книжки и се заклеват повече да не стъпят на Лаута, защото е допуснато "големият враг" да влезе в храма. Дерменджиев обаче се справя отлично и спасява железничарите от изпадане, като налага 8 от юношите в първия отбор.

По това време Георги Иванов е още в казармата и епизодично го пускат за някои мачове. Един от тях е на страховития стадион Осогово в Кюстендил, където е царството на ВИС 2. 19-годишният тогава Гонзо не се трогва и забива два гола на Велбъжд, а Локо взема неочаквана точка с 2:2.

 


Задава се обаче решителен мач с ЦСКА, който набира мощ, след като е поет от Георги Василев. С връзки в армията червените издействат Георги Иванов да бъде задържан в поделението и да не получи бележка да играе в тази среща.

Гонзо обаче лудо обича Локомотив и футбола и решава да не се подчини. Той бяга от поделението, за да излезе срещу ЦСКА под угрозата да бъде подведен като отклонение от военна служба, което означава пращане във военния затвор, известен като Дисципа.

 


Иванов е сред най-добрите на терена и прави на салата прекия си пазач Адалберт Зафиров. Гонзо вкарва единия гол, а вторият е дело на покойния Краси Костов буквално в последната секунда за 2:1. Тези три точки се оказват решаващи за оставането на Локо в А група. В поделението Георги е посрещнат като герой и му се разминава наказанието.

 

Януари, 2001 година

 

Локо е в поредната си криза. Първият отбор отлага с няколко дни старта на подготовката, заради липса на средства. Няма бюджет, както за подготовка, а не се знае как ще се доиграе и сезонът, въпреки че тимът има реален шанс да атакува промоция в А група.

 


По същото време Левски водят преговори с няколко елитни европейски клуба за продажбата на звездата си Георги Иванов. Гонзо никога не е губил връзка с родния си тим, за който играе най-добрият му приятел Ивайло Петров (Пифа). Иванов е любимец на тогавашния собственик на синия клуб Михаил Чорни и успява да измоли от мастития бизнесмен да преведе една сума пари, която да е близка до процента от евентуалната му продажба, договорен при трансфера му от Лаута на Герена през лятото на 1997 г.

Чорни се съгласява и в Локо пристигат парите, с които клубът е спасен. "Черно-белите" получават още веднъж пари от най-свидната си рожба за последните 30 години. Това става при продажбата му от Левски в Самсунспор през лятото на 2004 г.

 

На 17 години развинтва защитата на Лацио

 

Георги Иванов дебютира в мъжкия футбол само на 16 години и 7 месеца. През февруари 1993 г. в Хасково го пуска тогавашният треньор на "черно-белите" Петър Миладинов. През септември той вече е титуляр при легендарния Иван Вуцов. Бай Вуцан не се колебае и му гласува доверие да води атаката заедно с Георги Димитров (Каубоя) срещу Лацио. Тогава тимът на римските орли е пълен със световни звезди - титулярният вратар на Италия Лука Маркеджани, нападател №1 Пиерлуиджи Казираги, европейският шампион с Холандия Арон Винтер и двойката централни защитници на скуадра адзура Краверо и Бергоди. Тийнеджърът Гонзо обаче не се стряска от авторитети и няколко пъти развинтва бранителите на гранда.

 

Сега Георги Иванов е изправен пред ново предизвикателство. Президентът Христо Крушарски му гласува доверие да изгради стратегията за дългосрочно развитие на родния му клуб. Гонзо не се поколеба да приеме въпреки неуспешния опит за завръщане през есента на 2012 г. при Веселин Марешки.

 


За тези, които го познават, е ясно, че Иванов не се връща за пари. Макар и изкарал по-голяма част от детството си без баща, за Гонзо парите никога не са били проблем. Той е обвиняван в много неща, но никога, че е крал или че е сребролюбец.

За Георги завръщането на Лаута е едно ново предизвикателство, което би могло да изстреля и Локо, и него в нови орбити.

И част от мита на Одисей за странстването по света. И за вечното завръщане към корените.

 

 

 

 

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?