Пловдив е трамплин към славата за Наим

Ганчо Карушков предрече олимпийската титла на Сюлейманоглу преди 37 години

Иван КИРЕВ


Пловдив е много важен трамплин към световната слава и признание за най-великия щангист за всички времена Наим Сюлейманоглу. Широко известен е фактът, че той идва от прочутата кърджалийска школа в тежката атлетика, а след това е поет от гениалния Иван Абаджиев в столицата за централизирано обучение и тренировки. Джобния Херкулес, който преди седмица си отиде от този свят, обаче прекарва един важен период в живота си под тепетата. Той е учил известен период в Спортното училище в Пловдив. Роденият в село Птичар Наим е открит за щангите от Енвер Толумов. Тогава Сюлейманоглу е бил 8-годишен. На тази крехка възраст Толумов приема Наим в собствения си дом, като съчетава неговото възпитание и тренировки в "Арда" Кърджали. На едно национално първенство в град Севлиево Енвер демонстрира със своя състезател пред всички треньори техниката изхвърляне и изтласкване без тежести само с лост. Като опитен специалист Толумов осъзнава, че Кърджали е тясно за таланта, който е открил, и му трябва по-сериозна среда за развитие. Най-близкият до родопския град център, където се работи сериозно в щангите, е Пловдив и секцията на "Марица". Толумов лично води под тепетата невръстния си възпитаник. Именно той предлага Джобния Херкулес да бъде приет в Спортното училище "Васил Левски". Отговорът идва от заслужилия български треньор по вдигане на тежести Ганчо Карушков. Той казва, че още е малък и ще го чакат да порасне. Карушков преценява, че Наим е на прекалено крехка възраст, за да живее толкова далеч от родителите и дома си. През 1980 г. след Олимпийските игри в Москва е втората среща на Сюлейманоглу с Пловдив. Като състезател на Арда той се пуска в турнира за Панаирната купа. Участието на Наим е демонстративно и е отличено със златен медал. Тогава отличието му било за най-перспективен състезател. То му било връчено от олимпийския шампион Асен Златев. Впоследствие между двамата възниква голямо приятелство, което не успяват да нарушат хилядите превратности на съдбата, на които са подложени те. Златев е един от малкото българи, които бият път до Истанбул, за да изпратят в последния му път Джобния Херкулес от тънещото в забрава вече село Птичар. По време на награждаването думите на тогавашния секретар на състезанието и треньор на "Марица" Ганчо Карушков били следните: "Олимпийският шампион Асен Златев награждава бъдещия олимпийски Наим Сюлейманов". Тази вълнуваща история за Джобния Херкулес е малко позната и до днес на спортната общественост. Наим е приет в Спортното. Той е на индивидуално обучение. Той участва в редица национални първенства и турнири от името на "Марица". Като перспективен състезател с впечатляващи резултати за неговите години Наим е повикан от треньора Иван Абаджиев и включен в националния отбор по вдигане на тежести. Спомени за Наим разказва и тогавашният секретар на СВСМ - Съвет за високо спортно майсторство, Стоян Караиванов. "Той беше тих и лъчезарен спортист. Наим бе уникално явление в щангите. Притежаваше завидна концентрация на тренировките и по време на състезанията. Тези качества бяха зарядът на неговия успех. Приемаше наградите и постиженията си със завидна скромност и сърдечност. Имаше признателност към специалистите и треньорите в Спортното училище в Пловдив", спомня си Караиванов. През 1984 г. той го посреща, след като Наим е станал европейски шампион от Виктория. Карушков споделя за Наим, че е една легенда и патриот. Всеки човек може да се учи от неговата воля за победа. Просто беше извънземен. Когато говоря за него, очите ми се пълнят със сълзи. Асен Златев също му помогна много. Той го учеше, той му говореше за щангите. Беше най-малкият, но затова пък прякора Джобния Херкулес си го заслужаваше", заяви Карушков.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?