Пловдивският спорт: Все го погребваме, а той мърда

Години наред погребвахме пловдивския спорт, а той продължава да мърда крайниците си, попивайки жадно всяка възможна глътка въздух. Няма как да престанем да жалим по славното близко и по-далечно минало, в което градът раждаше европейски, световни и олимпийски шампиони. Времената са различни, реалностите са съвсем други. Преди се отоплявахме с парно, сега сме на дърва и въглища. Малко или много спортът е проекция на живота.

Зависим е от икономическата стабилност и няма шанс ако не е обект на държавна политика. Държавата, обаче си има съвсем други грижи, а положението в Пловдив е част от отстъплението ни в национален мащаб. Няма как да бъде иначе. На фона на тази мрачна картина е по-добре да говорим за града като за спортна столица на България в минало незабравимо.

По простата причина, че такава в момента няма. Въртим се в един омагьосан кръг, от който не се вижда изход. Оправдаваме се, че децата се заседяват пред компютрите, в същото време не им предлагаме алтернативи и спортни изкушения. Говорим за мащабни проекти и зали, а се страхуваме, че няма кой да ги ползва. 

Напук на всичко тази година бе по-благодатна за Пловдив от миналата откъм международни успехи. И макар че е пресилено да се говори за положителна тенденция, не бива да си затваряме очите пред резултатите. Това че в градът продължават да властват бойните дисциплини излага на показ трудния живот на традиционните спортове, които са се радвали на много по-добри времена под тепетата.

Миналата година каратистът Валери Димитров най-после заслужено стана Спортист номер 1 на Пловдив след като години наред беше в призовата десетка или в тройката. При това - без конкуренция. Източните спортове винаги са имали традиции в града и са поддържали добра организация и масовост. Всеки добър резултат заслужава уважение, независимо в какъв спорт е постигнат. Разделението на олимпийски и неолимпийски, конкуренцията и натоварването могат да служат като допълнителни показатели ако искаме да правим някакво степенуване или класации. Тази година номинираните за двете призови десетки на града са 24 спортисти при мъжете и жените и 27 при младежите и девойките.

Спокойно можем да твърдим, че изборът е по-голям - отново европейски и световна титла в източните спортове, първа титла и значително по-добър сезон на Цветана Пиронкова, поредни рекорди на Нина Рангелова в плуването, отличното представяне на Габриела Петрова на европейското по лека атлетика, титлата на Лидия Ненчева в стрелбата на младежката олимпиада, петото място на гребкинята Десислава Георгиева на същия форум.

Положителното е, че изборът е голям и за младежката десетка, в която има няколко медалисти от големи международни първенства. Вярно е, че всички тези постижения изглеждат по-скоро като проблясъци, без зад тях да се вижда солидна основа. Но това по никакъв начин не ги омаловажава - дори напротив. 

Преди няколко дни босът на Формула 1 Бърни Екълстоун каза, че ще напусне Формулата само в ковчег. И предупреди, че пироните трябва да бъдат забити здраво. Спортът в Пловдив рита във всички посоки въпреки проблемите и трудностите. Нека не го оковаваме в ковчег и не го оплакваме като мъртвец. Нека се радваме на онова, което имаме и не принизяваме дори и малкото, което ни е зарадвало. За да не се топлим само със спомени.