Пловдивският Марко Поло за кариерата си от Варна до Мианмар

Пловдивчанинът Велизар Попов е селекционер на Олимпийския тим на Мианмар. В азиатската държава с население около 55 милиона души футболът е на особена почит, но развитието му тепърва предстои. Местната федерация наема за технически директор Ерик Абрамс, който изгражда съвременния белгийски футбол и настоящото златно поколение. Абрамс от своя страна избира Попов да работи с тима до 23 години на Мианмар.

Попов е известен у нас най-вече като най-младия наставник на Черно море, който изведе варненци до участие в турнира за Купата на УЕФА през 2010 г. Тогава Велизар е само на 34 г., а година по-рано става старши треньор. Преди това извървява професионалния си път първо като треньор на деца и юноши в Спартак Пловдив. От академията на "Кючук Париж" той отива в морската столица. 

След Черно море Попов води датския Либерика и молдовския Костулени. 

От  2012 г. досега пловдивчанинът работи в Азия. Бил е селекционер на А националния отбор на Малдивите, а преди това е водил местен клубен тим. По два пъти е бил начело на отбори от Тайланд и Оман.

Той е със статут на треньорска легенда на Малдивите, тъй като става шампион с местния Ню Рейдиънт с победи във всички мачове.

Иначе Велизар Попов е юноша на славната някога школа на Локомотив Пловдив. Той е от последния шампионски набор на старшата на черно-белите. Под ръководството на Недялко Стамболиев (Джеки) заедно с Георги Иванов (Гонзо), Васко Камбуров, Георги Здравков, Иван Танчовски, Васко Колев, Ивайло Петров (Пифа) печелят златните медали в първенството през 1995 г. В представителния отбор е привлечен от Динко Дерменджиев. Тогава общо 10 души от юношите се вливат в първия тим на Локо, което понастоящем е немислимо. Въпреки митарстванията по света Велизар признава, че Локомотив му е на сърцето като роден отбор и първа футболна любов.

- Как се озова в Мианмар?

- Един футболен агент се свърза с мен и ми каза, че федерацията организира конкурс, и ме помоли да ме предложи. След това техническият директор Ерик Абрамс се свърза с мен и преминах 3 етапа на конкурса. Първият беше философия и защита. Вторият бе анализ на техен мач и предложение за решение на проблемите, а в третия се изискваше 2 годишен план за работа и обосновката му. Беше доста трудно, при положение че имаше над 100 кандидати за поста от цял свят, освен това е известно, че по принцип българските треньори не сме търсени. Явно опитът ми в Азия и представянето на конкурса е натежало при избора, което, естествено, ме ласкае. Искам да отворя скоба и да обясня кой е Ерик Абрамс за хората, които не го познават. Това е човекът, който е създал сегашното златно поколение белгийски футболисти.

- Какви цели ти поставиха?

- Основната цел е Sea Games (Азиатските ​морски игри), които ще се проведат в края на годината във Филипините, но също така в края на март има олимпийска квалификация в Зона Азия, в която ще се опитаме да преминем в следващия кръг, въпреки че сме в група с най-добрия азиатски отбор Япония, но може да преминем и като един от най-добрите втори отбори, което реално ще бъде нашата цел.

- Лесно ли се пригоди към живота там?

- Да, доста години работя в Азия, така че нямам проблеми с адаптацията.

- Хората в Мианмар много по-различни ли са от българите?

- Естествено, азиатците имат различна ценностна система и по-особен начин на живот, но все пак позитивизмът доминира и плюсовете са в повече.

- Има ли носталгия по България?

- Естествено, че има понякога. Особено по семейството и приятелите, но няма много време за носталгия, тъй като животът и работата са много динамични, свързани с постоянни пътувания, така че времето минава бързо в общи линии.

- Следиш ли българския футбол?

-  Има периоди, когато имам възможност и естествено, хвърлям по едно око или ако ме интересува нещо по-специално, поддържам връзка с Илиян Илиев и той ме осведомява за повечето неща, които се случват ​в българския футбол, но като цяло се старая да следя родния Локомотив Пловдив и също така Черно море, който е също така по-специален за мен.

- Ти си от последния шампионски набор при старшата на Локомотив. Защо 22 години родният ти клуб не е повторил този успех при U19?

-  Труден въпрос по болна тема, която е трудно да се изчерпа с няколко изречения, но е факт, че явно нещата не вървят добре, не виждам нито едно наше родно момче в първия отбор вече доста години, което е много жалко...
 

- Какво си спомняш от времето на Лаута?

-  Само прекрасни спомени - практически целият ми живот между 1982 и 1996 година е преминал на Лаута, който винаги ще си остане мой роден дом независимо къде работя и живея.

- Работи ли ти се в отбор от българското първенство?

-  Честно казано, не знам. Сам взех това решение през 2010 година да напусна Черно ​море и незабавно да се опитам да работя в чужбина. Засега съм доволен от този мой избор вече 9 години, тъй като работя на доста различни места, с различни култури. Научаваш страшно много неща, които в България трудно бих научил, създават се много добри контакти и като че ли навън уважението и респектът към професията е на по-различни ниво и нещата поне засега ми изглеждат позитивни и затова не съм мислил за такъв вариант в момента. Естествено, някой ден със сигурност бих се завърнал в България, ако имам интересно предложение.

- Как си обясняваш факта, че българските треньори са по-ценени навън, отколкото в България?

-  Ами не знам, може би е въпрос на култура, манталитет, ценностна система. Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос, но е факт, че има много добри български специалисти, които за съжаление са по-ценени навън.

- И последно - Варна или Пловдив?

- Пловдив винаги ще си остане моят роден град и дом. Независимо че през повечето време, когато не работя в чужбина, съм се установил във Варна, така че само Господ знае какво ни очаква в бъдеще.